Дороти Кумсън
Когато бях невидима (62)

Рони

Лондон, 2016 г.

Моля се за Ника. Молех се за нея всяка нощ, когато не знаех къде е. Щом поех пътя да стана монахиня, тя беше в молитвите ми. Когато станах монахиня, после сестра, а след това отново монахиня, Ника присъстваше във всяка моя молитва.

Липсва ми.

Липсва ми така силно, че е като болка, която не мога да облекча. Затова се моля за нея, моля се да е добре, където и да е, да знае колко много я обичах и колко много я обичам все още. Светът не ми се струва същият без нея. Върнах си я за толкова кратко, толкова много неща исках да й кажа. И сега няма да имам шанс. Загубих единствената си най-добра приятелка.

Това ли е животът, който трябваше да водя? Без нея? Не знам. Не знам. Моля се за нея, макар че съм ядосана на господ. Вече мога да го кажа, мога, защото знам, че той няма против да се усъмняваш в него. Обичам го, винаги ще го обичам. Защото моят бог ме обича, той ми е дал свободна воля и ми е позволено да му се ядосвам, да не го разбирам, да го поставям под съмнение. Знам, че неговият промисъл ще се разкрие с времето, но сега съм ядосана и ме боли, и все пак все още го обичам с цялото си сърце.

Гневът ми към татко вече изчезна. Все още го усещам понякога, но не като преди. Той все така се опитва да го приеме, да намери път напред, защото мама отказа да участва в процеса по развода. Не само това, тя — явно — отново е жертва, защото стореното от господин Дано е по вестниците и хората се питат що за майка е, тъй като тя е нямала никаква представа какво се случва със специалните му ученички.

Полицията все още търси чичо и се надявам, че той усеща приближаването им, както аз усещах неговото, когато бяхме сами в къщата; надявам се да се чувства зле, безпомощен и абсолютно ужасен.

Очаквам божия промисъл за мен да се разкрие. Междувременно просто замествам в гимназията на Чизуик и се моля за Ника при всяка възможност. Защото само това мога да сторя.

Никога няма да забравя как я видях за първи път, когато постъпих в нейното училище. И после я видях отново в балетната школа, когато нейното лице изразяваше точно онова, което аз си мислех: Искам да стана балерина. Искам да бъда от онези специални ученици, които ще изминат целия път.

Толкова много ми липсва. И мога единствено да се моля за нея и да се надявам, че някой ден ще я видя отново.