Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Perk, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Екатерина Йорданова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Марк Хименес
Заглавие: Всички екстри
Преводач: Екатерина Йорданова
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Здравка Славянова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-180-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17590
История
- — Добавяне
Епилог
На първата годишнина от смъртта на съпругата си Бек я погреба в семейното гробище до майка си. Двете щяха да бъдат добри приятелки.
Присъстваха само семейство Хардин — Джей Би, Бек, Люк, Меги и куклата и козата Франк. Джей Би и Бек спуснаха ковчега с тялото на Ани в естествено издълбаната варовикова скала. Джей Би каза колко прекрасна жена е била Ани и колко се гордее, че я е познавал. Обеща й да помага на децата й, докато дойде денят, когато ще се присъедини към нея и Пеги. След това Бек заговори:
— Ани, отдавна трябваше да те доведа тук. След няколко месеца тези поля ще са изпъстрени с метличини, сини като очите ти. Мисля, че ще ти хареса. Мисля, че Хил Кънтри ще ти хареса. Честит рожден ден.
Той избърса лицето си и се обърна, но спря, когато Люк пристъпи напред и каза:
— Не е честно.
— Така е, сине, не е честно.
Бек прегърна сина си. По бузите на момчето се търкаляха сълзи.
— Мамо, ще те накарам отново да се гордееш от мен.
Бек прегърна Меги с другата си ръка. Тя каза с тъничко гласче:
— Мама няма да се върне, нали?
— Не, миличка, няма.
Меги пристъпи напред, целуна куклата и я постави върху ковчега на майка си. Бек погледна към Джей Би, който явно не успяваше да спре сълзите си. Той кимна на баща си: правилно беше предвидил, че козлето Франк ще свърши работа. Бек се обърна и видя Обри пред бялата ограда.
— Днес напуснах — каза той.
Бек кимна на стария си приятел.
— Деца — обади се Джей Би, — хайде да вървим вкъщи и да оставим баща ви за малко сам.
Джей Би мина през портата, хванал Меги с една ръка и Люк с другата, а козата Франк ги последва.
Джей Би шляпна Обри по рамото.
— Обри, разбираш ли от вино?
Четиримата тръгнаха към къщата. Бек седна на пейката и говори на Ани, докато сенките се издължиха. Обеща й, че ще възпита децата както тя би ги възпитала. Обеща й да се бори за децата си, за да не свършат някой ден в канавката. Обеща й, че ще я обича до сетния си дъх.
След това отиде до реката и седна на любимия си камък.
Преди двайсет и четири години той беше избягал от живота си тук, а сега се беше върнал. Бек Хардин си беше у дома. Беше си дошъл с надеждата да намери справедливост. Да живее на място, където хората знаеха кое е добро и кое лошо. Но такова място нямаше. Нито тук, нито в Чикаго, никъде. Добрите умираха млади, а лошите живееха дълго. Животът не е справедлив, а справедливостта не е в живота. В този живот можем да разчитаме само на закона. А законът има съдии.
Той стана и отиде до естествения каменен мост, стъпвайки от камък на камък, стигна средата на реката. Последните слънчеви лъчи проблясваха по водата. Той намери едно плоско камъче, хвърли го от ниско и проследи как подскача по огледалната повърхност на реката. Гледаше как вълничките по водата се разпростират и след това се изглаждат.
Вълни по реката.