Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Gentleman in Moscow, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Любомир Николов, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Еймър Тауълс
Заглавие: Един аристократ в Москва
Преводач: Любомир Николов — Нарви
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Изток-Запад
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Изток-Запад
Излязла от печат: 19.03.2018
Отговорен редактор: Вера Янчелова
Коректор: Любен Козарев
ISBN: 978-619-01-0213-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8120
История
- — Добавяне
На Стокли и Есме.
Прекрасно помня аз
как то дойде при нас със тихи стъпки,
за да остане завинаги със нас,
като мелодия, като горска котка.
И на кого сега сме нужни?
На тоз въпрос и на всички други
аз ще отговоря със сведени очи,
додето кротко си обеля круша.
Но сетне с лек поклон ще се сбогувам,
след себе си вратата ще притворя
и с тиха радост ще навляза
в поредната прохладна пролет.
Но зная аз и още нещо:
туй, що търсим, няма да открием
сред шумата, окапала през лани,
паважа на Сенатския площад покрила,
то не е и във урните надгробни,
ни в сините пагоди, все китайски,
ни в техните изящни дреболийки.
Дори не е на Вронски в походната мешка,
ни в първия куплет, ни в целия сонет,
известен като номер ХХХ, дори
на масата с ролетката и там го няма —
на двадесет и седем. Нито на червено.
„Къде е тя сега?“ (стих 1–19)[1]
21 юни 1922 г.
ПОКАЗАНИЯ НА ГРАФ АЛЕКСАНДЪР ИЛИЧ РОСТОВ
ПРЕД ИЗВЪНРЕДНАТА КОМИСИЯ НА НАРОДНИЯ
КОМИСАРИАТ ПО ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
другарите В. А. Игнатов, М. С. Заковски, А. Н. Косарев
ОБВИНИТЕЛ:
А. И. Вишински
Обвинител Вишински: Представете се.
Ростов: Граф Александър Илич Ростов, носител на ордена „Свети Андрей“, член на Жокейския клуб, Майстор на лова.
Вишински: Задръжте си титлите; те не са нужни никому. За протокола: вие ли сте Александър Ростов, роден в Санкт Петербург на 24 Октомври 1889 година?
Ростов: Да, същият.
Вишински: Преди да започнем, трябва да кажа, че не помня някога да съм виждал сако с толкова много копчета.
Ростов: Благодаря ви.
Вишински: Това не беше комплимент.
Ростов: В такъв случай предизвиквам ви на дуел.
[Смях.]
Заседател Игнатов: Тишина в залата.
Вишински: Какъв е настоящият ви адрес?
Ростов: Апартамент 317 в хотел „Метропол“, Москва.
Вишински: Откога живеете там?
Ростов: От пети септември 1918 година Почти четири години.
Вишински: А професията ви?
Ростов: На аристократ не му трябва професия.
Вишински: Много добре. Как си прекарвате времето?
Ростов: Ходя на гости, беседвам. Чета, размишлявам. Обичайната рутина.
Вишински: И пишете стихове?
Ростов: Имам слабост към перото.
Вишински: [Повдига брошура] Вие ли сте авторът на това дълго стихотворение от 1913 година: „Къде е тя сега“?
Ростов: Така казват.
Вишински: Защо написахте стихотворението?
Ростов: То само пожела да бъде написано. Просто така се случи, че седях на едно определено бюро в една определена сутрин, когато то реши да наложи това желание.
Вишински: И къде точно беше това?
Ростов: В южния салон на „Спокоен час“.
Вишински: „Спокоен час“?
Ростов: Нашето родово имение в Нижни Новгород.
Висшински: Ах, да. Разбира се. Колко уместно. Но да се върнем на вашето стихотворение. Тъй като се появи точно тогава — през суровите години след неуспешната революция от 1905 г., — мнозина го сметнаха за призив към действие. Бихте ли се съгласили с тази оценка?
Ростов: Всяко стихотворение е призив към действие.
Вишински: [Преглежда записките си] А през пролетта на следващата година напуснахте Русия и заминахте за Париж…?
Ростов: Струва ми се, че помня разцъфтелите ябълки. Тъй че да, навярно е било пролет.
Вишински: 16 май, по-точно. Сега разбираме причините за вашето доброволно изгнание; дори изпитваме известно съчувствие към действията, които са предизвикали вашето бягство. Сега обаче ни интересува завръщането ви през 1918 г. Питаме се дали дойдохте с намерението да се вдигнете на оръжие и ако е тъй, то дали за или против революцията.
Ростов: Боя се, че отдавна ми е минало времето да се вдигам на оръжие.
Вишински: Тогава защо се върнахте?
Ростов: Мъчно ми беше за климата.
[Смях.]
Вишински: Граф Ростов, вие изглежда не оценявате тежестта на вашето положение. Нито пък оказвате необходимото уважение на седящите пред вас.
Ростов: Навремето царицата имаше същите оплаквания от мен.
Игнатов: Прокурор Вишински, може ли…
Вишински: Думата има заседател Игнатов.
Игнатов: Няма съмнение, граф Ростов, че мнозина в залата са изненадани да ви видят тъй чаровен; аз обаче не се изненадвам ни най-малко. Историята ни учи, че чарът е висша цел на експлоататорската класа. Но намирам за изненадващо, че авторът на въпросното стихотворение тъй явно се е превърнал в човек без цел.
Ростов: Аз пък си мислех, че човешката цел е известна само на Бога.
Игнатов: Нима? Колко удобно за вас.
[Комисията се оттегля за 12 минути.]
Игнатов: Александър Илич Ростов, взимайки предвид собствените ви показания, можем само да приемем, че прозорливият дух, който написа стихотворението „Къде е тя сега?“, се е поддал безнадеждно на упадъка на своята класа — и сега представлява заплаха за самите идеали, които някога е изповядвал. Въз основа на това бихме били склонни да ви изведем от тази зала и да ви изправим до стената. Но някои във висшите кръгове на партията ви зачисляват сред героите на дореволюционната кауза. Поради това настоящата комисия изразява становището, че трябва да се върнете в онзи хотел, който толкова ви допада. Но не се заблуждавайте: ако някога отново стъпите извън „Метропол“, ще бъдете разстрелян. Следващият!
Подписи:
В. А. Игнатов
М. С. Заковски
А. Н. Косарев