Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (35)

34
На изток от Рая иби на запад от Ада

„Започнете текста с нещо лошо, най-добре с убийство. Ако нямате убийство под ръка, измислете си някоя лоша случка. Това винаги предизвиква любопитството на читателите“, съветва самоучител по писане, който се опитах да чета.

Така де, кой обръща внимание на добрите новини?

Да помисля… възрастен мъж падна от колелото и си удари главата в камион. Не мърда! Двама мъже го вдигнаха и извикаха линейка. Не го видях лично, но ми го разказаха. Но пък съм виждала възрастен мъж да лежи на земята, а две жени да се суетят около него. Едната положи главата му на скута си. Дойде линейка.

Видях и две линейки и полицейска кола на нашия светофар. Имаше и нещо на земята, ама без очила не мога да кажа дали работата е била кървава и мътна. А пък на кръговото бяха блъснали някого. Дойде линейката. Хич и не се загледах.

Цяла улица беше отцепена. Гореше къща. Пламъците излизаха от прозорците на първия етаж. Имаше доста линейки. Не ги преброих. Свърнах в първата пряка, за да не гледам, че страх ме хваща.

Да продължавам ли?

Предизвиках ли внимание?

Едва ли.

Искрено се надявам всички участници в събитията да са живи и здрави.

Само за година и половина в Германия станах свидетел на повече лоши неща, отколкото за 40 години живот в България. Никога не бях виждала толкова пожари, бой за паркомясто, безсмислена агресия, приключила с размяна на юмруци, ритане на дете, засилен колоездач, отнасящ дъщеря ми, и какво ли още не.

Имах „щастието“ да присъствам и на ексцесията на тийнейджър, който влезе с шут в залата с банкомати на клон на банка. Беше доста екзалтиран, защото крещеше нещо. Никой не му обърна внимание. След малко се премести в намиращия се в съседство супермаркет, където моя милост отново присъстваше. Явно не ми беше ден. Завихри се скандал. Изкараха го навън. Той хукна, а някакъв мъж се опита да го пресрещне. Така и стана. Каза му нещо и застана в отбранителна позиция, след което момчето удари мъжа и той падна на земята. Мелето щеше да продължи, ако от всички страни не се затичаха хора да спасяват положението. Хлапето избяга, а полицията пристигна на мястото след 2 минути. Впечатляващо!

Мислех и че тук родителите са спокойни и не се карат на децата си. Започвам да преосмислям това свое мнение. Особено след като видях как майка се опитва да изкара плачещото си хлапе от залата за тренировки, а то не иска. С много бутане и мъкнене за яката на кимоното успя да го замъкне до вратата. Изрита го през нея, то падна на земята, а тя с пореден шут го „плъзна“ по пода, за да може да я затвори зад него. Седна си на мястото и продължи прекъснатия си разговор.

Всъщност не съм права, спокойни са. Хич не им личи нещо да ги вади от контрол. Ето например следната ситуация, която един следобед наблюдавах в квартално кафене.

Мъник на около 4–5 годинки носи чиния със сладкиш във формата на сърце. Чинията се наклони, сърцето се плъзна и цопна на пода. Майка му го вдигна, седна на масата и започна да си хапва от нейното. Момченцето се размърка. Молеше я да му купи още едно, но тя беше непреклонна. То мрънка, тя си хапва. На мен ми се свива под лъжичката, а на нея й стана неудобно, вероятно заради мен, и му даде да си изяде падналото сърце. Сигурно е възпитателно, не знам. Колкото и да вдигнеш от земята биберон и да го пъхнеш в устата на бебето си, или пък да си намериш желирано мече, незнайно откога събиращо прах под радиатора на парното, и да го изядеш… Примери безброй и все не са в полза на хигиенните навици на местните, но пък и нашето вечно — не пипай тук, не пипай там, не прави това, не прави онова, не се катери, не сядай, ще се изцапаш и т.н. — е прекалено.

Направих огромната грешка да гледам български новини. Интересуваше ме нещо конкретно, което така и не видях, но покрай това изгледах де-що кошмар има. Натоварваща и ненужна информация. Обаче и в Германия положението не е по-цветущо. 70 на сто от новините в местния сайт, който следя, са негативни. И тук се залага основно на материали за катастрофи, пожари, мъже с нечисти помисли и дела, обикалящи около училищата в търсене на момичета на 9–10 години… Потискащо е!

Агресията и лудостта са повсеместни.

Пиша го, защото непрекъснато чета как:

Няма такава държава!

Визира се нашата България. Но не е така. Измет има навсякъде по света. Простаците и идиотите доминират не само у нас. Лошите неща не се случват приоритетно в родните училища.

Била съм репортер и пак не я разбирам тази склонност към лошите новини, граничеща с пристрастеност.

Винаги съм се питала с какво тези информации допринасят за личното ми израстване?

Кара ли ме да се чувствам по-добре, понеже има хора по-зле от мен?

Задоволява ли непонятна за мен потребност от трилър истории?

Може би защото работата ме е сблъсквала с неприятни гледки и тежки съдби човешки, но всичко това, което ни залива като водопад отвсякъде, ме товари. Затова съм избрала самосъхранението и подобен бълвоч не гледам и не чета, доколкото е възможно. Колкото и да е „любопитно“ заглавието и предизвикващо шок и ужас — не, благодаря! Този филм съм го гледала. Не струва!

Затова ми е смешно, когато попадна на изказване, че видиш ли, хората не искали вече да гледат и четат само за това — кой кого убил, кой кого излъгал и т.н. Да, бе, да! Не културата продава, а всичко, що е нелицеприятно. Подобни новини са с най-висок рейтинг, вероятно защото никой не иска да ги слуша и гледа, нали? И понеже хората не обичат такива „простотии“, пълнят личните си страници по социалните мрежи с всякакви гадории.

В графата ми любими за разпространение спадат и твърденията, че българинът хич го няма. Появи ли се нейде писание от някой чуждоземец, знаен или не, и започва едно споделяне и препредаване. Вместо да бъде пратен в десета глуха, където му е мястото, го качват на пиедестал. И което е по-лошо — вярват му.

Нашенецът бил най-големият простак на света, заявил Бай Англичанин. Хайде де, виждали сме ги и техните! В Прага имах щастието да „деля“ хотел с туристи от Острова. Много възпитани момчета, само дето не знаеха на коя планета се намират.

Били сме корумпирани. Че кои не са?

Медиите ни не били свободни… За 1000 лева месечно да си свободен, свободен, колко да си свободен? Ние нямаме „провинциални“ редакции, то и централни едва ли имаме, от по 800 души, както е в Щатите например. Я стигнат 8, я не, особено след т.нар. криза. И тези хора стават луди. Да си журналист не е лека работа. Няма събота, няма неделя, няма Коледа и Нова година, нищо няма, повечето дори семейства не им остава време да направят.

Не ме разбирайте погрешно, но за всяко нещо си има причина. Преди да плюете, поне си направете труда да вникнете по-дълбоко в проблема. И моля ви, четете това, което поствате. Не заглавието, а целия текст, преди да го споделяте така щедро. Мислете, затова имате глави. И когато ви обясняват колко прекрасен е животът в Германия, имайте едно наум.