Марк Хименес
Всички екстри (15)

14

Денят за произнасяне на присъди беше приключил.

Усмивката на Ди Ди Бърк и фактът, че двайсетгодишно момиче знаеше как да изчисли времето си в затвора, така бяха разстроили Бек, че нямаше апетит за обяд. Затова излезе през задната врата на съдебната палата, мина през паркинга и влезе в центъра за правоприлагане на окръг Гилеспи. Държеше папката на Хайди Гизел. Този път Дорийн скочи, като го видя.

— Съдия Хардин.

— Грейди тук ли е?

— Да, сър, ще го повикам.

Тя едва не се затича към кабинета. Когато се върна, след нея вървеше шерифът на окръг Гилеспи Грейди Гюнтер с клечка за зъби в устата.

— Господин съдия, можех да дойда до съда.

— Имах нужда от малко чист въздух след тази сутрин.

— Първият ден на произнасяне на присъди. Не се притеснявайте, ще свикнете, господин съдия.

— Точно от това се страхувам. Грейди, все още съм Бек, освен когато съм в съдебната зала.

— А аз още съм Грейди… освен когато те арестувам и предприема претърсване на голо. — Той се усмихна. — Ела отзад.

Бек последва Грейди в кабинета му и седна, като постави папката на Хайди на бюрото. Грейди се тръшна в стола си зад бюрото и взе един огромен хотдог.

— Нещо против да привърша обяда си? Страхотен хотдог. Искаш ли Дорийн да изтича да ти вземе един?

Бек поклати глава. Грейди изплю клечката в кофата за боклук в другия край на стаята като абориген, който изстрелва стрела от тръбата си. След това захапа хотдога.

— Днес е първият ти ден за произнасяне на присъди и да ти се падне „нападение със замразено бурито“. — Грейди поклати глава. — Идея нямам защо ченгетата са арестували Хесус. Той е добър човек, работи във фабриката за пуйки, а през почивните дни работи като зидар. Построи плевнята ми. А Макарена, и тя има една уста… Ако бях на негово място, щях да я замеря с говежди бут или нещо по-тежичко. Постъпил си правилно, като си пратил Хесус да си върви у дома. Макар че животът с нея е доста по-труден от шест месеца в моя затвор.

— Ами Игнасио Перес? С него правилно ли постъпих?

— Малко е съмнително.

— Защо?

Грейди преглътна.

— Игнасио купува на дребно. Казах на прокурора да не хаби парите ни за него, но той иска да трупа осъдителни присъди. Аз искам да го използвам, за да хвана доставчиците.

— Тук има ли проблем с наркотиците?

Грейди отпи от кутийка безалкохолна бира.

— Метамфетамини и марихуана, малко кока, децата пуфтят, духат и смъркат.

— Изобщо не знам какво означава всичко това.

— Скоро ще разбереш. — Грейди отново отхапа от хотдога. — Алкохолът продължава да е най-големият проблем тук, хлапетата са отгледани с вайсбир, пият и карат колите. — Той се намръщи. — Съжалявам. Но наркотиците дойдоха и в нашия град. Колко случая с наркотици имаше днес — десетина?

— Толкова.

— А преди нямаше нито един.

— Но защо само латиноси? Американците не употребяват ли?

— Естествено, че и белите хлапета употребяват. Мамка му, та миналата година хванахме няколко мажоретки да смъркат кокаин в тоалетните на гимназията. После спипахме и почти целия отбор по софтбол. Немски момичета.

— Какво стана с тях?

— Нищо. Дори не ги задържаха.

— Защо?

— Защото бащите им управляват града.

— Минаха двайсет и пет години и нищо не се е променило.

— Ти спечели изборите. Това е промяна.

— Не съм ги спечелил.

— Така е. Но ти си съдията.

— Значи Хайди е можела да си намери кокаина тук?

Грейди допи бирата, избърса уста с ръкава си, смачка хартията на топка и се прицели в кофата, но не улучи.

— Да. Човек може да си купи презервативи от супермаркета и кокаин от гимназията.

Грейди ровеше из чекмеджето на бюрото си, но после се отказа, измъкна от джобовете на панталона си малко ножче, с което зачовърка по зъбите си.

