Артур ван Схендел
Фрегатата „Йохана-Мария“ (6)

VI

Матросите свикнаха да виждат майстор Брауер с лице, обърнато към задната част на кораба, и с така присвити клепки, че очите му изглеждаха като две искри. Той беше спокоен, както винаги, и постоянно се занимаваше с работата си, без да говори повече, отколкото е нужно. Но всеки веднага разбираше, че сега той наблюдаваше капитана с по-голямо внимание, отколкото предишния трети щурман. И повече се занимаваше с подобрения: тук ще премести някой възел, там ще изкусури нещо пропуснато. И често се катереше по вантите със своя помощник или с дърводелеца. Капитанът, който сега беше по цял ден на палубата, забелязваше неговата активност и го хвалеше пред щурмана, макар че за самия Брауер нямаше нито дума. Еверс, който не знаеше — както и другите хора отпред — какво подтикваше майстора към още по-голямо усърдие, внушаваше на капитана, че по-рано го е оценявал несправедливо. С новия трети щурман, Ваутер Пот, млад човек, чието сърце беше предано на корабоплаването с всичката жар на младостта, Брауер завърза приятелство. Той му показа особеностите на своята специалност, които могат да се усвоят само в практиката, така че скоро Пот знаеше повече от всеки друг онова, което е свързано с платна и ванти, и от своя страна обясни на Брауер тънкостите на навигацията. Никога не бяха виждали майстора да се сближи така много с някого. Много често прекарваха заедно. Брауер винаги държеше лицето си обърнато към задната страна на кораба.

Капитан Вилкенс изтръгваше от платната всичко, което можеше, и го правеше умело. Но когато вятърът биваше неблагоприятен, корабът силно се клатеше надлъжно в ръцете му и блъскаше нос срещу тежките вълни, така че цял бумтеше. И когато капитанът видеше, че той не напредва, по негово нареждане боравеха с брасите по такъв начин, че стенгите започваха силно да скърцат. Всеки ден нещо се повреждаше и преди да бяха стигнали нос Добра надежда, трябваше два пъти да поставят нови горни брамстенги. Корабът плаваше бързо — като кон, който карат с камшик и шпори; обаче никога не се удаде на капитана да постигне повече от девет възла, докато такелажът се хабеше така лошо, че Еверс предложи да хвърлят котва при остров Нови Амстердам, за да прегледат всичко основно. Вилкенс повика дърводелеца и майстор Брауер и ги запита дали те смятат, че това е нужно. Първият посочи всичко, което той бе изгубил в неотдавнашната буря, а другият отговори, че капитанът сам би могъл да си даде сметка за онова, което трябвало да понесат платната и какво им е нужно. Той им даде срок два дни да възстановят всичко така, че корабът да може спокойно да стигне до Ява, защото си бе турил в ума да стигне в крайния пункт колкото се може по-скоро.

Двамината, подпомагани от някои помощници, работиха и на дневна светлина, и на фенери, но когато Брауер прегледа платната, намери толкова дефекти, че изруга и гневно погледна към задната страна на кораба, дето капитанът, както винаги, се разхождаше напред-назад. Упрекна се, че не бе обърнал достатъчно внимание на летящите кливери, които бяха пострадали повече, отколкото той можеше да предположи. Щом те бяха отново поставени, той се изкачи горе и мина край всяка рея и стенга и до края на рейса прави този преглед редовно, преди да започнеше работата си и след като прибереше всичко.

Капитанът все напираше. Матросите, за които кораб и платно не бяха нищо повече от дърво и плат, хвърляха и дърпаха без сметка само и само да се напредва с такава скорост, която да го задоволи. Корабът беше доста облъскан. Стенги и шпири^[1] при спущането се удряха толкова силно, че оставяха трапчинки, при което боцманът сърдито поклащаше глава. По цял ден се чуваше чукане и рязане — ту тук, ту там — и често виждаха някое полуприбрано на реята платно, под което висеше завързан Брауер.

„Йохана-Мария“ пристигна в Анйер по-рано от обикновено, но изглеждаше зле с боята и смолата. За да се съкрати престоят, капитанът, пък и всички други бързаха с разтоварването, натоварването и ремонта. Много се изискваше. Хората не можеха да смогнат и роптаеха, защото им се отказваше елементарната почивка. Веднъж, когато капитанът се скара на дърводелеца за някаква работа, която не била готова, той, известен в Амстердам като груб на думи, го нападна яростно, без да се посвени да му каже какво мислеха всички матроси, тоест че изисква премного и от кораба, и от екипажа, а не се интересува за тяхното житие-битие. Капитанът нареди да го заключат в наказателната каюта и заповяда на помощника му да продължи работата. Но веднага разбра мъчнотията: не вървеше без дърводелеца, защото помощникът сам не можеше да се справи. И все пак, за да не преклони глава, той повика майстор Брауер и му каза да привърши дърводелската работа, а работата с платната щял да върши по време на пътуването. Майсторът помоли капитана да се съгласи да си върши той едната работа и да не изоставя другата. Нали е отговорен за платната и пред собствениците! И работи денонощно, като сменяше двамата помощници. И когато „Йохана-Мария“ пое товара в определеното време и пътниците завариха един хубав кораб, нито капитанът, нито щурманът можеха да направят някаква бележка. Въпреки това и този път единствено Еверс каза похвални думи.

Обратният рейс също мина благополучно, така че „Йохана-Мария“ бе пътувала и в двете посоки по-бързо отвсякога. Но това беше един гонен кораб, който се завърна в Холандия изморен и раздрънкан и кръгло три месеца му бяха нужни за ремонт, което също така никога не бе се случвало.

