Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Perk, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sqnka (2022)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Всички екстри

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-180-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17590

История

  1. — Добавяне

12

Uno, dos, tres, cuatro, cinco…

Шест дни по-късно, вечерта преди изборите, Бек беше в кухнята и бъркаше супата на Джей Би, докато слушаше как Меги брои до десет на испански и се чудеше дали все пак не трябва да обяви публично факта, че окръжният прокурор има незаконородено дете от мексиканка. Мръсотията беше част от политиката в днешно време, но справедливо ли беше да замесва едно дете? Окръжният прокурор беше направил грешка на младини; ами ако Мери Джо беше забременяла в гимназията? Вероятно щяха да се оженят, но той я беше обичал. Окръжният прокурор не се беше оженил за момичето, но се грижеше за детето. Постъпваше правилно.

Но окръжният прокурор водеше кампания против мексиканците, за да спечели поста съдия. Това правилно ли беше? Незаконната имиграция беше най-горещата тема в Америка днес; кандидатите за президенти я експлоатираха с пълна сила. Защо да не се възползва и един окръжен прокурор? Негова ли беше вината, или на гласоподавателите, които гласуваха за него?

Бек се беше сблъскал със същата дилема и като адвокат: трябваше ли да се стига до границите на морала и закона, за да се спечели? Повечето адвокати така действаха, защото този бе начинът да се изкарат пари от закона. Но той никога не го беше правил. И въпреки това беше печелил. Искаше да спечели тези избори така, както винаги беше искал да печели футболните мачове и съдебните си дела. Искаше да спечели заради децата, заради Джей Би и Джоди и заради Мигел Сервантес.

Seis, siete, ocho, nueve, deiz.

— Браво, миличка.

Задната врата се отвори, влязоха баща му и Люк. Джей Би се приближи и потупа Меги по главичката.

— Охо, ще бъдеш най-красивото момиче на мача. — След това той подуши супата. — Не бях сигурен дали да сложа стрит чесън, но после реших, какво, по дяволите. Мисля, че добре ще се получи.

Той отиде до мивката и изми ръцете си.

— Хектор казва, че Люк има дарбата на истински винар.

Люк почти се усмихна.

— Джей Би, гейтърът нещо не върви добре.

— Ще го погледна утре.

Телефонът иззвъня. Джей Би избърса ръцете си и вдигна слушалката.

— Да? — След това подаде слушалката на Бек. — Джоди е.

Бек остави черпака и взе слушалката.

— Здрасти, Джоди.

— Бек, Мейвис ми се обади току-що. Предварителното гласуване е приключило и окръжният прокурор води с две хиляди гласа.

Той въздъхна. Беше очаквал тази присъда, но въпреки това се почувства, все едно някой го изрита в корема.

— Ти беше права — каза в слушалката.

— За какво?

— За детето на прокурора.

— Не, Бек, ти беше прав. Аз бях полудяла.

— Ти доста се потруди, Джоди, съжалявам, че загубихме.

— Не сме загубили. Ти спечели.

— Спечелих ли? Но как? Току-що каза, че има много повече гласове, а изборите са утре.

— Окръжният прокурор се е отказал от изборите.

Кога?

— Днес.

— Но защо?

— Мейвис не знаеше. Но ти си новият ни съдия. Поздравления. Ще се видим на мача.

Бек затвори телефона.

— Как така си спечелил? — попита Джей Би.

— Окръжният прокурор се е отказал от изборите.

— По дяволите! — Джей Би се обърна към Меги и Люк. — Хей, деца, баща ви е новият съдия.

— Той има значителна преднина в предварителното гласуване, а се отказва в деня преди изборите? Няма логика.

— Бек, в малките градчета няма логика, особено в политиката и футбола.

 

 

Ако не сте играли футбол в петък вечер, не можете да си представите какво е усещането да си на игрището под светлините на прожекторите в топлата вечер, докато феновете крещят, музиката гърми, мажоретките танцуват, а тялото ти изпомпва толкова много адреналин, че си като дрогиран. Всяка клетка в тялото ти — нерви, мозък, мускули — е жива. Всъщност, когато си на четирийсет и четири и си припомниш тези нощи, осъзнаваш, че никога не си бил по-жив. А ако не си играл футбол в гимназията в Тексас, значи не си живял.

