Артур ван Схендел
Фрегатата „Йохана-Мария“ (5)

V

Когато Вилкенс в здрача на една есенна вечер влезе във всекидневната стая, намери жена си с току-що родено дете на гърди. В неочакваната радост той не можа да каже друго, освен да извика нейното име, което той месеци наред бе назовавал само в мислите си; и понеже най-голямото дете седеше на стол пред масата, той не забеляза каква недъгавост го бе сполетяла. Момченцето му отговори, че било добре. И тогава той седна при масата, сред всички, с подаръците, които бяха разопаковани, при кафето и ястията на домакинята. Жена му каза да занесат най-голямото дете в леглото, докато той беше в другата стая. Едва сутринта Вилкенс видя нещастието, което бе сполетяло детето. И излезе навън, за да не видят уплахата и мъката му. Всичко, което жена му разправи за развитието на недъга, завзе мислите му до такава степен, че той едва на следващия ден занесе книжата на собствениците, като проклинаше своята професия, която месеци наред го държеше далеч от къщи и по този начин му отнемаше възможността да бди над семейството си. Собствениците го слушаха със съчувствие. Но корабът, който се бе върнал от далечно плаване и трябваше да чака, за да бъде отново натоварен, можеше да бъде готов за отплаване едва след шест седмици. Понеже Вилкенс можа да прекара у дома си по-продължително време, раздялата беше по-тежка от други път. С дълбоки въздишки той излезе на борда и първото нещо, което направи, беше да закове на стената на каютата портретите на жена си и децата си. Дълго време след като вахтеният, който нямаше какво да прави на палубата, бе слязъл долу, той остана горе с насочен към брега бинокъл. Тежки вълни се прехвърляха от време на време през средата на кораба така силно, че разпенената вода, разбивайки се в най-причудливи форми, се премяташе чак до брамселите.

Отпред стоеше боцманът, опрян на фокмачтата, и никой не виждаше в мрака, че той беше преплел длани пред гърдите си и открил главата си. На борда другите чуха от Янсе, с когото бяха съседи в квартал Катенбург, че Бос лежал болен през всичките тези студени седмици и че за него се грижили болни деца, които той трябвало да остави сами, без никаква друга помощ освен на съседите.

Това плаване мина по-бързо от предишното. Наистина корабът не правеше вече четиринадесет възла, както по време на двете пътувания, обаче щурмани и матроси се състезаваха така, че той — доколкото зависеше от тяхното старание и умение — се подчиняваше безупречно. „Йохана-Мария“, изработен солидно и обслужван съвестно, слушаше. Само че Бос и Брауер бяха убедени, че той можеше да се прояви още по-добре и да не допуска да бъде подминат от никой друг кораб.

Вилкенс изпита отново едновременно и радост, и мъка. Роди му се шестото дете, но другото трябваше да бъде оперирано и на майката й беше по-тежко на душата, откогато и да било. И го молеше да не плава вече, защото се страхуваше, че няма да може да понася своята съдба в самота. Но той наричаше това нещо неблагоразумие на жените: да искат мъжът да се откаже от призванието си, докато те живеят в задоволство и не изпитват повече неблагополучия от другите. Но когато отново потегли, той взе със себе си голяма част от нейната горест, която изявяваше повече пред приятеля си Еверс, отколкото пред нея. И скоро започнаха да го тормозят наред с личните му грижи много други трудности и ядове.

На борда бяха дошли двама нови моряци, които донесоха тук и личната си вражда: ван Нес, третият щурман, и матросът Блау. И на борда тази вражда се разрасна до такава степен, че се отрази и на останалите. Те бяха братовчеди, които от малки се биеха. И двамата бяха моряшки чеда, единият можа да ходи на училище, а другият — не. Още преди да постъпят на служба тук, те се биха на панаира. Ван Нес беше по-хитър, а Блау — по-силен. И ако единият, заслепен от гнева си, прекаляваше, то това ставаше, защото не можеше да докаже безчестието на другия. Матросът, който не предполагаше, че ще го срещне тук, сега се оказа, че му е подчинен. Моряците вярваха още от първия ден по интуиция, която иде след опита, че правото е на негова страна. Едновременно с това Брауер симпатизираше на моряка, без да знае защо.

В началото боцманът го посъветва да се сдържа и да понася всичко, защото така или иначе сега той се свързваше с кораба за не по-малко от осем месеца. Обаче страданията на Бос се подновиха и през време на цялото пътуване до Ява той лежа схванат и в болки. Понеже трябваше да бъде посочен друг боцман, макар че де Ройтер беше по-старши, капитанът определи Полвейк, един груб човек, който бързо решаваше да изглажда всяко недоразумение с юмруци. Ван Нес, забравяйки, че третият щурман също трябва да се изкачва по вантите, и понеже не беше ценен от моряците, заповядваше и се караше твърде високо. Още през първия ден, когато стана боцман, Полвейк го блъсна така, че оня падна. Тогава той започна учтиво да се извинява — не го бил видял. Ван Нес си отмъсти. Докато капитанът и щурманът бяха долу, той нареди такова манипулиране с брасите^[1], което беше неправилно, така че гротът бе повреден и Полвейк, който понесе вината, бе сменен.

Този случай стана причина да се зароди още една вражда, защото Брауер бе видял какво ставаше; една вражда, която щеше да се разрази в размери, които никой не можеше да предвиди. Когато големият халс^[2] се откачи, Брауер загледа спокойно, сякаш беше дете, което е видяло, че са ритнали някого. Сетне се изправи и започна да занича към морето, като се чувствуваше самотен и някак безпомощен. Изведнъж чу някакъв глас вътре в себе си: този човек ще си погине.

Когато платното бе снето и той се бе заловил да го оправя, Вал Нес мина край него и го загледа усмихнат. Меу също го загледа и спирайки за малко, каза нещо, в смисъл че корабът май пострадал, на което ван Нес отговори с проклятие по адрес на кораба. Ръката на Брауер, която държеше шилото и марлина^[3], спря да работи, а другата лежеше на палубата, сякаш беше крак на граблива птица с широко разперени шипове. Меу, който се бе изчервил, усети, че устните му започнаха да треперят. Но Брауер каза спокойно и кратко, че някой, който му повреждал платната, щял да си има работа с него, и след туй продължи работата си.

През този ден имаше кавга между третия щурман и Блау, поради което последният бе наказан от капитана с лишаване от сланина и джин. Един час по-късно същото се случи и с де Ройтер, който, застанал на голямата рея, бе изтървал един скрипец така, че третият щурман бе ранен в крака. И вече често се случваха такива работи, за които ван Нес донасяше на капитана. А той в интерес на дисциплината трябваше да се занимава с тях, макар да казваше, че никога по-рано третият щурман не му бил докарвал толкова разправии. А Еверс го посъветва лично той да вземе мерки, та матросите да не му създават мъчнотии. Обаче хитрецът, който мисли за възмездие, винаги прави усилия да вземе връх и не може да осъзнае никаква грешка; не се стреми към единомислие и ако предизвика омраза, тя лесно ще се разрази от лошо към по-лошо. Ван Нес стана доносчик. Той записваше в един бележник всеки ден и всеки час онова, което чуваше и виждаше, и често го показваше на капитана. Той се ядосваше, но по-късно запита Еверс как би могъл да се отърве от такъв един трети щурман.

За майстор Брауер той нямаше какво да донася. Като виждаше как всички бяха настроени срещу третия щурман, той не се занимаваше с него. Но е вярно, че когато ван Нес изпълняваше дежурство, винаги тичаше със своите инструменти ту тук, ту там и не му убягваше нищо, подходящо за неговия бележник.

