Дороти Кумсън
Когато бях невидима (60)

Рони

Брайтън, 2016 г.

Те ни вярват. Те вярват на Вероника Харпър и Вероника Харпър. Те вярват, че той ни причини това; те започнаха разследване и ще се свържат с всички настоящи и бивши ученички, за да видят коя от тях ще говори с тях.

Те ни вярват. И един от полицаите дори ни се извини (поотделно), че не са ни вярвали толкова години. Не знам какво е казала Ника или какво е почувствала, но се надявам, надявам се, надявам се, че това, че ни повярваха този път, ще й помогне. Това не може да изличи миналото, но може да направи бъдещето по-хубаво. Поне се надявам. Тя излезе от полицията преди мен. Аз трябваше да остана, за да им разкажа всичко за чичо си. Те искат да разследват и него. Не само заради онова, което ми стори, но и заради престъпленията срещу братята ми. Ще говорят с Брайън и Деймън, за да разберат какво искат да се направи.

Госпожа Дано вероятно ще бъде съдена за опит за убийство; очаква се съпругът й да се възстанови напълно от случилото се миналата нощ. Казах на полицая, който ме разпитваше, че това е добре, но част от мен иска да беше иначе. Признавам го, защото сега изповядвам всичко. Всичко.

Най-сетне признах всичко. Всичко в мен беше изречено и повторено. И то не на човек, който ще ми отвърне да кажа „Отче наш“, ще изслуша угризенията ми и после ще опрости греховете ми, а на друг. По някое време ще отида на изповед и ще кажа всичко на свещеника, ще разкрия наистина сърцето си, че не можех да се отърва от мисли за отмъщение, че не можех да простя и че не можах да помогна на умиращ човек. Да, може да не съм вече монахиня, но както обясних на Клиф, това е призвание, а не работа. Все още се чувствам като монахиня и знам, че би трябвало да се държа като такава. Но засега най-важно ми се струва, че се изповядах.

Освободих се от бремето и едновременно с това пак усещам бреме.

Откакто съм в Брайтън, искам да отида в апартамента на Ника, да я видя, за да й кажа отново, че съжалявам. Но това ще е заради мен, не заради нея. Това ще е поредният опит да я накарам да ми прости, когато има всички основания да не го прави. Надявам се, че се е обадила на Маршал и се е свила в прегръдките му, обливана от обожанието, което той очевидно изпитва към нея. Надявам се, че не е сама и има кой да се грижи за нея.

Надявам се, че това е началото на следващия етап от живота й. Със сигурност е начало за мен.

Седя тук, във фоайето на полицейския участък, и чакам татко да ме вземе. Свила съм колене към гърдите си и съм облегнала глава на тях. Надявам се той да не се бави много.