Артур ван Схендел
Фрегатата „Йохана-Мария“ (11)

XI

Със същия екипаж корабът бе откаран в Либау, където новите му собственици, една руска фирма, го приеха и наредиха да бъде изтеглен на корабостроителницата. Капитан Расмюсен напразно увещава Брауер да потърсят заедно някой норвежки кораб. Той остана в Либау, дето, след като разпита — и работници, и надзорници, — разбра какво ще стане с „Йохана-Мария“. Постоя опрян на релинга и след туй отиде при собствениците и запита дали — когато корабът бъде готов — ще може да остане на работа на борда му, защото го познавал по-добре от всеки друг. Отговориха му да дойде пак след три месеца. Той намери една малка шхуна, която правеше курсове до Рига, така че при всяко завръщане можеше да види колко е напреднала работата.

През лятото корабът с име „Феодора“ лежеше на котва. Имаше тромав вид, с разширен заден щевен, бордовете му бяха малко закръглени, на предната, голямата и задната мачта сега имаше по една рея по-малко, а такелажът беше скъсен. Все пак Брауер го гледаше с удоволствие, защото се виждаше ясно, че добре го поддържаха. Обикаляйки с една лодка с кърмово весло, той огледа и опипа калафатажа, новата медна обшивка на кила и закрепителните цилиндрични нитове, по които боята се държеше здраво. Позлатата на женската фигура отпред беше подновена. Брауер бе приет като майстор за платната с твърде ниска заплата наистина, но онова, което той печелеше от работата си на борда, отдавна не беше най-значителната част от всичко, което припечелваше. Мнозинството моряци бяха курландци или финландци, старателни хора, макар да имаха слаби познания за кораба и неговите нужди. И самият боцман, навивайки въжетата на палубата, правеше това безразлично, сякаш не бяха въжета. Капитанът, добродушен, не строг, не се месеше в работата на никого, стига да не му се пречеше; малко се интересуваше от нуждите на кораба и само когато влизаха в пристанище, той се втурваше към котвите, които повече го осигуряваха от митничарите, отколкото ако привържеха кораба на кея.

През първите месеци плаването вървеше нередовно до различни пристанища. Но когато по това време започнаха да строят много в Англия и Холандия, „Феодора“ започна да носи хубави доходи от превоз на дърва ту до Лондон или Хъл, ту до Делфзейл или Заандам. Корабът се движеше по-стабилно, отколкото под норвежки флаг, но и по-мудно, не вдигаше повече от осем или девет възла. И трябваше да страда от товара много, защото, макар че дървата не замърсяваха, те се издигаха така високо натрупани, че палубата и релингът не можеха да се поддържат, а това пречеше и на самия такелаж. При разтоварването винаги се причиняваха вреди на кораба. Нараняванията от дъските и гредите не бяха така сериозни, та да им се обръща внимание: тук някое одраскване, от което впоследствие се появяваше загниване, там някой изкривен болт, който през време на пътуването оставаше незабелязан, но с течение на времето водеше до разпукване на дървото. Колкото лесен беше капитанът, толкова труден беше боцманът, който викаше и се караше от сутрин до вечер, ходеше напред-назад, за да следи дали някой не бездействува. Той обаче щеше да бъде по-добър за надзирател на роби, отколкото като боцман, защото не познаваше и най-простата работа, и това се виждаше веднага, когато някой матрос, добре направил нещо, се принуждаваше под ругатни и викане да го измени. По такъв начин с голяма част от такелажа се боравеше лошо и затова се появяваха различни дребни повреди, така че за няколко месеца корабът доби съвсем занемарен вид.