Брауер се чудеше на капризите на кораба. По пътя към Ява няколко пъти забеляза, че на кораба нещо не му се бърза и дори при широко загребван вятър и след изпъване на всички платна вдигаше малко възли. Той проверяваше всичко от горе до долу. Понеже беше най-опитен след Бос, капитанът го изпрати на най-горната стенга, за да види дали налягането горе не е преголямо. Нареди да пуснат във водата една лодка, за да може Брауер да изследва дали форщевенът не се е омотал във водорасли. Обаче не бе открито никакво препятствие. А след няколко часа корабът отново започна да се движи по-бързо при същия вятър. Капитанът, винаги нетърпелив, бе пресметнал, че поради тази мудност на кораба се е набрало закъснение от шест дена. И тази загуба се увеличи при обратния рейс, когато бе обслужван без желание. Блау и де Ройтер си бяха купили по една маймуна в Банюванги и понеже с маймуни хората обичат да се забавляват, моряците си правеха с тях разни шеги, без обаче да влагат някакви лоши умисли. Но третият щурман всеки път, когато минеше край тях, ги дразнеше. След като де Ройтер учтиво го замоли да престане с това, той остави едното животно на мира, но продължи да тормози другото. Блау му отправи същата молба, но с малко недружелюбен тон и без някой да види как стана това, те се сбиха, при което третият щурман получи солидни удари, защото никой не се намеси. Блау бе окован и оставен на хляб и вода. Но имаше добросърдечен пазач и толкова много ръце се протягаха през отвора на кабелното помещение, че той получаваше повече храна, отколкото му беше нужно, така че не го жалеха за положението, в което се намираше. Но този случай стана причина за нова аномалия с кораба. Защото през дежурството на третия щурман работата вървеше мудно. Капитанът лошо ругаеше. А Брауер, който не можеше да понася всичко това, понякога се караше на другарите си и вземаше инструментите от ръцете им. С един месец закъснение „Йохана-Мария“ бе повикана от Кейптаун.

Когато се завърна в къщи, Вилкенс намери жена си на легло и с притъпено съзнание. Бяха изгубили две деца. Напразно търси той някой капитан, който би се съгласил да се разменят, за да може да остане известно време на сушата. Корабът трябваше да отпътува и в определения час Вилкенс се сбогува с една съпруга, която почти не го познаваше.

На първия щурман, който го поздрави с фуражка в ръка, когато се изкачи на борда, му се стори, че той не беше съвсем на себе си. И Еверс, разбирайки, че без да са искали от него това, ще трябва да поеме голям дял от отговорността, поръча да повикат Бос и говори с него. Когато платната бяха изпънати и корабът пое новия си рейс по посока на вятъра, боцманът заедно с целия екипаж отиде на задната палуба. Всички снеха шапки и той изказа на капитана съболезнованията на екипажа.

Първите седмици минаха без мъчнотии. Наистина ван Нес беше отново на борда, но ако някой имаше оплакване от него, следваше съвета на Бос — да не забравя траурната лента на капитана. Всички се държаха така нормално, че ван Нес нямаше за какво да донася и мислеше, че ги е подчинил. Всеки си вършеше работата, както трябва, и корабът напредваше леко въпреки многото насрещни ветрове. Обаче раздразнителността на екипажа, причинена от щуротиите на третия щурман и безразличието на капитана, с течение на времето отново се усили. Хендрик Принс, доскоро юнга, а сега младши матрос, през една нощ има нещастието да открие, че ван Нес спял на вахта, и отгоре на това да го събуди, заради което бе така бит, че ръката му бе откачена от рамото. Еверс се яви при капитана и когато се приближи до него, дъхна му на ракия. Случаят не бе разследван.

