Боряна Тодорова
За живота в Германия. Без стрес (34)

33
Вини не поемам никакви

Не случихме на дестинация, що се касае до самолетните полети. Нито в България, нито тук, в Германия. Градът, в който пребиваваме, имаше летище, после нямаше, отскоро пак има. Няколко месеца след нашето нанасяне фалира. Вини не поемам никакви, въпреки че: Завършила съм паралелка в гимназия, която вече не съществува, специалност в университета, която липсва, с едно изключение, всички фирми, за които съм работила, са в историята, така че германците, ако не побързат да ме депортират, не отговарям за страната им! И да не кажат после, че не съм ги предупредила, защото, както вече писах:

Вини не поемам никакви!

В местното летище тъкмо бяха пуснали полети до София, и то от онези, хубавите, по 15 евро, и затвори.

Така и не успяхме да се възползваме от промоцията. То вече работи, но България не е сред дестинациите, които обслужва. Вариантът ни — и преди, и сега, е Хамбург, който е на час път с кола от нас.

Най-забавното е, че всички се надпреварват да ти предлагат евтини полети, отвсякъде светят реклами за безумно ниски цени, а когато ти потрябват — нихт, нищо, няма.

Последния път удоволствието тричленното ни семейство да сподели Коледа с останалите от фамилията ни излезе 1200 евро, и то с нискотарифна компания. Колко пък да им е ниска тарифата???

Когато пристигнахме, плащахме по 160–200 евро на човек в двете посоки, сега цените скочиха до небесата и обратно. Лято 2022-ра еднопосочният билет Варна — Хамбург на желаната от нас дата излизаше 700 евро. Но поне вече летим директно, което си е огромен плюс.

Никога няма да забравя една зимна ваканция. Прибирането ни беше за филмиране. Летяхме както обикновено Хамбург — Истанбул — Варна. Самолетът беше претъпкан като междуселски индийски автобус, поне така ги показват по филмите и описват в книгите. Разликата е само, че в самолетите не се допускат правостоящи, иначе приликата щеше да е едно към едно, убедена съм.

В посока към турския град не успях да схвана каква е тази суматоха, защо са тези размествания, тази дандания, но наобратно имахме „щастието“ ние да сме в центъра на събитията. И всичко ми се изясни, но с цената на много нерви.

Опериращият въпросната линия за наказание трябва да бъде накаран да се придвижва с нея поне два пъти седмично. Мисля, че няма да издържи и месец. Щастлива съм, че вече не използваме услугите им, защото част от белите си коси ги дължа именно на тях.

Работеше се на принципа: който свари, той натовари. Това, че имаш билет, и то с място, за което си платил, няма никакво значение. Случи се така, че самолетът ни от Варна за Истанбул закъсня заради лошо време в Констанца и дали ще хванем връзката за Хамбург беше под въпрос. Все пак успяхме да стигнем до гейта, преди да хлопнат вратите пред носовете на останалите пътници за същата връзка.

Качихме се на борда и се оказа, че местата ни са заети. Мен и дъщеря ни сместиха, но съпругът ми остана без седалка.

И се започнаха едни преговори, едно говорене по телефона, ръкомахане, викане…

Предложиха ни да останем за следващ полет, на което категорично отказахме.

И се започна отново — говорене, ходене напред-назад, кандърми…

Вътре не се диша. Няма място игла къде да падне от хора и багаж. Не му се виждаше краят, докато най-после случаен пътник не се смили над всички ни и не заяви, че ще се жертва срещу определени облаги и заплащане, но го направи. Толкова му бях благодарна…

Но това е само една случка от множеството. Винаги има по нещо, знаете как е. Друг път се прибирахме 26 часа заради снеговалеж, като за по-напряко преспахме една нощ в София. Но бяхме късметлии, че изобщо успяхме да излетим, защото след нас затвориха летището. Кацали сме и сме излитали от Букурещ, пътували сме 2400 километра в едната посока с кола, висели сме по граници, гонили сме час заради пандемията и тестовете, и какво ли още не. Всички, които живеят в чужбина, са го изпитали и знаят какво е. Но към тези, на които тепърва им предстои:

Съветът ми е добре си изберете къде ще живеете. Повярвайте ми, не е без значение, дори само от гледна точка на финансите.