Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (28)

27
Ретро: Back to vinyl

„И грамофонът се върти, и връща нейните мечти…“, пееше Петя Буюклиева някога. Всъщност пее го и днес. Тази жена е живото доказателство, че всичко се връща и е само въпрос на упорство отново да си в крак с модата. С коя точно мода?! Е, не с тази на червено-черните коси, определено! Сега фешън са зелено-сините…

Но да не се отклонявам от темата. Мисълта ми е за добрите стари грамофонни плочи. Интересът към тях се възроди преди няколко години. Започнаха да се появяват винил партита и хората да изравят от мази, тавани и каквито там други тайници за непотребни вещи, наричани за звучност „боклуци“, имат, и да ги продават или разменят.

Честно казано, не обърнах внимание, видя ми се претенциозно това завръщане към миналото при наличните технологии, а и не си падам по събирането на каквото и да било. Дори не съм сигурна дали като дете съм имала кутия със салфетки, домъкнати от незнайни места. Но ето че постигнах заветната за всеки уважаващ себе си емигрант мечта — дойдох в Германия. И не само това, ами попаднах и на голямата атракция наречена:

Flohmarkt (битпазар).

Мястото — паркинг на местен мол, макар и огромно, беше изцяло заето от коли и хора. Нямаше къде да се паркира, не можеше да се разминеш от желаещи да се сдобият с нещо по-евтинко или пък просто зяпачи като нас. На тези базари всеки разпродава каквото не му трябва. Всъщност всеки квартал веднъж-дваж годишно си организира подобна разпродажба.

За тези събития съобщават в местния вестник, при това на първа страница, та да не би случайно да изтървеш кирията да си купиш кожено палто за 5 евро. Има всичко — от откровени боклуци до интересни находки на прилични цени. Стига да имаш нерви да обикаляш и да гледаш, непременно ще намериш какво да отнесеш със себе си. Само трябва да внимавате с фъншуй, който не си пада по втората употреба. Все пак изход има и от това положение — морска сол. Разтваряте я и грижливо измивате всичко новозакупено с нея. Така ще се отървете от лошата карма, която би могъл да ви натресе бившият ползвател.

Именно на едно от тези места се „спънахме“ в „копчето“, което щеше да ни накара да си ушием балтон.

Обикаляйки и безцелно зяпайки по безкрайните редици с наредени по земя и маси вещи, погледите ни попаднаха на стари плочи, подредени в кашони по стил. Не знам защо се спряхме! Може би защото дъщеря ни, която тогава беше на 7 години, не знаеше какво е това и какво се прави с него (б.а. — определено не са летящи чинии, в каквито превърнаха колекцията на баща ми хлапетата от махалата, когато се местихме).

И започна голямото ровене. Виж това, виж онова, я „Би Джийс“, някога я имахме, тази тава на „Рейнбоу“ е готина, да си взема ли?… Вземи си… Така след обстойно преглеждане на наличностите станахме горди, наистина горди собственици на три грамофонни плочи. Бяхме изключително доволни от придобивката си, нищо че нямаше къде да ги слушаме. Занесохме ги вкъщи и внимателно, сякаш пипахме китайски порцелан от династията Мин, струващ десетки левове, ги поставихме на полицата с книги. И да ви кажа, далеч не бяхме единствените, които ровеха за музикални съкровища в кашоните с тави.

Интересът към тази отминала техническа епоха е голям. В града има няколко музикални магазини, преливащи от винили, включително български, а витрините им красят не най-новите и мощни уредби, а грамофони. Понякога такива продават дори в супермаркетите. Естествено, не са като някогашните, имат далеч повече екстри, а цените на някои модели са внушителни, но промоциите са за това.

Обаче да споделя — в новите грамофони липсва онова специфично топло пращене, което помнех от детството… но пак е гот.

Така, след като си казал А, в нашия случай по-скоро Я, трябва да кажеш и Б, и миналото ни превзе. Започнахме да обикаляме битпазарите, където и по света да отидехме. Приятели си претърсваха мазите заради нас. Плочите ни станаха седем, после 10, 35 и т.н., и т.н. Някои са стари и очукани от употреба, леко надрани или изметнали се с времето, а други чисто нови и блестящи. Та ето че Германия ни помогна да открием своя страст.

Тези неделя отново ще има битак след дълго прекъсване и Back To Vinyl, казвам аз!