Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (2)

1
Moin, moin, Германия

„Когато навън вали, имам чувството, че

дъждът вали сълзите, които аз не лея!“

(М., 10 г.)

Моля ви хора, в никакъв, ама в никакъв случай не правете като мен! Това е лош начин да започнете нещо ново!

Всъщност не знам съвсем точно кой е правилният, но че моят никак не е, в това съм убедена. Затвърждавам го ден след ден вече седма година. Тъпо и упорито, но понякога, когато си в насрещното на магистралата, по която всички се движат с 200 километра в час, е трудно да се върнеш в правилното платно. Бихте казали:

— Трудно, но не невъзможно, защото няма невъзможни неща, стига да искаш нещо много силно…

Бля, бля…

Чувала съм и по-„умни“ глупости, но те винаги са адресирани към другите. Когато самият ти трябва да действаш така, всичко изглежда малко по-различно.

Какво ти малко?

Нищо общо с „реалността“ няма.

Помня времето, когато бях щастлива. Беше отдавна. Е, не чак толкова, но достатъчно, за да е обгърнато в мъглата на спомените и за да ми се вижда като случка от предишно прераждане. В главата ми ехти като измислено, обвито в илюзии и химери. Време, в което съм вземала и давала. Дори повече вземала. Може би затова свърши. Взела съм си вземането за този живот и сега се налага да чакам до следващия. Или пък опашката на чакащите се е оказала толкова дълга, та дори не мога да се прередя.

— Само да попитам нещо… Може ли? — питам аз, нали съм българка.

— Ами, не, не може! Върнете се на мястото си!

— Ама то е най-отзад…

— Емиии… Където — там.

— Е, то добре, но докога ще чакам?

През метър и половина, през метър и половина… Цяла вечност.

Вече седем години чакам да додрапам до началото, в което бях. Но не става така.

Работата май вече е взел-дал. Не че се жалвам, но все пак, ако можех да върна времето назад:

За нищо на света нямаше да се преместя!

Не и в Германия.

Не и на 39 години.

Не и в момент, в който животът ми беше съвършен.

Но ако, след като прочетете тази книга, все още не сте се отказали от тази крачка, ще ви кажа само едно:

Не го правете в името на децата! Това е най-грозното оправдание, което някой може да измисли.

Тях пита ли ги някой искат ли тази „жертва“?

Ако ще емигрирате, го направете, защото нямате друг избор, защото така го чувствате или каквото и да е друго, но тях не ги забърквайте в своите решения. Разбира се, има изключения. За децата в неравностойно положение Германия е прекрасна алтернатива. Тук те имат шанс да бъдат равностойни граждани на света. Не са заврени по кьошетата на живота, а са част от него. Не мога да ви опиша колко впечатлена бях на една Коледа в Бремен, когато видях да разхождат по магазините в тамошен мол дете — не в инвалидна количка, а в легло.

Сега обаче ще направя рязък завой и ще хвана северния вятър, който ще ни издуха в елитен квартал в неголям град, за да попадна: