Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (16)

15
Парите не растат по дърветата

Германия е рай за тези, които идват без очаквания и с чисто съзнание. Тъй като не съм от тях, срещам известни трудности с адаптацията. Всички ми казваха, че ще свикна. Та нали човек свиквал с всичко? Но за себе си твърдо мога да заявя, че седем години по-късно съм свикнала точно толкова, колкото и през първия ден, в който пристигнах тук. Всъщност беше вечер, така че една вечер живях в блажено неведение, но когато слънцето „изгря“ бързо схванах картинката.

Теорията ми е, може и да греша, че емиграцията е за хората „без багаж“. Нямам предвид без деца, а че са доволни от живота, който намират, защото там някъде са нямали нищо. Било им е трудно да оцеляват, а тук възможностите са повече, както и уловките, но това се научава бавно и обикновено по-трудния начин, т.е. когато лично се сблъскаш.

Повярвайте, парите не растат по дърветата. Всичко или почти всичко струва скъпо, и най-вече услугите.

Не търси лошото, намери нещо хубаво за себе си и се съсредоточи върху него, е съвет, който често получавам. Направо съм като прайминистър с тези съвети.

Само искам да кажа в свое оправдание, че въпросното лошо не ми се налага да го търся, то само ми се набива в очите.

Започна се още с пристигането в Германия. Както вече съм споменавала, наложи се да чакаме месец и половина, докато докарат интернета от вдън земи тилилейски до нашия скромен и тих дом. Представяте ли си? Дали някой в България би проявил подобен стоицизъм? Съмнявам се!

Избраният доставчик ще бъде моментално напъхан там, където слънце не изгрява, само след 48 часа.

Хм, май надценявам търпението на нашенеца… цели 48 часа… но да не изпадам в подробности.

Считам, че процедурата по доставката на този жизнено важен за психическото оцеляване на всеки „прокуден“ да скита немил и недраг по чужди земи непознати индивид, е максимално объркана. Особено ако въпросният „изгнаник“ не знае бъкел немски и не е имал късмета да попадне на руско- или английскоговорещ.

НЕПУКИСТИ СА!

Можеш да се пениш колкото си искаш, ефектът е нулев. Подскачай, викай — твоя си работа, те тяхната така или иначе ще я свършат, когато им е кеф и нито минута по-рано.

Интернетът се оказа бяла лястовица, прилитаща над Германия веднъж годишно и доставчиците чакат да я уловят, че да ви отпуснат перце от нея.

— Не мога да разбера?! В България мрежата за интернет вече е 5G, а тук двама роби го носят по къщите. С такава бързина се движи. На места в магазина дори няма обхват — недоумява съпругът ми.

Първо получаваш рутера по пощата. После започваш да чакаш на техника да му е до теб в някой, може и да не е слънчев, ден. Него не успяха да напъхат в пощенската кутия, едричък беше. Вероятно затова „изгря“ и на нашата врата точно след месец и половина.

Когато най-после ни назначиха ден, дори не казвам час, за пристигането му, седнахме и зачакахме. Чакахме, чакахме, чакахме… но така и не дочакахме, защото нямаше какво. Просто не дойде, без известие, извинение или каквото и да било. Следваща свободна дупка в програмата — след седмица.

АКО ИСКАШ!

Помните този девиз, нали?

Не сме го измислили ние, българите, каквото и да твърдят разни непосветени хора.

И тук веднага в историята ще намеся прословутата германска точност и коректност. Съжалявам, че ще ви разочаровам, но моят опит показва, че те са просто още един мит или, както е модерно да се казва сега — маркетингов ход. Друга легенда е хигиената на тукашните, но това е тема, в която не ми се навлиза, малко миризлива е. Което веднага ме присети за запушената ни тоалетна.

Услугите в Германия са скъпо удоволствие, защото:

А. Хората си ценят труда. Може би малко прекалено, но може ли някой да ги обвинява?

Б. Данъците са високи, разходите големи. Материалите са скъпи.

В. Сигурна съм, че има и В., но в момента не се сещам за него. Ако го измисля някой ден, ще го допълня. Засега и А. и Б. стигат.

Този път поне с чакането имахме късмет. Стана бързо, защото:

Живот без тоалетна не е живот!

Пристигнаха двама мъже — възрастен и млад. За мое най-голямо неудоволствие „майсторите“ винаги се разхождат из къщата с калните си обувки. Крайно мразя! Двамцата бяха въоръжени с проволка и онази джаджа за вакуум. Тях и ние си ги имаме, но те за всеки случай ни демонстрираха как се борави с тях, подадоха ни някакво листче и заявиха:

— Ние сме до тук. Повече нищо не можем да направим. Ако пак стане нещо, обадете се на този номер. 50 евро!

