Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Perk, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sqnka (2022)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Всички екстри

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-180-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17590

История

  1. — Добавяне

10

— Бек Хардин не е живял тук цели двайсет и четири години — той вече е Ausländer! Мислеше се за нещо повече от нас и затова се премести на север при янките в Чикаго! — Произнесе думата, сякаш изричаше някаква мръсотия. — Живял съм тук през целия си живот и винаги ще живея тук, точно като вас. Баща ми беше един от вас и аз съм един от вас. Имаме нужда от съдия, който да е един от нас.

Панаирният площад на окръг Гилеспи беше изпълнен с родители, деца и животни от фермите. Имаше карнавал, изложба на занаятчийски произведения, състезания по готварство и залагания за конни надбягвания. Имаше жива кънтри музика, изложба на породи, родео с овце за деца и шествие с кралицата на красотата. Имаше състезания по дърпане на трактори, земеделски изложби и местна версия на „Американски идол“. Имаше награди за Шампион на кастрираните добичета, на жребците, на кошутите, на животните майки, на обагнените овце, на кочовете, на агънцата, на биковете, кравите и балите сено; награди за най-хубав пай, за най-хубава туршия, компот, за най-красиво плетиво на една кука, юрган; за най-красива дребна кокошка и мъжки заек и, естествено, за най-добрата мохерна коза. Имаше кози, овце, крави, кокошки, прасета и политика; окръжният прокурор продължаваше кампанията си на панаира.

Джей Би посочи тълпата мъже, насъбрали се около Нилс Айхман, и каза на сина си:

— Тези стари момчета са най-богатите немци в областта. Собственици на ранчо, до един. Притежават повечето от земите в областта… както и всички политици. Включително съдията, докато Стуц не се пенсионира. Сега трябва да си купят нов съдия.

— Не могат да купят мен.

— Но могат да купят прокурора.

— Да не би да казваш, че не мога да спечеля?

— Казвам, че няма да спечелиш.

— И защо?

— Защото стоиш тук и си говориш с мен, а той е там и говори с тях.

— Не се забърках в това, за да загубя, Джей Би.

— Тогава върви и направи нещо по въпроса.

Бек погледна към Меги, която държеше куклата в едната си ръка и захарен памук на клечка в другата.

— Миличка, стой при Джей Би. Татко трябва да срита… да си поговори с едни хора. Нали?

— Добре.

Джей Би предложи:

— Деца, да отидем да разгледаме изложбата на свине.

Меги вдигна поглед към дядо си.

— Джей Би, какво са свине?

— Сега ще ти покажа, миличка.

Те се отдалечиха и Бек отиде до групата възрастни мъже — чувстваше се както когато треньорът от „Нотр Дам“ го караше да се здрависа с богатите бивши възпитаници на университета — и протегна ръка.

— Здравейте, момчета. Бек Хардин. Радвам се да ви видя. Какво чувам, тази година май сме щели да спечелим щатския шампионат.

Всички се обърнаха и лицата им се озариха, все едно беше самият Ел Би Джей, дошъл да раздава субсидии за мохера. Бек погледна окръжния прокурор и му намигна. Неговото лице не беше озарено. Беше почервеняло и смръщено.

 

 

Трийсет минути по-късно Джей Би го попита:

— Как мина?

— Говорихме си за футбол.

Джей Би се изхили.

— Е, поне са говорили с теб.

— Да, но в очите им прочетох, че няма да гласуват за мен, Джей Би. Живели са по определен начин през целия си живот. Няма да се променят сега. Няма значение дали изборите са за областен съдия или за кралица на красотата, резултатът е същият. И винаги ще бъде.

Кралицата на красотата на окръг Гилеспи току-що беше обявена на тълпата пред трибуната. Поредното красиво немско момиче беше спечелило. Вече сто години на панаира се избираше кралица на красотата и всяка година тя беше немско момиче. Така щеше да бъде и занапред.

— Бек, ако се откажеш…

— Да се откажа? Кой ти говори за отказване? Играта още не е свършила, Джей Би.