В предната част на кораба си остана тихо, но погледите, които моряците си разменяха, когато ван Нес приближаваше, не предвещаваха нищо хубаво. Вилкенс, който се явяваше на палубата рано сутрин или късно вечер, не забелязваше нищо, което би му загатнало за настроението на екипажа. И не говореше с никого освен с Еверс. След туй се разхождаше напред-назад неспокойно и бързо, като от време на време спираше, за да погледа зад фалшборда или към върха на мачтата. И щом щурманът му покажеше изчисленията, той се връщаше в каютата си. Едва при обратния рейс започна да държи главата си изправена и отново да проявява интерес към кораба. Започна по-малко да предоставя управлението на кораба на щурмана и неговите заповеди се чуваха по-често. И този рейс щеше да бъде благополучен, защото времето се задържа благоприятно, ако „Йохана-Мария“ не бе получила пристъп на капризност, така че остана в лошо настроение в продължение на много дни. Както и да манипулираха с брасите, за да дадат вятър в платната, понякога корабът отказваше да напредва. Капитанът често викаше Брауер на обяснения — защо еди-кое си платно било направено така, а не иначе, защо някои скрипци не обтягали достатъчно, — правеше всевъзможни забележки и Брауер всеки път трябвате да върши работа, която смяташе за безполезна. Той имаше свое собствено мнение — че само да си моряк не е достатъчно, за да караш кораб. Ядосан от бавния ход на кораба, капитанът започна да подозира, че вината за това е злата воля у хората, и неговите подозрения бяха насочени най-напред към майстор Брауер. Често го караше да прави изменения, при което нетърпението му се усилваше все повече и повече, защото самият той не знаеше кое как трябва да стане.

И когато Бос дойде при него, за да поговори за третия щурман, гневът му избухна. Боцманът каза, че матросите се оплаквали при него за различни работи, но най-важното било, че ван Нес ги тормозел и се отнасял с тях по недопустим начин, което бил установил и той самият. И ако това не се променяло, Бос не можел да настоява хората да си вършат работата, както трябва. Вилкенс, като сметнал, че неговите подозрения за злонамереност се потвърждават, не го слушал по-нататък. Той несправедливо го запитал откъде е взел това нахалство да заповядва на капитана. Отдавна бил знаел, че се заговорничело, за да се злепостави третият щурман, обаче с ван Нес щял да продължи да плава, а при следващия рейс не искал да вижда лицето на Бос.

Изглежда, че въображаемата съпротива извикваше у капитана нови духовни сили. През по-голямата част от деня той следеше със строги погледи и откриваше и най-малката нередност.

Корабът със своите капризи пристигна в Нийведип по-късно от предишния път. Вилкенс бе още веднъж сполетян от нещастие: не завари в къщи третото си дете. Жена му, чиято болест се бе влошила, не искаше да говори. Паричният дълг към собствениците му пречеше да остане в къщи, за да бди над семейството си. Трябваше отново да пътува и отново дойде на кораба с приведени рамене.

Бос не беше на борда. Имаше нов боцман, който още в първия ден има недоразумения с Еверс; един суров човек, в чиито ръце се похабиха не малко неща. Майстор Брауер трябваше да контролира повече от обикновено. Този път корабът изпълняваше дълга си по-добре от матросите, които при омразната усмивка на третия щурман вече не виждаха траурната лента на капитана. Ръцете им пипаха бавно и корабът не можеше да даде повече от това, което му позволяваше вятърът и начинът на управление. Върна се обратно с неголямо закъснение. Капитанът беше станал безволев човек.

Сега Еверс отиде да говори със собствениците. Той бил изгубил един добър боцман, за когото се радвал, когато видял, че пак ще плават заедно — казал той. — Най-добрите моряци не искали вече да пътуват с третия щурман, също и самият той. — Запознал ги с неволите на капитана, домашните му тревоги, сърдечните му несрети, които толкова много го гнетели, че корабът едва ли щял да пътува нормално, ако не била налице добрата воля на всички. — Третият щурман бе уволнен завинаги, а Бос се върна на борда. Когато корабът тръгваше, капитанът учуди всички. Беше снел траурната лента и носеше ново яке. В очите му се четеше твърда воля. Бързо и енергично се движеше по целия кораб и преди да бяха вдигнати котвите, той се бе убедил, че всичко е в ред. Боцманът отдавна не беше го чувал да заповядва така кратко и твърдо, а очите му се спираха ту на това платно, ту на онова, докато всичко бе готово за отплаване. Самият той взе в ръце щурвала и пое така живо, че водата при носа с удар се разби и се надигна нагоре. Брауер, зает с платната на бушприта, се изправи и с широко отворени очи загледа към юта.