— Навремето мексиканците, които искаха да дойдат да работят на север, просто трябваше да прекосят границата. След Единайсети септември федералните затегнаха положението и сега плащат на coyotes — трафиканти, които вземат по хиляда долара на глава. Имигрантите не могат да си го позволят, затова койотите ги превръщат в „мулета“, за да си платят таксата. Което означава, че все повече хора пренасят все повече дрога през границата. Тъпчат се с марихуана, кокаин, айс — това са метамфетамини на кристали — и ги пренасят до Сан Антонио, а местните ги носят тук. Точно тях искам да хвана. И ще ги пипна, преди да започнат да продават метамфетамини и в прогимназията. — Той поклати глава. — Сега не й личи, но Ди Ди Бърк беше много симпатично момиче.

— Грейди, за теб това не е само работа.

— Имам деца, а вече и внуче. Не искам да им се случи това, което се случи на Ди Ди… и на Хайди. Прегледа ли папката?

Бек кимна.

— Какво е станало с чантата и обувките й?

— Така и не ги открихме. Претърсихме в радиус от стотина метра около мястото, където открихме тялото й, и нагоре и надолу по Барънс Крийк още тогава.

— Било е Нова година и тя е била боса?

— Била е дрогирана.

— А сега е мъртва.

— Е, откри ли нещо, което да ми е убягнало?

— Не.

— Тогава му направи една услуга… на Обри де. Накарай го да се примири. Тя няма да се върне и ние никога няма да открием убиеца й.

— Той си е наумил да го намери.

— Трябва да си намери жена.

— Иска да си върне Ранди.

— Още ли мисли за нея след всичките тези години?

— Да. Тя живеела в Остин.

— И смята, че е още свободна?

— Предполагам.

— Съмнявам се. Беше хубаво момиче, най-вероятно се е омъжила за някой богаташ.

— Обри смята, че ако спечелят щатския шампионат, може да си намери работа в колеж, дори в Тексаския университет. С повече пари може да успее да си я върне.

Грейди поклати глава.

— Мъжете здравата оглупяват, когато стане въпрос за жени, нали? Естествено, ако се свършат глупаците, ние двамата с теб ще останем без работа. Значи той смята да спечели шампионата, за да оправи живота си?

— Така излиза.

— А ти си между чука и наковалнята, а, Бек?

— В какъв смисъл?

— Мислеше си, че ако откриеш убиеца на дъщеря му, ще поправиш миналото… а сега държиш и бъдещето му в ръцете си.

— Грейди, за какво говориш?

— За Слейд.

— Куотърбека? И какво за него?

— Не знаеш ли? Преди три седмици Слейд пребил от бой едно мексиканче в киното. Хулио Еспиноса. Добро хлапе, не се забърква в неприятности. Киното се води извън очертанията на града, под моя юрисдикция. Докато стигнем, Слейд беше помлял момчето… счупен нос, счупена челюст. Арестувахме го за побой и нанесени тежки телесни повреди. Престъпление втора степен плюс престъпление от омраза, така че го чакат между пет и деветдесет и девет години в щатския затвор.

— Престъпление от омраза?

— Наричал Хулио испанска маймуна и въшлив мексиканец, докато го удрял. Четирима заместник-шерифи едва са ги разтървали. Като нищо са щели да го застрелят, но резервният куотърбек не струва.

— Четирима полицаи? Да не е бил друсан?

— Токсикологичният анализ показа отрицателни проби за алкохол, кокаин, метамфетамини. Слейд е едро момче, но определено е вземал нещо.

Грейди отвори едно чекмедже, извади някаква папка и я плъзна по бюрото. Бек я разгърна и се ужаси при вида на цветната снимка на слабо мексиканско момче. Лицето му беше насинено и срязано на няколко места; лявото му око беше затворено от подутина; устните му бяха напукани и подпухнали. Носът му беше счупен. Бялата му риза беше изпоцапана с кръв.

— Господи! С какво го е удрял?

— С юмруци.

— Но защо?

— Хванал го да говори с приятелката му. Ники Ърнст, една от мажоретките. Точно за това ти говоря, че мексиканците дори не поглеждат немските момичета. Не искат неприятности.

— Направил го е само защото момчето е говорило с приятелката му?

— Да.

— Не е бил провокиран?

— Не. Хулио работел на снекбара и е разговарял с момичето… според свидетелите Слейд е връхлетял, без да каже и дума. Просто сграбчил Хулио, извлякъл го през бара и започнал да го налага. Хулио бил пет дена в болница и подписал писмените си показания там. Имаме показанията на Ники и на още няколко хлапета.