Обаче нямаше полза нито от бързането, нито от претоварването с работа: съдбата разполага с човека независимо дали той ще плава по-бавно или по-бързо, за да я избегне. Вилкенс отново намери нещастието в къщи: жена му на легло, неспособна за нищо друго, освен да се вайка или да гледа като слисана. Беше влажно лято, есента беше подранила. Вилкенс седеше при децата в тихия дом и преди дърветата край канала да бяха се оголили, той изгуби още едно от тях. След Никулден трябваше да потегли отново. Тогава падна дебел сняг и когато „Йохана-Мария“ потегляше под всички платна, брегът не се виждаше.

Още в началото, докато бяха в Ламанш, за първи път видяха, че капитанът се олюляваше на юта, но само Еверс знаеше, че това беше от ракия, защото беше отпратил рулевия. Макар че на борда напиването не е рядкост, капитан, който изпада в такова състояние, губи уважението, а понякога и доверието на екипажа. През този рейс Вилкенс не се показваше често навън и ако това се случеше, щурманът правеше всичко, което можеше, за да прикрие работата. При това той не се появяваше по-често, отколкото беше нужно. Но когато дойдеше, правеше много бележки, заповядваше — този шкот по-добре да се притегли или оня фал силно да се изпъне — и все със същото нетърпение, което той неотдавна бе придобил — все да бърза. И винаги, когато капитанът погледнеше към предната страна на кораба, Брауер работеше с лице, обърнато към задния щевен.

Един път, в ранните часове, когато Пот беше на вахта, Брауер дойде при него. Говориха за съзвездията, които сега се бяха извъртели към другия борд, и по време на разговора той сложи ръката си на щурвала. Меу, който го държеше, почувствува силата му и знаейки как добре умее да направлява Брауер, освободи колелото. Брауер държеше само с лявата си ръка, и то една спица, и не гледаше към компаса и все пак, макар че морето беше неспокойно, Меу не установи нито едно деление разлика в компаса. И докато продължаваха разговора си, дясната ръка на Брауер също спокойно хвана една спица.

На Меу се стори, че корабът започна да пее някаква тиха мелодия. Малките кабели и въжетата засвистяха, тежките опънати шкоти издаваха едно свирукане, сякаш изразяваха задоволството си, и във всички платна зазвуча същият шум, както съскането на водата пред вълнореза. Корабът се успокои, вече нищо не блъскаше и не удряше при напречно идещите вълни. Чувствуваше се леко ритмично полюляване, без съпротивление на морето. Меу слушаше говора на третия щурман, но чуваше вятъра, вълните и кораба и гледаше Брауер, който сега стоеше изпънат и сякаш по-висок. Звездите гаснеха, небето се проясняваше. Лагът, който бе спуснат, показа четиринадесет възла. Обаче Брауер замоли третия щурман да не казва на Вилкенс; остави щурвала на Меу и отиде напред.

И всяка нощ, когато Пот стоеше на юта при кормилото с някой от старите приятели — Полвейк, де Ройтер или Янсе, — идваше и Брауер и направляваше кораба за негова и своя наслада. Матросите, знаейки, че ще му бъде забранено, мълчаха; обаче третият щурман бе длъжен да покаже на капитана колко възла се достигаха понякога през дневната вахта.^[2] И когато Брауер чу, вече не дойде, преди да отплават от нос Добра надежда. Това беше при надигаща се буря, която накара Пот да предупреди щурмана. Еверс видя тъкмо оня миг, когато Брауер предаваше щурвала. На следващия ден той го запита дали под неговите ръце корабът бе плавал така бързо, като му напомни, че капитанът му бе забранил. Брауер отговори грубо:

— Щом капитанът иска да пътува бързо, за да си бъде по-скоро в къщи, то той трябва да се грижи за това, отколкото да вижда, че „Йохана-Мария“ става опърничав кораб, с който е имал неприятности в предишния рейс.

Щурманът само повтори това, което беше казал. Знаеше, че той имаше право, но не можеше да го признае.

Продължителното бурно време го задържа на палубата толкова, колкото и капитана, така че Брауер нема̀ никакъв шанс. Поради насрещния вятър бяха изгубили много дни; този рейс стана дори най-продължителният. Обаче обратният рейс продължи с две седмици по-малко от предишното връщане — най-хубавото, което „Йохана-Мария“ бе направила досега. Вярно е, че корабът продължително време имаше добри шансове; но че той не една нощ лесно вземаше четиринадесет възла, а понякога дори и петнадесет, малцина го знаеха, макар щурманът да се сещаше кои са причините за високата скорост. Брауер бе открит едва когато стигнаха Ламанш.

Беше юни, къса нощ. Капитанът, за чиято склонност да пие сега всеки знаеше, никога не се показваше по-рано от предобедната вахта. Но нетърпението да се види в къщи колкото е възможно по-скоро го събуди тази сутрин по-рано. И видя Брауер на юта. С яростен гняв на човек, който вижда, че е измамен, той се нахвърли върху му и го изблъска от стълбата надолу.

Когато гневът му се поуталожи и Еверс го запита какво лошо е направил Брауер, той само изруга. Едва пред холандското крайбрежие сам заговори за случая, като добави, че Брауер е способен моряк, от когото не биха могли да се лишат, но че той никога не му се доверявал. И понеже му бе забранил да се докосва до кормилото, трябвало да се подчини.

Вилкенс също усетил повишената скорост на кораба. И когато видя Брауер в йола, без да му каже довиждане на слизане от кораба, той съжали, че е бил несправедлив спрямо него. Но макар доста често да бе постъпвал така, той все пак мислеше, че един капитан не трябва да отменя собствените си заповеди.

След този рейс Бос трябваше да остане на сушата поради отново настъпилите страдания. Брауер, чиято сестра сега беше омъжена, му даде назаем по-голямата част от парите си. Сега на него не му беше нужно нищо освен храна и работа.