Беше трудно време за Брауер. В началото той се изкачваше горе, когато видеше, че нещо не е в ред, но боцманът винаги му се скарваше и го заплашваше. Направи усилия — първо с капитана, а сетне с боцмана — да разбере дали след като познаваше кораба, не можеше да оправи нещо, което по нареждане на боцмана е било извършено неправилно; обаче не знаеше езика им и капитанът, който не знаеше нито норвежки, нито холандски и разбираше английски също толкова малко, колкото и Брауер, се засмя, не му отговори нищо и му даде знак да си излезе. Тогава Брауер започна да обръща внимание само на това, което можеше сам да оправи, и го оправяше скришно, стига боцмана да го нямаше на палубата или да беше зает някъде. В Либау той отиде веднъж да говори със собствениците, разправи им подробно как корабът се хаби поради некадърността на боцмана. Отговориха му, че, напротив, капитанът високо ценял боцмана, и го посъветваха да се подчинява, защото в противен случай не щели да го наемат вече. И Брауер трябваше да гледа безредието, без да може да направи нещо. Започна да привиква, да не се ядосва, защото това, което го дразнеше, ставаше вече твърде много: недостатъчно насмолени въжета, ръждясало желязо, боядисано дърво, което е намазано със смола, навсякъде замърсено и занемарено. И когато в някое пристанище застанеха до някой добре поддържан кораб и той си спомняше за „Йохана-Мария“, обземаше го срам. Започнеха ли матроси на този друг кораб, заети с швабера или кутията със смазка, да се задяват с подигравки, той гневно им обръщаше гръб. Цялата вина носеше нехайният капитан и когато се стигна дотам, че той трябваше да напусне кораба, Брауер се зарадва. Капитан Полевой подобно на много други от нередовното плаване не припечелваше достатъчно, а пък харчеше много за пиене и ядене и затова се занимаваше с контрабанда, както впрочем всички на борда — само че в по-груба форма. Понеже винаги му се удаваше да измами бдителността на митничарите, той ставаше все по-дързък. В Хъл трябваше да предаде на сушата голяма партида каси с ликьор. И понеже щеше да стане дълга работа да ги изнася една по една, малко преди да свърши разтоварването, той повика една лодка. Капитанът смяташе, че митничарите, които бяха в бараката, няма да я забележат поради високия товар на палубата. Но те отдавна го следяха. Изчакаха, докато бе прехвърлена и последната каса, и тогава се показаха, придружени от двама полицаи. При разследването капитанът си усложни още повече положението, като предложи по една каса на всекиго. Арестуваха го и го отведоха. Митничарите претърсиха целия кораб, а също и личните сандъчета на моряците, където откриха контрабандна стока. Само Брауер имаше на кораба по-сигурни места за такива работи. Глобата, която трябваше да плати капитанът, възлизаше на сума, по-голяма от тази, която той получаваше за една година. И понеже той нямаше пари, трима полицаи дойдоха на борда. Единствен Брауер имаше право да слезе на сушата. Той отиде да иска помощ от консула. Глобата беше платена и корабът освободен, но капитанът остана под арест.

Английският капитан, който трябваше да върне „Феодора“ в Русия, нареди да се направи основно почистване преди тръгването и сам зорко следеше кой как си върши работата; и след като ги наблюдава още един ден, повика при себе си боцмана. Каза му, че няма никаква полза да крещи и да кара работата си през куп за грош и затова ще плава като обикновен моряк! Тогава постави Брауер на негово място. Когато дойдоха в Либау и той отиде да говори със собствениците, посъветва ги, ако искат да имат полза от кораба, да задържат назначения от него боцман и да му предвидят заплата според заслугите. Брауер остана боцман при новия капитан Релев. Наистина — макар че бе прекарал две години сред руснаци — той не можеше да се обясни с матросите, но те разбираха всичко, което им се казваше и на холандски, и на норвежки, защото погледът и ръцете му показваха как да се извърши дадена работа. Никога не биваше весел или любезен, но го уважаваха, защото знаеха, че могат да му се доверят, и правеха за него всичко, което им беше по силите. Корабът се поддържаше добре, доколкото беше възможно при оскъдните средства, с които се разполагаше на борда. Този капитан, не по-малко безразличен от предишния, трябваше — тъй като щеше да плава до същите пристанища — да бъде много предпазлив с контрабандата, така че малко припечелваше от нея. Обаче той намери изгода за себе си във вреда на собствениците. Всичко, което беше необходимо за поддържането — въжета, платна, гвоздеи, смола, боя, — купуваше самият той. Не се съобразяваше с мнението на Брауер, който трябваше да приема закупените материали, когато бъдат донесени, при което капитанът винаги проявяваше необикновено голям интерес. Веднъж Брауер замоли да претеглят няколко пакета гвоздеи, защото се усъмни в отбелязаното тегло, а капитанът, като разбра, му забрани да се меси. Корабът беше ограбван, без Брауер да можеше да го докаже. Скоро корабът доби жалък вид в ония части, които изискваха периодично подновяване. Обаче корпусът му и големите мачти все още показваха, че е създаден солидно.