— Слейд игра на мача в петък, така че явно са го пуснали под гаранция.

— Никаква гаранция. Мировият съдия го е освободил на своя отговорност.

— За тежък побой?

— Уолт е голям футболен фен. Уолт Шмит, той е мировият съдия.

— Значи случаят на звездата куотърбек е в моя списък със съдебни дела?

— Не е в твоя.

— Какво искаш да кажеш?

Грейди изпусна дълбока въздишка.

— Знаех, че това момче ще ни създава неприятности, още когато се преместиха в града.

— Слейд ли?

— Да. С тоя побой Хулио заложи бомба със закъснител в моя град. Хората ми са в готовност, в случай че бомбата избухне.

— Бомба със закъснител? Какво става, Грейди?

Грейди затвори ножчето, пъхна го обратно в джоба на панталоните и каза:

— Първо, този разговор не сме го водили. Това е между мен и теб, и онзи препариран елен.

— Добре.

— Второ, трябва да разбереш как стоят нещата тук. Колко време те нямаше?

— Двайсет и четири години.

— Е, нещата тук са се променили. Значително. Преди да си тръгнеш, това място беше изцяло немско. Но сега вече имаме така наречения конфликт на интереси. — Грейди вдигна пръст. — От една страна са немците, разбира се, и след като прапрадядовците им са основали този град, те смятат, че все още го притежават и всички останали са само наематели. Все още заемат всички длъжности в окръжната комисия, градския съвет, училищното настоятелство. Телефонният регистър на градския съвет е като телефонния указател на Берлин. И ще се бият до последния залък, за да запазят контрола си върху града.

— Е, и навремето беше същото.

— Но градът им се е променил и това не им харесва. — Грейди посочи една стара карта на стената. — Ето как е изглеждало мястото през 1846-а, когато баронът очертал града. През следващите сто години немците живели тук, с мъка се изхранвали от тая земя, изолирани от външния свят — Остин бил на три седмици път с кон. После Ел Би Джей им дал парите за мохера през петдесетте. И през следващите четирийсет години те били дебели и щастливи, отглеждали кози и получавали правителствени чекове всяка година. Мамка му, какво повече да искаш от живота.

— Така беше, когато заминах.

— Е, вече не е така. Когато Клинтън отряза парите за мохера през 96-а, хората тук решиха, че е дошъл краят на света. Скотовъдците на моята възраст бяха получавали правителствените чекове през целия си живот. Но един ден отиват до пощенската кутия и чека го няма. Все едно някой беше умрял. Убиха отглеждането на кози и бизнеса по Мейн стрийт заедно с него.

— И какво се случи? Центърът на града процъфтява.

— Ами по онова време на гражданите им беше писнало от престъпността и задръстванията, бандите и наркотиците, искаха по-простичък живот и започнаха да се местят тук. Остин е само на час път с кола. Юпита, хипита, художници, татуирани, богаташи, всички дойдоха тук. Купиха си земя, постегнаха старите къщи, наеха сгради по Мейн стрийт, отвориха магазини, винарни и ресторанти — вече имаме два френски ресторанта. Цените на земята се вдигна до небесата и изведнъж старите немци започнаха да правят повече пари, като продават земите си и отдават под наем сградите си, отколкото някога са изкарвали от мохера.

— Тогава защо не са доволни?

— Защото новодошлите донесоха и външния свят със себе си. И старите немци вече не харесват града си — навъдиха се прекалено много демократи и мексиканци.

— Либерали и латиноси.

— Искат да се върне времето, когато магазините по Мейн стрийт се държаха от немци, които говорят на немски, ядат немска храна и пият немска бира, времето, когато правителството им пращаше чекове. Ходят на търговете за кози, говорят на немски и се преструват, че светът около тях не се е променил. Но той вече е друг.

— Тогава защо просто не престанат да продават земите си и да отдават под наем сградите си на хора, които не искат в града?

— Защото искат пари. Веднъж чух един от старите немци да се оплаква от пришълците и му викам: „Ти не продаде ли земите си на калифорниец?“. А той: „Да, но бях принуден. Копелето ми плати пет милиона. В брой!“.

Грейди се изхили.

— Ти също си немец — рече Бек.