Гимназиалният футбол в Тексас е нещо повече от игра. Казват, че е религия. Може да се превърне и в мания. Но тексасците не печелят и не губят мачовете — те живеят или умират на мачовете. Малко американски щати харчат по-малко пари за образование, но нито един щат не харчи повече пари за футбол. Гимназиите из щата се хвалят с покритите си игрища като за професионалисти и стадиони като в колежите, с изкуствена трева, климатизирани ложи за репортери, 20 000 места и видеостени „Джъмботрон“, които показват повторенията в истински цветове.

Стадион „Галопинг Гоутс“ нямаше „Джъмботрон“. Имаше игрище с истинска трева, открита ложа за репортери и места за 2200-те души, които бяха дошли да гледат най-добрия гимназиален футболен отбор в щата. Екипът на „Гоутс“ се състоеше от бели фланелки и шлемове и черни шорти, чорапи и обувки. Играчите се разпознаваха по фамилните имена на гърба на фланелките им. Единствено на фланелката на куотърбека пишеше СЛЕЙД. Ръкавите на фланелата му бяха изрязани, за да разкриват татуировките, изобразяващи бодлива тел, изрисувана върху издутите му бицепси. Дългата му коса беше мокра и сресана назад. Приличаше на Самсон.

Противниците на „Гоутс“ в първия им за сезона мач като домакини бяха „Ла Грейндж Лепърдс“. Ла Грейндж беше малък град на изток от Остин, който си беше осигурил вечна слава, защото бе вдъхновил създаването на мюзикъла „Най-добрият малък публичен дом в Тексас“. Бек, Джей Би и децата седяха на резервираните за Обри места сред съпругите на треньорите и техните деца. Обри раздаваше билетите си всяка седмица, защото вече нямаше нито жена, нито дете.

Стадионът, цветовете на отбора, мажоретките, оркестърът, облечените в карирани ризи фенове — всичко беше както си го спомняше Бек, само дето Джей Би никога преди не беше носил хавайска риза.

Всички се изправиха на крака за началото на мача. Играчът на „Гоутс“ върна удара до 30-ия ярд. Нападението на „Гоутс“ се затича по игрището и се подреди, без да се блъска. Играчите се разпростряха от двете страни — трима рисивъри от едната страна и двама от другата. Слейд стоеше на пет ярда зад центъра в тази формация; нямаше връщане назад. Център-нападателят върна топката на Слейд, защитата на „Ла Грейндж“ се втурна напред, но линията на „Гоутс“ ги задържа. Слейд се изправи, докато петте му рисивъри тичаха по игрището. И тогава дясната му ръка просто се стрелна напред, топката излетя високо във въздуха и падна в ръцете на рисивъра на „Гоутс“ на линията на десетия ярд — шейсет и пет ярда във въздуха — и рисивърът изтича в крайната зона.

Един опит, един пас, един тъчдаун.

Родителите на играчите седяха заедно, облечени във фланели като на играчите с имената и номерата на синовете си. Бек забеляза един висок мъж с незапалена цигара между зъбите и надпис СЛЕЙД на гърба. Останалите бащи го поздравяваха, сякаш отрочето му щеше да повтори успеха на знаменития Джо Намат.

„Ла Грейндж“ взеха топката, но не можеха да пробият противниковата защита. Играчите на „Гоутс“ бяха по-силни, по-едри и по-бързи. Удряха по-силно и ги болеше по-малко. Бяха по-агресивни и жестоки. Направо смразиха отбора на „Ла Грейндж“.

След всеки добър удар играчите на „Гоутс“ се поздравяваха и удряха каски; всички бяха опиянени от адреналина. Стадионът пулсираше, мажоретките и тълпата скандираха. Бек изпита леко съжаление за по-слабия отбор на „Ла Грейндж“, както когато „Нотр Дам“ играеше срещу флота.

