Артур ван Схендел
Фрегатата „Йохана-Мария“ (19)

XIX

Със снети реи и стенги корабът лежеше привързан в Дейксрахт, близо до мястото, където на времето бе спуснат във водата. Момчета от учебния кораб и от морското училище, които идваха да гребат, спираха и го оглеждаха от бушприта до задния щевен. Всеки ден идваха с лодки момчета от Катенбург, деца на моряци, подочули това-онова за кораба, например че бил плавал по всички морета, че по-рано бил пиратски кораб, че пренасял роби.

Хората, които минаваха по флотския мостик, спираха, сочеха с пръст и казваха: старовремешен кораб. Рядко се виждаше някой на борда му. Само двамина с посивели коси и един негър, а понякога вечерно време се чуваше и музика.

Хората наоколо знаеха, че корабът принадлежи на Брауер, богат уединен човек, който рядко излизаше на брега. Другият, който живееше там, беше един любезен човек, който, излезеше ли на покупки, умееше да разказва за далечни плавания и за страни, където рядко отиваха холандци. Понякога негърът отиваше сам с гребна лодка близо до корабостроителницата, където по цял ден се чуваше чукането на стотици чукове по някой железен кораб на скелята.

В първите месеци, докато беше още лято, в неделни дни Брауер имаше гости — децата на сестра му, стари съкорабници и приятели на Меу. И тогава в каютата се приказваше дълго, пушеше се при чашка и нещо друго, приготвено от Евери, и се опресняваха стари спомени. Брауер беше щедър домакин, но не твърде разговорлив. Когато някой го запиташе защо през целия си живот е останал в платноходството, докато всичките му предишни колеги предпочели параходството, той само вдигаше рамене. Ако някой го запиташе направо как тъй е успял да спечели много пари, та да купи кораб, той свиваше вежди. Беше саможив човек и го оставиха сам въпреки колегиалните чувства.

През есента тишината на борда започна да не се нрави на Меу. Забавяше се много, когато излезеше на покупки, и Евери дълго го чакаше в кухнята. Една вечер каза на Брауер, че спокойно лежащ кораб не му харесвал и че предпочитал да отиде да живее на сушата; и без туй вече не принадлежал на морето. И си отиде и хармониката вече не се чуваше на борда на „Йохана-Мария“.

Брауер и Евери заживяха сами с плъховете. И нямаха друга работа, освен да мият палубата, а понякога да ринат снега.

Момчетата от морското училище не идваха вече с шалупата в Дейксрахт, защото нямаше какво да гледат. Момчетата от Остенбург гребяха към Търговския кей, към големите параходи, където се чуваше дрънкането на вериги и кранове.

Един пролетен ден, когато беше доста студено, Брауер видя, че при вантата нещо не беше в ред; изкачи се горе, но падна от марса, дето имаше поледица. Два дена Евери му носи храна в каютата. Но той започна да отказва да яде и само повтаряше: „Йохана-Мария“. Отнесоха го в болницата.

Евери остана сам. В продължение на месец и повече всеки ден поглеждаше дали не се връща Брауер, Тогава дойдоха неколцина и му казаха, че трябва да напусне кораба, и го насочиха да отиде при консула.

„Йохана-Мария“ остана сам. Вечерно време там не светваше никаква светлина. На корабостроителниците чуковете по цял ден чукаха в някакъв свой ритъм. Там пристигаха и заминаваха параходите.

Под белите облаци на яркото лято, под сивото небе на зимата, през мъгливата есен и през ветровитата пролет корабът си лежеше тихо и спокойно. Корпусът и мачтите се оглеждаха във водата — при дъжд и вятър, и слънце.