Еймър Тауълс
Един аристократ в Москва (26)

Допълнение

В четири часа следобед на двайсет и трети юни Андрей Дюрас пътуваше с автобуса към квартирата си на Арбат, след като бе използвал почивния ден, за да посети София в Първа общинска болница.

На следващия ден щеше да докладва пред ежедневната среща на Триумвирата, че София е в добро настроение. Настанена в специалното крило на болницата, тя разполагаше с отделна слънчева стая и постоянното внимание на цял батальон медицински сестри. Емил щеше да се радва да чуе, че курабийките му са посрещнати с радост и София обещава да се обади веднага щом свършат. Андрей пък ѝ беше занесъл книга с любимите на сина му приключенски истории.

На Смоленския площад Андрей отстъпи мястото си на една възрастна жена. Така или иначе след няколко пресечки щеше да слезе — за да купи краставици и картофи от селския пазар на площада. Емил му бе дал половин килограм свинска кайма и той искаше да изпържи на жена си кюфтета.

Андрей и съпругата му живееха в тесен четириетажен жилищен блок между две пресечки. Квартирата им беше една от най-малките, но пък само за тях. Поне засега.

След като напазарува, Андрей се изкачи по стълбището до третия етаж. Минавайки покрай другите врати в коридора, усети иззад едната мирис на пържен лук, иззад друга долитаха звуци на радио. Като прехвърли торбата с покупки в лявата си ръка, той извади ключа.

Влезе и извика жена си, макар да знаеше, че тя няма да си е у дома. Сигурно чакаше на опашка пред новата млекарница, открита в една бивша църква в другия край на квартала. Казваше, че там млякото е по-свежо и опашката по-къса, но Андрей знаеше, че това не е вярно. Както мнозина други, жена му ходеше там, защото в малкия параклис зад църквата имаше мозайка с изображение на Христос и жената при кладенеца, която никой не си бе направил труда да изкърти; а жените, които на опашката за мляко можеха да ти запазят реда, докато отскочиш да се помолиш.

Андрей внесе покупките в малката стаичка с изглед към улицата, която им служеше едновременно за кухня и всекидневна. Сложи зеленчуците на малкия плот. След като си изми ръцете, изплакна краставиците и ги наряза. Обели картофите и ги сложи в тенджера с вода. Замеси каймата от Емил с накълцан лук, оформи кюфтетата и ги покри с кърпа. Сложи тигана на печката и сипа малко олио за по-късно. След като разчисти плота, той пак си изми ръцете, подреди масата и тръгна по коридора с намерението да си полегне. Но без дори да се замисли, той мина покрай вратата на спалнята и влезе в съседната стая.

Преди много години Андрей бе посетил жилището на Пушкин в Санкт Петербург — онова, където бяха минали последните години на поета. Стаите бяха запазени точно както в деня на смъртта му. На писалището дори имаше недовършено стихотворение и писалка. Гледайки писалището на поета иззад преградното въже, Андрей си бе помислил, че цялото това начинание е нелепо — сякаш запазвайки няколко вещи на място, човек може наистина да защити един миг от безмилостния напор на времето.

Но когато единственият им син Иля загина в битката за Берлин — само няколко месеца преди края на войната, — той и съпругата му направиха същото: оставиха всяка завивка, всяка книга, всяка дреха точно където е била в деня, когато получиха известието.

Първоначално Андрей трябваше да признае, че това беше голяма утеха. Когато оставаше сам в апартамента, той неволно посещаваше стаята; и тогава виждаше вдлъбнатината върху леглото, където навярно бе седяла съпругата, докато той беше на работа. Сега обаче се тревожеше, че тази грижливо запазена стая е почнала по-скоро да подхранва, отколкото да облекчава тяхната скръб; и знаеше, че е дошло времето да се отърват от вещите на сина си.

Но макар да го знаеше, той така и не повдигна въпроса пред съпругата си. Защото знаеше също, че скоро някой от сградата ще привлече вниманието на жилищните власти към смъртта на техния син; тогава щяха да ги преместят в още по-малка квартира, или да ги принудят да вземат чужд човек и животът щеше да си присвои стаята.

Но докато си мислеше всичко това, Андрей пристъпи до леглото и приглади завивките, където бе седяла жена му; и едва тогава изгаси лампата.