Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (17)

16
Sonst noch etwas?

Език се учел най-бързо и лесно на място.

ТОВА НЕ Е ВЯРНО!

Категорично!

Не и ако първите ти седем години отдавна са в историята на миналия век.

Не и ако не си студент.

Не и ако не работиш.

Не и ако нямаш социални контакти.

Не и ако не си минал бърз курс още в България, продължил средно две години и половина.

Всъщност човек би могъл да си съществува в Германия и без да знае езика, ако не бяха докторите и училището, и общинарите, и пощите. Но пощите… Пощите са голяма работа. По тях получаваме всичко — от дежурните брошури и реклами до фиша със заплатата и паспортите. И с банката си кореспондираме чрез добрите стари писма. Те ме питат, пишейки, как да се развиват делата ми през следващата година и пак така аз трябва да им отговоря. Така ме уведомяват и за „задължението“ ми да посетя зъболекаря и какво ли още не.

Преди време в нашия град се проведе референдум. Месец по-рано бяха разпратени индивидуални писма до всички, регистрирани на територията му. Представяте ли си каква работа им се е отворила на пощаджиите? На три красиво напечатани страници се разясняваше кой за какво се бори, как и кога ще бъде гласуването и т.н., и т.н.

В Хамбург бяха пропищели, чак по медиите го писаха, че пратка, изпратена в началото на месеца, не била доставена по предназначение до 10-о число. От ръководството веднага обясниха тази аномалия:

„Много съжаляваме, но имахме много болни пощальони — и допълниха: — Имаме експресна доставка, по-скъпа е, но пък със сигурност ще стигне навреме, дори и при наличието на много болнични“.

Шегаджии.

Но да се върна към немския език. Ако не е цялата тази кореспонденция, която не може да бъде отмината и на която трябва да й бъде отговорено, животът си тече в стандартното русло. Е, често не знам какво точно съм си поръчала в заведенията, докато не ми го сервират, но това има и добра страна. Как иначе ще опитам толкова различни ястия?

Чувства се известен дискомфорт и когато трябва да отидеш на родителска среща, а фрау не говори английски. И така, от неудобство, ден през ден да молиш някой да ти преведе фермана, който са ти изпратили, сядаш да учиш.

Няма как. Тук и Гугъл не помага.

Немският всъщност не е грозен език, както твърдят някои. Когато свикнеш с него, разбираш, че има мелодика, макар и доста специфична, на моменти режеща.

Стига да се придържаме към добрия тон на общуване, всичко е прекрасно.

Вдигнат ли се обаче децибелите, ми идва да се скрия под масата. Бившите ни съседи имаха малко дете, а Дядо Коледа им донесе и малко куче, което доста бързо се превръщаше в голямо. От време на време комбинацията явно идваше повече на иначе хрисимо изглеждащата нежна половинка от семейството. В такива моменти не знаех какво да направя първо — да викна полиция, социални, линейка и пожарна или да търся свещеник, за да прогони обладалите я демони и да спаси питомците от зейналата й паст!

Не че нещо кой знае какво се е случвало, просто немският, изречен на висок тон и с определена интонация, действа стресиращо.

Това е език за лидери.

За конете ще премълча.

Направо замръзваш, когато някой ти изрррърка нещо и освен да удариш токове, да козируваш и да се подчиниш, нищо друго не ти идва наум. Много шефски!

Иначе са любезни.

Поне на пръв поглед.

Понякога се чудя дали пък германците нямат някоя скрита роднинска връзка с индианците? Откъде иначе тези безкрайни думи, включващи в себе си цяло изречение от рода на — последния да затвори вратата, ако обича.

Тези думосъчетания ги чета най-много до средата. Губя интерес, отегчавам се и ме избива на агресия към лошите хора, които са ги измислили.

Няма спор, богат език.

С около 300 думи можеш да поздравиш, да си кажеш името, да благодариш и да пожелаеш хубав ден. За повече няма да ти стигне лексиката.

Година и половина ми трябваше, за да разбера какво ме питат в магазина, след като си дам поръчката. Диалогът се изразява в следното:

— Sonst noch etwas? (Нещо друго?/Още нещо?)

— Das ist was. (Това е всичко.)

Не е много интелигентно от моя страна, нали?

За свое оправдание ще кажа, че когато се преместихме, не знаех нито дума немски. Е, освен капут, но употребявана в друго значение. В началото все карах дъщеря си да престане да я използва тази мръсна дума.

Не ми е лесно да се чувствам умна в Германия.

Всички знаят вица защо германците се смеят последни. Защото първо трябва да чуят глагола в края на изречението. Ако не го схващате, значи никога не сте учили немски.

Но най-забавно е с песните. Е тѐ там е голям кахър. Докато изчуруликат едната дума, и куплетът свършил. И винаги са бавни. Само лирика струи от тях.