— Чистокръвен, но не съм като тях. Ние от рода Гюнтер никога не сме отглеждали кози. Всъщност, Бек, повечето немци тук не са такива. Повечето са добри хора, които работят упорито, за да се изхранват и да запазят мястото безопасно за децата си, и не вярват, че Господ ги е направил по-добри само защото имат бяла кожа и немско име. Но във всеки град има по няколко души, които смятат, че са призвани да командват парада. Нашите просто са немци.

— И какво общо има това със Слейд?

— Имай търпение, ще стигна и дотам. — Грейди вдигна втори пръст. — От другата страна са новодошлите, които откриха тези магазини за туристи — „Смелата маймуна“, „Зерц“, „Кучелогия“. Според теб как се издържа човек от магазин, който продава само принадлежности за кучета? На всичко отгоре имаме спа центрове, дето ти опаковат цялото тяло във водорасли — това пък за какво?! — Той поклати глава. — Както и да е, търговците по Мейн стрийт са бели, но и един не знае да sprechen Deutsch, ако ме разбираш. Просто са искали да се измъкнат от големия град и да живеят на по-хубаво място, където да отглеждат децата си.

Третият пръст.

— След това идват мексиканците. Старите немци възприемат търговците по Мейн стрийт като наематели, а мексиканците като нарушители. Вече са една трета от населението, но няма и да го разбереш, като минаваш по Мейн стрийт. Някои живеят тук легално, повечето — не, и затова не се набиват на очи, стоят си в испанския квартал и работят във фабриката за пуйки. Но имаме и няколко мексиканци, които си търсят кауза. Чух, че се опитват да организират движение La Raza Unida.

— Вече има испански квартал?

— Долу по Саут Милам, през потока. Имигрантите навремето идваха, поработваха известно време, изкарваха пари и ги носеха вкъщи. Но както казах, федералните затегнаха преминаването през границата и сега който дойде, остава. Просто праща парите вкъщи по пощата.

— Законът за непредвидените последствия.

— Законът за тъпите задници във Вашингтон, които нямат никаква представа.

— Значи има три групи — обобщи Бек, — немците, търговците по Мейн стрийт и латиносите. Ами афроамериканците?

Грейди се изхили.

— Нямаше те само двайсет и четири години, Бек, градът не се е променил чак толкова. Доколкото знам, Джил е единственият чернокож в района.

— Грейди, това е доста интересно, но какво общо има със Слейд?

— Конфликт на интереси, Бек. Както казах, търговците по Мейн стрийт искат просто да си изкарват прехраната. И правят по-голяма част от печалбите си в периода от сега до Коледа.

— Нека да позная. Бял футболист пребива латинос и търговците по Мейн стрийт се притесняват, че онези активисти могат да го превърнат в политическа кауза, да предизвикат негативна публичност, което ще навреди на бизнеса от туристи?

Грейди кимна.

— Градът няма на какво друго да разчита, Бек. През следващите три месеца тук ще дойдат да пазаруват около един милион туристи. За празниците. Ако убиеш търговията, убиваш града. Градският съвет пази имиджа на града както немците пазят девствеността на щерките си. — Той явно се развесели. — В Чикаго имате ли бездомници?

Бек повдигна рамене.

— Да.

— Виждал ли си бездомни по Мейн стрийт?

— Не.

— Ако се появят, градската полиция ги събира, кара ги до Сан Антонио и ги захвърля там.

— Шегуваш се.

— Изобщо не се шегувам.

— Няма ли кой да се намеси? Ако чикагската полиция направи нещо подобно, медиите ще ги изядат.

— Тук няма медии. Разбери, Бек, задача номер едно на местната полиция е да пази бизнеса с туристи. От градския съвет не искат по вестниците да се появяват репортажи за мажоретки, дето смъркат кока, или бездомници, които спят по Марктплац, или пък мексиканци, протестиращи по Мейн стрийт. Искат хубави новини. Искат тук да идват бели хора, да харесват онова, което виждат, и да пазаруват. В Далас и Хюстън непрестанно се говори за бездомници, негри и мексиканци, които все за нещо протестират. Тук не идват за това. Тук идват, за да живеят по стария начин, поне за един уикенд.

— Идеалният чисто американски град, населен само с бели и без никаква престъпност.