Нападателите на „Гоутс“ отново превзеха игрището и вкараха в действие атаката НАСКАР: втурнаха се към линията на сборичкването и отнеха топката. Слейд хвърли на 22 ярда. Завършване на осемнайсетия ярд. Още три маневри, и те отново забиха удар. Седемдесет и осем ярда, пет опита, по-малко от две минути. Беше яростен мач и печеливш мач. Докато оркестърът излезе на игрището за полувремето, Слейд беше хвърлил за четири тъчдауна и „Галопин Гоутс“ водеха с 42 на 0.

— Бек, мислиш ли, че „Гоутс“ могат да спечелят щатското първенство? — попита Джей Би.

— Единственият отбор наблизо, който може да ги победи, играе в съботите на стадиона на Тексаския университет.

— Слейд е добър, нали?

— Да, добър е.

По-скоро думата, която му идваше наум, беше „нереален“.

Станали на крака, феновете аплодираха играчите, докато напускаха игрището.

— Козите наистина ли галопират? — чу Бек женски глас.

До него стоеше Джоди Лий.

— По скоро подскачат.

Тя обви ръце около врата му и го прегърна.

— Поздравления, съдия Хардин.

Когато се отдръпна, в очите й имаше сълзи.

— Добре ли си?

— Щастлива съм.

Някакъв възрастен човек мина покрай тях и почтително кимна на Бек.

— Господин съдия.

— Мълвата бързо се е разнесла — тихо рече Бек.

— Хубавото на малките градчета е, че всеки знае всичко за всеки. А лошото е, че всички знаят всичко за всеки. — Джоди избърса очи. — Слава богу, че спечели.

— Не съм спечелил, той се отказа. Но защо постъпи така?

Джоди сви рамене.

— Кой го е грижа? — После седна и извърна поглед.

Бек също седна.

— Джоди, нали не си използвала детето му? За да го накараш да се откаже?

Тя срещна погледа му.

— Мислиш ли, че бих го направила?

— Казват, че жените са по-силният пол.

— И са прави. Но както ти казах, просто бях ядосана. Не съм използвала детето му.

Меги показа главичка иззад гърба на баща си.

— Здравей, мис Джоди.

— Охо, здравей, приятелко. Какво става?

— Тъжно ни е.

— Защо, миличка?

— Джозефина ни покани да спим у тях.

— Ами това би било много забавно.

— Но не можем да отидем.

— Защо?

— Защото може да се напишкаме.

— Аха. Ами тогава направете нещо друго.

— Какво?

— Помолете Джозефина да дойде да спи у вас. Татко ти ще й сложи един матрак до леглото ти. И ако се напишкаш, няма да има проблем.

Личицето на Меги грейна.

— Наистина може да направим така.

Тя седна в скута на Джоди и двете заговориха за мажоретките и отбора по танци на име „Гоут Галс“ и за един кратък миг Бек отново се почувства щастлив.

 

 

Бек беше прочел имейлите между Джей Би и Ани за период от една година. Бяха станали близки като баща и дъщеря. Съпругата му беше споделяла с баща му много повече, отколкото с него; и баща му беше споделял със съпругата му много повече, отколкото със сина си — за живота, за мечтите, за любовта си към жена си и за любовта към сина си. Бек тъкмо се канеше да се откаже, когато откри един имейл, писан година преди смъртта на Ани. Първата част съдържаше новини за семейството, но краят смрази Бек.

Трябва да тръгвам. Час при лекаря. Рутинен мамографски преглед, първият ми е. Което ми се струва забавно, да ми сплескат циците като палачинки. Не мога да повярвам, че току-що написах това.

С обич, Ани

Бек бързо отвори следващия. С дата една седмица по-късно.

Откриха бучка в гърдата ми. Правиха ми ултразвук. Утре ще ми вземат биопсия. Сигурно ще е забавно да ми бодат гърдата (правя се на смела). Не съм казала на Бек.

Пулсът му се ускори. Той бързо придвижи мишката надолу и откри следващия имейл от Ани от няколко дни по-късно.

Хистологичният анализ е положителен. „Инвазивен карцином на млечната жлеза“. Не е добре. Утре ще ми правят скенер, скоро ще ме оперират. Страх ме е, Джей Би. Трябва да кажа на Бек. Тази вечер.

Същата нощ за семейство Хардин от Чикаго идилията бе приключила.