Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het fregatschip Johanna Maria, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
johnjohn (2023 г.)

Издание:

Заглавие: Холандски морски новели

Преводач: Фредерика Петрова, Илия Петров

Година на превод: 1975

Език, от който е преведено: холандски

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1975

Тип: сборник новели

Националност: холандска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Излязла от печат: 15.I.1975 г.

Редактор: Тихомир Йорданов

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Константин Пасков

Художник: Кънчо Кънев

Коректор: Жулиета Койчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16463

История

  1. — Добавяне

IX

Само седемте моряци, които познаваха кораба от началото, останаха на борда при други капитани. Собствениците бяха предложили командуването на Еверс, който отдавна имаше нужната компетентност, но той отказа, защото никак не искал да заема командното място, на което толкова дълго време бе стоял Вилкенс.

„Йохана-Мария“ беше изморена — така, както може да стане с всеки кораб, който е плавал редовно. Четирите рейса, които той направи при следващите капитани, бяха най-лошите и най-бавните. Първият от тях, застарял човек, който копнееше за почивка, беше плавал доста дълго, за да почувствува интерес към кораб, който той не познаваше; и когато се завърна след един продължителен и еднообразен рейс, напусна длъжността. Вторият беше строг и много взискателен. Той не можа да даде по-бърз ход на кораба, макар че зорко наблюдаваше и търсеше какво може да му липсва. Когато узна от първия щурман каква скорост е достигал понякога корабът с майстор Брауер на щурвала, той загледа недоверчиво, но нареди да го повикат, за да покаже какво може. В продължение на два дена, при непостоянно време, корабът се подчиняваше на сигурната ръка на Брауер и се движеше бързо, но щом се установи редовен и благоприятен вятър, той започна да проявява капризи; а може би това беше умора. Всеки случай той бавно се наведе малко встрани, но щом го оправиха, започна да напредва бавно, нищо че на щурвала стоеше Брауер. Капитанът го освободи. Пък и той съвсем не беше човек, при когото може да се върши нещо, което той не е заповядал. След втория рейс каза на собствениците, че не искал да пътува с кораб, който той нарече некадърен и стар.

Беше ясно лятно време, когато „Йохана-Мария“ отплава с новия капитан, когото самите собственици бяха замолили да ползва уменията на Брауер. Майсторът отново застана на юта, колелото се поддаваше леко и носът си играеше с пяната. След като пое курс, корабът се движеше с десет мили през целия ден. На борда беше весело и след вечеря Меу изпя новите си песни. На втория ден, преди Брауер да бе поел колелото, Принс му извести, че на ликтроса[1] на голямата мачта нещо не било в ред. Той се покачи, обаче нямаше търпение да се върне отново на щурвала и сметна, че тази малка работа би могла да се свърши, без да се скатава платното. Но то го удари, той изгуби равновесие, падна и си навехна крака. При английския бряг падна гъста мъгла, така че всички останаха на палубата, за да наблюдават. Не можеха да бъдат далече от сушата, защото светлините на Дънгенес проникваха през мъглата. Откъм наветрената страна започна да тръби рог, чийто звук се чуваше все по-ясно, а сетне затръби и друг, близо откъм подветрената страна. „Йохана-Мария“ не можеше да стори друго, освен да отговаря и да чака.

След туй се зачу и сирената на един параход, който наближаваше откъм носа на кораба, и малко след това се чу трясък от чупене на дърво, викове и гъргорене на витло, което веднага даде заден ход. На „Йохана-Мария“ сигналите непрекъснато ревяха, но изведнъж и тук нададоха вик, защото задният щевен на парахода се показа и грубо блъсна кораба при котвения отвор. Брауер, който при приближаването бе закуцукал нататък със свити юмруци, веднага видя, че с помпи не можеше да се помогне, и извика на капитана да помоли за въже от парахода, за да извлекат „Йохана-Мария“ близо до брега. Това стана и се оказа, че е било необходимо, защото малко по-сетне предната страна на „Йохана-Мария“ лежеше дълбоко във водата. Капитанът заповяда да спуснат веднага здравата котва и по такъв начин бе предотвратен втори удар, защото при хаотичното викане в мъглата чуха, че корабът започна да скрипти по крайбрежния пясък.

На зазоряване излезе вятър и мъглата се вдигна. Корабът лежеше неподвижно на по-малко от седемдесет метра от брега, малко зад парахода, който лежеше наведен на една страна. Предната страна на „Йохана-Мария“ беше изцяло под водата, капитанът поиска помощ от бреговата служба, за да извие задния щевен. По този начин пътниците можаха да слязат на сушата.

След като корабът бе закрепен толкова сигурно, колкото беше възможно, в продължение на два дена капитанът прави напразни опити със собствени усилия да запуши пробива на нока.[2] Брауер в седнало положение непрекъснато ряза с триона, без да говори; и не се докосна до яденето, което Плаум му носеше.

Тогава дойде един от господата от Амстердам, придружен от двама специалисти, които прегледаха кораба. След туй прекараха дълго време с капитана в каютата му. Най-после капитанът се показа на юта и нареди всички да се съберат на задната страна на кораба. Съобщи им, че „Йохана-Мария“ е продаден на норвежци и че на следващия ден екипажът можел да си разотиде. Щяха да останат само щурманът, майстор Брауер и четирима други — докато бъде предаден корабът.

Матросите, които трябваше да нощуват в задния трюм, чуха многократните въздишки на Брауер и старите му приятели добре знаеха, че това не беше поради болките в крака му. На следващата сутрин, когато другите бяха заминали, той отново се раздвижи и докато товарачите бяха заети да прехвърлят товара на два ветрохода, той, Меу и де Ройтер се изкачиха на реите, за да навият на рула платната и да ги привържат. Никой от тримата не каза думичка, а Брауер от време на време спираше и хвърляше поглед към морето.

Повредата бе отстранена и водата изпомпена. Новият собственик дойде с един влекач и няколко норвежки моряци. След като даде парите на холандците и те стояха готови да се спуснат по въжената стълба със своите багажни сандъци, той в последния миг откри, че имал нужда от още един човек, и запита щурмана дали има някой от тях, който би бил готов да плава с него. Брауер, макар че не разбираше английски, схвана каква е работата, пристъпи и сложи юмрук на гърди, след което подаде ръка на приятелите си, занесе сандъка си напред и отново облече моряшките си дрехи.

Когато вдигнаха котвите и „Йохана-Мария“ тръгна след влекача, Брауер видя, че един от норвежците искаше да снеме холандския флаг от задната мачта. Той скочи, отстрани го леко и сам отпусна въжето. След това ската грижливо флага и го прибра в пазвата си. Норвежецът се засмя и издигна другия флаг. Но Брауер не забеляза това. Той се бе загледал към хоризонта, а в главата му нахлуваха особени мисли.

Бележки

[1] Въже, с което се съединяват отделните платна. Бел.ред.

[2] Нок — така се наричат краищата на всички реи, задните краища на гиковете, горните краища на гаферите и т.н. Бел.ред.