Благодарим и довиждане! И много поздрави на рибата, ако ми позволите да се заиграя с Дъглас Адамс и неговия вълшебен Пътеводител.

Както се досещате, това беше.

Кога дойдоха, кога поработиха, кога си тръгнаха?

Мисля, че между началото и края на операция „Тоалетна“ нямаше и 5 минути.

50 евро за 5 минути — не е лошо, нали?

За щастие, не стигнахме до тежката артилерия, защото и нейната цена щеше да е различна.

По някое време пък ни се счупи телевизорът. Полудя. И той като собственичката си. Започна сам да усилва и намалява звука, да цъка по каналите… изобщо да води собствен живот. Можеш ли да му се сърдиш? Не, но къде да намерим майстор в този все така непознат град, че и да говори английски, че и да се занимава с точно тази марка, че и да е свободен в близките дни, а не месеци? Задача с много неизвестни. Клъцнат ли ни и нета, ставаме еко отвсякъде. Всъщност трудно се живее така само първите два-три дни, докато мине абстиненцията. После заместваш технологиите с по-смислени неща. Но за тях хората не искат да четат. Дай им да се лее кръв.

Какво да кажа за подмяната на прозорец, не към душата, а към улицата пред нас? Взеха мерките през август, монтираха го през декември. Поне двете действия се случиха в една календарна година, което си е постижение.

Но всичко гореописано е бял кахър. Молете се да не се случи нещо с колата ви. Тогава по-добре я върнете в България да ви я оправят. За пребоядисване на калник след лека драскотина тук ни искаха 1200 евро. В родината ни решиха проблема за 200 лева.

Имаме весела случка и с паднал акумулатор. Няма познати съседи, които да ти дадат ток, няма приятели, живеещи през два блока, има само ADAC („Пътна помощ“), и слава Богу. Не пропускайте да сключите договор с тях. Вярно, че им отне 3 часа, докато дойдат и ни подадат ток, вярно, че 10 минути след като си тръгнаха колата изгасна и трябваше пак да почакаме, но без тях съвсем не знам какво щяхме да правим. Освен това имат мрежа из цяла Европа и е успокояващо да знаеш, че има на кого да разчиташ при необходимост.

И не забравяйте, че с български номера можете да карате най-много половин година и ако ще оставате в тази приказна страна, хич не се ослушвайте, ами сменяйте регистрацията.

Добре е да имате предвид и че тук сами избирате кой да ви доставя тока, газта и водата. Има сайт, където можете да сравните цени и да решите чия оферта е най-изгодна за вашия район. Хубавото е, че вече можете да сключвате договорите онлайн. Другата основна разлика е, че пак плащате всеки месец, но сумата е фиксирана и върви като допълнение към наема. Това е т.нар. Nebenkosten. Веднъж годишно идват да ви засекат потреблението. След това приравняват и или имате да вземате, или да давате. Второто никак не е приятно.

И Здравната каса сами си избирате.

Така е то, Демокрация…

Важно е да знаете, че в Германия има шест данъчни класа, т.нар. Steuerklasse, определящи размера на данъка върху заплатата. Към кой ще бъдете причислени, зависи от семейното ви положение — дали живеете сам/а или пък сте самотен родител, дали единият партньор получава по-голяма заплата, или са равностойни и т.н. Подробности по този въпрос можете да намерите в интернет. Само ще разкажа, как ние разбрахме, че нещо не е наред, когато съпругът ми забеляза, че са му сменили щоер класа във фиша със заплатата. Изведнъж получаваната от него сума стана различна, при това не в наш плюс. Обяснението беше — промяна в семейния статус. Хм.

Последва среща с общински чиновник, за която няма да уточнявам колко чакахме. Оказа се, че според местните власти дъщеря ни не живее с нас, и то от близо 8 месеца. Всъщност тя изобщо не е в Германия. Че кой тогава седеше в стола до нас срещу служителя?

Предходното лято, българка, със съвсем различни имена от тези на детето, отишла в местната община да се отписва. Напускала страната завинаги. И въпросният чиновник по незнайно какви причини вместо нея изключил от списъците нашето дете. Нищо че е малолетно и нищо че майка му и баща му не са дали съгласието си за това.

Поредната смешка.

Карай… СТРЕС да няма, другото ще се намести някак.