Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (20)

19
Дом, сладък дом

Дом!

Къде е той?

Какво означава?

Какво го отличава от мястото, където живееш?

Това са въпроси, над които дъщеря ни неуморно разсъждаваше през първите години от преместването ни. За нея се оказа от изключителна важност да формулира точен и конкретен отговор.

— Къде е домът ми? — питаше се тя. — Където съм родена и отраснала или където съм сега?

За коя къща да каже, че се прибира у дома?

Тук или там?

Във Варна или в Германия?

Липсата на яснота я объркваше, а клишето — домът е там, където са любимите ти хора, не я задоволяваше, защото такива има и на двете места.

Всичко, което можех да й кажа по темата, бяха думи без стойност. Те щяха да са повторение на нечии чужди твърдения, чути или прочетени и автоматично приети. Знаех, че не мога да предложа нищо задоволително, дори за себе си.

Всъщност, когато от турист се превърнах в трайно пребиваващ, започнах да се чувствам по-скоро като:

БЕЗДОМНИК!

(не в буквалния смисъл на думата).

Никъде не бях съвсем на мястото си — нито тук, нито там. В известен смисъл все още не съм.

В родна Варна леглото се оказа по-твърдо, отколкото го помнех, таванът сякаш ме притискаше, дори не се сетих къде държа малката тенджера. За разочарованието от баничките изобщо не ми се пише. Споменът за тях се оказа далеч по-вкусен.

В Германия пък бялото ме смазва, а липсата на слънце и хора по улиците навяват депресивни мисли.

Ако бях поет, вероятно щях да извлека куп ползи от създалата се ситуация, но не съм.

Е, има си и предимства пустата Германия, но те са за отделен текст. Все пак бегло ще щриховам едно от тях — и да ме псуват, няма да разбера, докато в България всичко схващам, но пък отдалечеността ме научи да не се връзвам и да приемам нещата от към веселата им страна.

Така започнах да се превръщам в турист в собствената си страна. Само те са склонни на особено късогледство, фиксирайки единствено красивото и веселото и пренебрегвайки всичко дразнещо и развалящо пейзажа.

Но да се върна към формулирането на думата ДОМ.

За мен домът е мирис. Той е там, където пространството е пропито от твоя аромат. За някой друг вероятно ще е нещо различно.

А къде е домът за дъщеря ми?

На този етап е в България. За да преглътва по-лесно връщането ни в Германия след лятната ваканция, тя реши да приема, че отива на почивка, която ще приключи след има-няма три-четири месеца, т.е. по Коледа. Но още не е намерила оправдание за последващите шест-седем месеца, делящи я от следващата лятна ваканция. Постепенно престана да си задава този въпрос.