Еймър Тауълс
Един аристократ в Москва (12)

Допълнение

В същия миг, когато графът чу вратата на апартамент 208 да щраква, Ана Урбанова наистина заспиваше; но не спа спокойно.

Когато отпрати графа (след като се търкулна настрани с блажена въздишка), актрисата проследи с хладно удоволствие как той си събра дрехите и дръпна завесите. Дори ѝ достави известно удоволствие, когато той спря да вдигне блузата ѝ и да я закачи в гардероба.

Но в някакъв момент през нощта този образ на графа с нейната блуза в ръце започна да смущава съня ѝ. Във влака на връщане към Санкт Петербург тя откри, че неволно мърмори за това. А докато се прибере у дома, то определено я вбесяваше. През следващата седмица, ако имаше и най-малък пробив в натоварения си график, споменът я спохождаше и знаменитите ѝ алабастрови бузи пламваха от ярост.

— За какъв се мисли този граф Ростов? Да придърпва столове и да подсвирква на кучета? А всъщност само се прави на важен и вири нос. Но с какво право? Кой му е разрешил да вдига чужда блуза и да я слага на закачалката? Като съм си пуснала блузата на пода, какво от това? Дрехата си е моя и мога да правя с нея каквото си искам!

Или във всеки случай така си говореше насаме.

Една вечер, докато се връщаше от забава, самата мисъл за дребния жест на графа така я вбеси, че когато се съблече не само хвърли червената си копринена рокля на пода, но и нареди на прислугата да не я пипа. Всяка следваща вечер тя захвърляше нова дреха на пода. Рокли и блузи от кадифе и коприна, от Лондон и Париж — колкото по-скъпи, толкова по-добре. Зарязани ту на пода на банята, ту до кошчето за боклука. С една дума, където ѝ се харесаше.

След две седмици будоарът ѝ заприлича на арабска шатра с тъкани от всеки цвят под краката.

Шейсетгодишната грузинка Олга, която бе посрещнала графа на вратата на апартамент 208, и която вярно служеше като камериерка на актрисата от 1920 г., първоначално приемаше поведението на своята господарка със стоическо безразличие. Но една вечер, когато Ана бе пуснала синя рокля с гол гръб върху бяла копринена пола, Олга подхвърли небрежно:

— Скъпа, държиш се като дете. Ако не си вдигнеш дрехите, няма да имам друг избор, освен да те напляскам.

Ана Урбанова почервеня като бурканче със сладко.

— Да си вдигна дрехите ли? — извика тя. — Искаш да си вдигна дрехите? Добре, ще ги вдигна!

Като награби двайсет тоалета в ръце, тя се запъти към отворения прозорец и ги изхвърли на улицата. С най-голямо задоволство ги проследи как се развяват и падат долу. Когато се завъртя да погледне победоносно камериерката си, Олга хладно отбеляза колко ще се забавляват съседите, като видят тези свидетелства за прословутата избухливост на актрисата, после се обърна и излезе от стаята.

Ана изгаси лампите и си легна, но продължи да съска като догаряща свещ.

— Какво ме интересува какво ще кажат съседите за моята избухливост. Какво ме интересува какво ще каже Санкт Петербург или цяла Русия!

Но в два сутринта, след като дълго се мята в леглото, Ана Урбанова слезе на пръсти по стълбището, излезе на улицата и си събра дрехите една по една.