Дийн Кунц
Черен лед (14)

14:58

Гюнвалд Ларсон тъкмо сипваше кондензирано мляко в кафето си, когато го потърсиха от американската военна база в Туле. Той остави чашата и побърза да отиде при радиостанцията.

— Тук Ларсон от „Еджуей“. Чувам ви ясно. Продължавайте.

Свързочникът от Туле имаше силен, мелодичен глас, който като че не се влияеше от смущенията.

— Някакви новини от загубените ви овчици?

— Не. Заети са. Госпожа Карпентър е оставила радиостанцията в пещерата, докато се опитва да спаси това, което е останало от лагера им. Не очаквам да ми се обадят, освен ако няма коренна промяна на положението.

— Как е времето на „Еджуей“?

— Ужасно.

— Тук също. И ще се влошава. Скоростта на вятъра и височината на вълните са рекордни за Северния Атлантик.

Гюнвалд се намръщи:

— Това означава ли, че траулерите няма да дойдат?

— Единият вече се върна.

— Ама те тръгнаха на север само преди два часа.

— „Мелвил“ е с десет-дванайсет години по-стар от „Либърти“. Може да е в състояние да се измъкне от такава буря доста лесно, но не е пригоден да продължава напред при този вятър. Капитанът му се опасява, че ще се разпадне, ако не се върнат веднага.

— Да, но те все още са в периферията на бурята.

— Дори там вълнението е прекалено силно.

Гюнвалд изтри внезапно плувналото си в пот лице и избърса ръка в панталона си.

— „Либърти“ продължава, така ли?

— Да. — Американецът замълча; от микрофона се чу съскане, сякаш радиостанцията бе пълна със змии. — Вижте, на ваше място не бих залагал много на него.

— Няма на какво друго да заложа.

— Може би, но скиперът му не е много по-уверен от капитана на „Мелвил“.

— Предполагам, че все още не можете да изпратите хеликоптер — каза Гюнвалд.

— Нищо не може да излети. Ще остане така с дни. Не сме много доволни от това, но нищо не можем да направим.

Микрофонът изпращя.

Гюнвалд замълча.

Накрая с известно смущение свързочникът от Туле каза:

— „Либърти“ все пак може да успее.

Гюнвалд въздъхна:

— Няма да кажа на останалите за „Мелвил“. Все още.

— Това зависи от вас.

— Ако и „Либърти“ се върне, ще се наложи да им съобщя. Докато все още има надежда, няма смисъл да ги потискам.

— Молим се за тях — завърши американецът от Туле. — Вече сме предали новината в Щатите. Милиони хора се молят за тях.