А Брауер постоянно богатееше. След арестуването на капитана в Хъл, когато само у него не намериха нищо, никой не го подозираше нито на борда, нито на брега. Контрабандата му беше противна. Съзнаваше, че е нечестна работа. Но, мислеше си той, има една разлика между контрабандата на другите, които са подтиквани само от алчност, и неговата, защото той я вършеше, за да може някога, когато остарее, да запази кораба. Беше убеден, че не прави нищо лошо, защото не го отдаваше на сребролюбие, и се срамуваше само защото за една по-добра цел трябваше да си служи със средствата на другите. И когато отново се завърна в своя град след двегодишно отсъствие и пак посети предишните собственици на „Йохана-Мария“, той просто се уплаши от сметката, която му показаха — една много по-голяма сума от онова, което самият той беше пресмятал. И се продаваха кораби за едва двойно по-голяма сума от тази, с която той разполагаше; по-малки наистина, но не по-стари. Сега той чувствуваше, че осъществяването на мечтата му е само въпрос на време.

На тоя ден имаше някакво празненство в града, знамена и вимпели висяха по балконите, а улиците бяха пълни с глъч на хора, които се движеха, пощурели от веселие. От време на време Брауер спираше и гледаше усмихнат, а на сърцето му беше леко и топло от радост. Даде двадесет и пет цента на един латернаджия. На улица „Принс Хендрик“ почерпи няколко английски огняри, купи подаръци за сестра си и за децата й. Тоя ден похарчи петдесет гулдена — един малък отдих от стиснатостта, която си беше наложил. И когато се върна на борда късно през нощта и се хвана за релинга, почувствува, че дървото в ръката му сега му принадлежеше по-интимно от други път. Руснаците, които хъркаха в койките си, бяха гости на борда, а той щеше да остане.

Брауер прекара сравнително добре с двамата руски капитани, с които бе плавал, но когато Релев бе сменен, работите се промениха. Капитан Браун му донесе нещастие.

Той дойде в Рига, дето корабът лежеше скован от суровата зима, и още преди да се бе явил, моряците знаеха какво ги чакаше. Беше буен човек и свадлив по природа. Назоваваше частите на такелажа с немски имена, така че само малцина го разбираха, и по тази причина лесно намираше повод да се кара. Особено много трябваше да понасят от него тия с по-снажно телосложение, защото макар че беше мускулест, той беше дребен на ръст, за което, очевидно, искаше да си отмъсти на тях. В един дълбок джоб носеше бич от въже с примка — за да го закрепва здраво за китката си; и когато не се задоволяваше да крещи, той го измъкваше с едно поривисто дръпване и започваше да удря, където попадне. В най-големия мраз той до късно задържаше моряците на палубата, караше ги да разнищват въжета или да разбиват лед, докато сам надничаше от каютата си. В продължение на два месеца, когато „Феодора“ лежеше здраво стегната от леда и той всеки ден им измисляше работа, която — понеже беше безполезна — се вършеше без желание, на всекиго бе дошъл редът да опита бича. На Брауер, който веднага разбираше какво му се заповядваше и както винаги, го изпълняваше бързо и акуратно, капитанът не беше сторил нищо. Обаче очите му следяха най-много него: струваше му се, че се крие някаква опасност в този неприветлив тъмнокож човек. Когато беснееше и моряците гледаха към мястото, където някой получаваше удари, Брауер повдигаше глава, като я изпъваше малко назад, и си продължаваше работата, но чувствуваше, че в ръцете му напира някаква крепка сила. Той разбираше, че капитанът чака сгоден случай и за него. Но той, който беше прекарал толкова години на кораба, не можеше, естествено, да го напусне, защото заповедник на този кораб сега случайно беше един лош капитан, който утре щеше да си отиде. Той се врече да се владее, когато капитанът онеправдава другите, и ако се случи и с него, да понася, както другите, макар че щеше да бъде много трудно за човек на неговата възраст. Първото обаче се оказа много мъчително, защото се касаеше за един финландец — високо момче, което той винаги щадеше, защото го жалеше, — беше доста слаб за работата на борда — и когото виждаше сега всеки ден да малтретират. Не можеше нищо да промени, обаче държеше момчето обикновено при себе си и забележеше ли, че има мъчнотии, помагаше му.

