Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (15)

14
Май Литъл пони на фризьор ли ходи, или зъболекар избира

След темата за докторите няма как да не се спра на следващото проблемно звено във веригата, наречена Германия, а именно фризьорските услуги. Хм, направленията всъщност са две и макар на пръв поглед нищо да не ги свързва, те вървят ръка за ръка.

Неслучайно първата работа на всички, които иначе не могат да я понасят тази България и само я плюят, е да отидат на фризьор и зъболекар, когато се приберат.

Боядисване — 100 евро.

АКО ИСКАШ!

Зъбен камък — 80 евро.

Пак АКО ИСКАШ!

За пломба или пък нещо по-сериозно да не говорим…

Но фризьорските услуги са голямото изпитание за мен.

Когато вдигнаха първия локдаун, колега ми препоръча нейната фризьорка. Съгласих се:

1. Защото имах спешна необходимост от боядисване.

2. Защото е рускиня и щеше да ми е лесно да се разберем.

3. Защото работела на по-нормални цени. Действително.

Боядисването ми излизаше едва 60 евро.

Фризьорският салон — роден соц отпреди тридесетина години, малко по-голям от гараж. За моя изненада пълен.

Фризьорката — симпатична, леко закръглена тридесет и няколко годишна жена, с усмивка, залепена на лицето. Непрекъснато подскачаше напред-назад и не спираше да каканиже нещо. Лафче с този, лафче с онзи, работата върви като песен.

Аз леко отделена от останалите посетителки в салона, като единствената в момента за боядисване. Задължително с маски.

Предупредена, че съм рускоговоряща, веднага започна дежурния монолог:

— Откъде си? Аз съм от Русия. Тук живея от малка. Родителите ми се преместили, когато съм била на… и т.н., и т.н.

Цялото й житие и битие ми беше поднесено на тепсия още преди да е намацала и половината ми корени. Настана време монологът все пак да премине в диалог:

— А ти откъде си? — продължи да изстрелва по сто думи в минута, тя.

— От България.

— Имаш ли деца?

— Да, едно, момиче.

— Е нищо, ти си още млада, имаш време. Откога сте в Германия?

— От пет години, но още не се справям добре с немския — оправдавам се аз.

— А нищо, ти си още млада, имаш време. Ще го научиш.

И все в същия дух, като всичко завършваше с дежурното вече:

„Ти си още млада, имаш време!“.

Не, че съм стара. Тогава, само на 45, но накрая не издържах и отговорих, че не съм млада, просто съм с маска, на което тя изпадна в щур възторг и обиколи всички присъстващи дами, една по една, за да им преведе на немски смешката, която съм й казала.

Радвам се, че успях да я направя щастлива, защото аз дълго и напоително плаках, след като излязох от салона й. Всичко щеше да е наред, ако се беше задоволила само да ме боядиса, каквато ни беше уговорката, но тя много държеше да ми подреже краищата, на което сърце не ми даде да й откажа. Горко съжалих за слабостта и нерешителността си. Но пък жената се постара. Вложи старание и ентусиазъм, не мога да й го отрека. А и беше симпатяга, за разлика от германеца, който ми подряза бретона, неговата верица!

Дълго избирах салон, в който да си запиша час за моето пони. Харесах си един. В него работеше жена с подобна на моята прическа, затова реших, че ще се справи.

След някое и друго колебание, през що-годе слънчев зимен ден, се престраших да вляза. Бях взела детето за езиково подкрепление, за всеки случай. Тя идваше от училище, аз от работа, а после щяхме да ходим на плуване, затова бяхме доста натоварени с чанти, чантички и т.н. бойно снаряжение.

Влизаме ние и от вратата — изненада. Посреща ни мъж. Толкова пъти бях минавала покрай този салон, но за пръв път в него имаше друг, освен въпросната дама.

Обясних, че искам да си запиша час за бретона, а той ме попита дали не желая веднага да свършим работата?

Разбира се, че предпочитах.

И, о, небеса!

Както си стояхме на входната врата, с дрехи, чанти и всичко останало, едва сварих да си махна шапката и чичкото, на когото веднага трябва да се отнемат всички лицензи, категорично, вдигна ножицата и смело, без поне да ми приглади косата с ръка, започна да реже. Инстинктивно наведох глава, за да не падат хвърчащите косми отгоре ми и след два замаха бях готова, поне по неговите стандарти.

Той крайно доволен от себе си, аз недоумяваща, какво ми се е случило току-що. Действително приличах на пони, при това все едно въпросното пони ме е подстригвало.

От кумува срама попитах, колко дължа, макар че ми идваше да взема ножицата от ръцете му и да режа ли, режа… Не знам как изобщо излезе членоразделна реч от устата ми, толкова бях изумена. И на всичкото отгоре се наложи да оценя „прическата“ си. Дадох му 2 евро, защото нямах 2 цента, сложих си шапката и си излязох, цялата покрита с косми — от носа до върха на обувките си.

Мисля, че трябваше да ми леят куршум след този случай, който, ако не беше толкова смешен, щеше да е трагичен. Е, всъщност беше… за моето пони.

Цялата ситуация беше толкова нелепа, че дори не успях да се ядосам.

И с това смелостта ми да посещавам фризьор в Германско се изчерпа.

Справям се сама, някак си. Не по-добре, но със сигурност не и по-зле от „професионалистите“. А когато дойде време да се прибирам в истинското си у дома, първата ми работа е да си запиша час за фризьор.

Далеч съм от мисълта, че това не може да ти се случи, където и да било по света, просто за пръв път ме подстригват права на входната врата, с всите дрехи и багажи.

Както се казва, за всичко има пръв път. Зъболекарите обаче са друга работа.

Без тях не може. Често не може и да се чака. Когато ситуацията е спешна и не търпи отлагане, играта загрубява, а портфейлът рязко изтънява.

И тук на помощ се притичва т.нар. допълнително застраховане.

Съветът ми е да помислите за такова. Знам, че парите никога не стигат за всичко, но по мое мнение, то ще ви спести доста при необходимост. Ценовите варианти са три. Най-ниската тарифа, когато ние сключвахме застраховка, беше 9 евро месечно, като, разбира се, включва най-малко екстри. Таванът беше 29 евро месечно и покрива доста повече.

Всъщност в Германия е добре да имате застраховки — за колата, вероятно и за колелото, за адвокат, за щети, ако случайно наводните съседите и за какво ли още не.

Да живеят застрахователите!

Но когато ви поискат 12 000 евро за три зъбни импланти, ще сте ми благодарни за съвета.

Иначе зъболекар си избирате по същия начин, по който и домашния доктор. Намирате някого, хващате го за ушите и започвате да го посещавате, задължително поне веднъж годишно. Държат на профилактиката.