Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 10 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon (2024)

Издание:

Автор: Боряна Тодорова

Заглавие: За живота в Германия. Без стрес

Издание: първо

Издател: Ерове

Година на издаване: 2022

Тип: мемоари/спомени

Националност: българска

Коректор: Дора Томова

ISBN: 978-619-7313-47-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20132

История

  1. — Добавяне

12
Домашен любимец — не и без разрешението на хазяите

Домашният любимец е проблемно звено в тукашната действителност. Притежанието му, освен че е скъпо удоволствие, в някои случаи е невъзможно. Благодарение на това се провалихме като родители за пореден път. Не успяхме да изпълним обещание, дадено още в България. Тя, както всички хлапета, винаги е искала да има животно, което да гушка и което да й прави компания. Когато беше малка, не й взехме, защото кожата й беше чувствителна и докторът ни посъветва да отложим този момент, докато попорасне.

Колко сълзи и сополи е имало заради тази забрана!

От днешна гледна точка отчитам съобразяването с нея за грешка, но е късно за промени.

Защо все после ни идва акълът?

Обещахме домашен любимец по избор, когато стане на 10 години. Стана, дори ги подмина, но животно не получи. Така, този път заради нас, май както всеки път, тя претърпя поредното житейско разочарование.

Вече не се чудя, когато ми обяснява, че обича повече миналото си.

В него поне имаше аквариум с Бета и Сомчо, подарък от баба и дядо за седмия рожден ден. Бета беше красавица — червеничка със синя опашка. Когато се преместихме в Германия няколко месеца по-късно, трябваше да ги оставим на отглеждане, а те взели че умрели. Неприятна работа. Но рибките не стават за мачкане и гушкане, така че не се броят за домашен любимец. А и както ми заяви един ден, умирали от естествена смърт, което не й харесвало, по-добре било да ги изяждаме.

В наша защита ще кажа, че когато обещавахме, идея си нямахме, че съдбата ще ни запрати в Германия. Тъй като квартири се намират изключително трудно, бяхме доволни, че сме открили нещо и не обърнахме внимание на една особена клауза в договора.

А именно:

Ако сте на квартира, ви трябва разрешение от собствениците на жилището, за да имате домашен любимец. За съжаление, не са много тези, които нямат нищо против. В нашия договор за наем е записано, че позволяват единствено хамстер и зайче. Ако искаме да си вземем куче или котка, трябва да поискаме съгласието на хазяите и да се надяваме да ни го дадат. Но дори и те да се съгласят, понякога съседите са тези, които не желаят присъствието на животни. Обикновено за малко куче или котка не е проблем, но изрично трябва да кажете каква порода е или ще е четириногият ви приятел. Доколкото знам, ако кучето е голямо, е добре да имате разрешението писмено. Може да се наложи да събирате подписи и от комшиите.

Но не само това ни възпира.

Често пътуваме или поне пътувахме. Това доста усложнява картинката с домашния любимец. За нас е проблем да намерим кой да го гледа, докато сме извън дома. Може би затова и не се престрашихме. Разбира се, има зоохотели, но ако ще отсъствате по-дълго — в нашия случай по месец и половина през лятото, струва ми се, че те не са опция.

Превозването им със самолет също не е лесно. Не всички компании приемат животни. И определено нискотарифните не предлагат такава услуга. Не без значение са размерите на любимеца ви, както и възрастта. Някои имат изискване животното да е на поне 6 месеца, за да го приемат на борда. За цената на билета да не говорим. Алтернативата е автомобил. 2400 километра в едната посока, и то, ако не решим да пътуваме бавно към дома, да спираме и да се наслаждаваме на света, с котка… Мисля, че детето ми стига, та дори понякога ми идва в повече с нейното:

— Колко още остава? Стигнахме ли вече?

Кога ще пристигнем?

И т.н., и т.н. Знаете как е.

Ако сте решили да си донесете куче от България, е важно да имате предвид, че трябва да е на минимум 15 седмици и да има ваксина за бяс. Тя се слага най-рано на 12-ата седмица и трябва да са минали 21 дни от поставянето й до пътуването. Иначе рискувате да ви го вземат и да го закарат в дом за кучета под карантина. Там ще му направят необходимите ваксинации, но ще се наложи да му платите хотела. Бях чела, че престоят излиза около 20-ина евро дневно. Задължително е на животното да му е поставен идентификационен чип или татуировка, с които се издава европейски паспорт, да му е направено външно и вътрешно обезпаразитяване. Тези условия важат и за котките, но пък за тях не се изисква регистрация в общината и не се плаща данък.

При кучетата обаче регистрацията е неизбежна. За да я направите, ви е необходимо удостоверение от ветеринарен лекар, че сте достатъчно добре информирани как да се грижите за любимеца си и можете да притежавате куче. Годишният данък пък се изчислява според породата.

Четох, че в Байерн ги делят условно на три категории — нормални, предполагаеми бойни и бойни, като за последните налогът е значителен. В други провинции е еднакъв за всички и може да се плаща на вноски. Добре е да знаете, че отглеждането на породи като „Питбул“ и „Бултериер“ не навсякъде е позволено.

Разумно е да сключите застраховка за домашния си любимец, защото цените за ветеринар понякога достигат внушителни размери. Тя може да покрива всичко или само операции.

Не че не можете да минете без такава. Плащате си на посещение, спрямо извършените процедури, и това е. Само за пример — колега на съпруга ми плати 1200 евро за операция и престой на кучето си в клиниката. Беше си счупило крак. Почистване на зъбния камък на куче излиза колкото вземат и на вас — 80–90 евро. Естествено, никой не е казал, че ще ви се наложи да го правите, но знае ли човек.

За да се чувствате спокойни и подготвени, се запознайте с местните закони. Най-точна информация можете да намерите на сайта на Ordnungsamt за съответния град. Казвали са ми, че ако много скимти, когато ви няма, и някой съсед се оплаче, може да решат, че не се грижите добре за него и да ви го вземат. Чувала съм и че кучетата нямали право да лаят повече от 10 минути, по закон. Надявам се, че е виц, но пък в интерес на истината рядко съм чувала куче да лае. Е, не защото законът му го забранява, а защото е дисциплинирано. Често повече от децата.

Четирикраките, особено по-едричките, а и не само те, минават обучение. Дресировката е в основата. Обичайна гледка е стопанин, носещ торбичка с лакомства на кръста си и даряващ щедро от нея при изпълнена команда. Може би затова кучетата рядко са на повод, но когато се разминавате, стопаните ги извикват и застават между тях и вас.

В крайна сметка не всеки обича животни, а и предполагам, че последствията при евентуален инцидент не са за пренебрегване.

В тази връзка, помислете да сключете Haftpflichtversicherung, която включва и куче. Не е толкова скъпа, а ще ви спести неприятности и пари, ако любимецът ви направи някоя беля.

Но нека всички тези условности не ви плашат. Щом толкова хора гледат животно, и вие ще се справите.