Най-после през април, когато дойде ледоразбивачът, прекара път през ледовете и „Феодора“ можа да отплава, оказа се, че капитанът можел да бъде жесток и с кораба. Тъкмо излязоха в открито море и той го изложи на силен източен вятър — при който корабът би могъл да се движи достатъчно живо само с издуване на долните платна, — така че той сега, плавайки и под горните платна, от време на време получаваше кратки, но груби тласъци, от които се стрелваше ту на едната, ту на другата страна, а стенгите силно пукаха. За два дена по различните дървени части се появиха грозни пукнатини. Брауер предвиждаше, че при такъв капитан скоро щеше да стане авария.

Малко преди „Феодора“ да стигне до местоназначението си — Кьонингсберг — Брауер и младият финландец насмоляваха въжетата, когато капитанът дойде и започна да се кара, че това не било работа, а мързелуване. Измъкна бича и удари момчето така, че от носа му бликна кръв. Брауер, от желание да предотврати нещастие, протегна ръце да го запази, обаче капитанът продължи яростно да удря, като засегна и Брауер. Изведнъж те застанаха един срещу друг неподвижни и се загледаха с остри погледи. И в същия миг се вкопчаха един в друг. За първи път се биеше Брауер и действуваше без заслепението на яростта, а с волята да налага силни и точни удари. Едва когато видя, че капитанът, все още приклещен в ръцете му, се отпусна на люка с притворени очи, той го пусна. Дотичаха няколко моряци. Нищо не му сториха, а само гледаха наведени капитана, докато той се вдигна и повика щурмана, на когото заповяда да донесе револвер. Но когато му донесоха оръжието, той се опомни и сега поиска да донесат веригата, за да оковат Брауер.

В Кьонингсберг Брауер бе откаран в затвора, дето прекара два месеца, преди да бъде изправен пред съд за нарушение на моряшката дисциплина. Той си мислеше за любимия кораб, който сега за първи път бе отплавал без него. Тази беше най-голямата мъка в живота му — да знае, че „Йохана-Мария“ потегля без него, без никой, който честно да бди над него.

Осъдиха го на шестмесечно тъмнично наказание. През тия дълги дни през решетката той гледаше към облаците, които се носеха по небето, а през дългите нощи се вглеждаше в звездите. Но виждаше само кораба, разкъсани платна, разбити мачти; неспокойното небе, развълнуваното море. И нямаше кой да помогне на кораба. Броеше на пръсти всички пристанища, дето може би „Йохана-Мария“ е стоял на котва. Пресмяташе и си мислеше в какво ли състояние ще го намери. Понякога се страхуваше, че ще се побърка, защото все една и съща мисъл му се натрапваше: че корабът плава с неговото име „Якоб Брауер“ на задния щевен, в далечни краища, дето той никога няма да го види.

За първи път корабът плаваше така, сякаш беше само от дърво; с нехайни хора, които получаваха от него, а не му даваха нищо.