— С немски фестивал. — Той се изхили. — Помниш ли как преди година мексиканците протестираха по градовете срещу онзи закон за имигрантите? Тук не го допуснаха. Градската полиция държи изкъсо този град.

— Значи търговците по Мейн стрийт искат окръжният прокурор да се грижи мексиканците да са доволни…

— Поне докато минат коледните празници.

— Като предяви обвинения срещу Слейд?

— Да.

— И той предяви ли обвинения?

— Да. Но се наложи да го убеждаваме.

— По какъв начин?

— Ами родителите на Хулио са нелегални. И Нилс решил да използва това, за да накара Хулио да оттегли жалбата си.

— Да не е заплашил, че ще ги депортира?

— Доколкото разбирам, точно така е станало. Но активистите са намерили на Хулио адвокат от Сан Антонио, навремето беше в Конгреса. Казва се Феликс Делгадо.

— Чувал съм за него.

— Както и да е, Делгадо дойде и скочи срещу Нилс като vaquero, дето пришпорва някой див кон. Заплаши да предизвика федерален съдебен процес за граждански права и да доведе националните медии — бяла футболна звезда безнаказано пребива мексиканец, окръжният прокурор изнудва родителите… В „Шейсет минути“ и „Горещи новини“ веднага ще го лапнат. Щял да изтипоса градчето ни по телевизията като Мисисипи през шейсетте, само дето лошите ще са немци вместо от Ку-Клукс-Клан. Освен това заплаши с улични протести през уикенда след Деня на благодарността.

— Защо точно този уикенд?

— Жена му всяка година идва да пазарува тук точно този уикенд.

— Е, и?

— Ами знае, че по това време на годината най-много се пазарува по Мейн стрийт. Ако мексиканците тръгнат на демонстрация, ще убият търговията и калифорнийците ще отидат с парите си другаде, цените на имотите рязко ще спаднат, данъците ще намалеят… и тук вече няма да е като Санта Фе, а като Одеса след падането на цените на петрола.

— Значи окръжният прокурор успокои родителите на Хулио?

— Да.

— И изправи Слейд пред съдебни заседатели?

— Не.

— Но нали каза, че е предявил обвинения.

— Да. Разбираш ли, когато арестувахме Слейд, законът изисква да го изправим пред магистрат. Мировият съдия. Уолт Шмит. Уолт му прочете правата и го освободи. Докато състав съдебни заседатели не издаде обвинителен акт, делото остава при мировия съдия.

— Шмит юрист ли е?

Грейди поклати глава.

— Отглеждаше кози. Кандидатира се за мирови съдия, когато спряха чековете и му се наложи да работи, за да си изкарва прехраната. Ако изобщо постът му като мирови съдия може да се нарече работа.

— И кога окръжният прокурор ще представи делото пред съдебните заседатели?

— Няма да се стигне дотам.

— Но защо?

— Защото, ако Слейд бъде обвинен, ще бъде изключен от училище, футболният му сезон ще приключи, както и шансът ни за спечелване на шампионата, и той ще загуби стипендията си за Тексаския университет.

— Е, и?

— Ами баща му не иска това да се случи. Иска Слейд да отиде в университета и после в професионалната лига.

— Слейд е извършил престъпление. И трябва да си понесе отговорността.

— Куентин Маккуейд не смята така. Чувал ли си за него, за застрояването, което финансира на запад?

— Подочух някои неща.

— Е, каквото и да си чул, истината е още по-страшна. Ден след арестуването на Слейд той дойде вкъщи. Опита се да ме накара да оттегля обвиненията и да залича ареста от докладите. Куентин не иска синът му да провали футболната си кариера само защото е пребил един нелегален мексиканец. Поне така ми каза, когато ми отправи предложението си.

— Подкуп?

— Не мога да го дам под съд за това, което каза, прекалено е умен, но сделката беше такава.

— И ти?

— Казах му, че нямам нужда от парите му. Той ми се изсмя.

— А имаш ли нужда от парите му?

Грейди поклати глава.

— Преди година продадох сто акра от фермата на един калифорниец с повече пари, отколкото ум в главата. Плати ми два милиона. Сега съм, както му викате, „независим“.

— Шериф милионер?

— Да.

— Тогава защо още работиш?

— Заради Ди Ди Бърк, Хайди и хлапета като тях. Онзи калифорниец ме направи независим от политиката, но Куентин държи повечето политици в окръга — включително Нилс — по един или друг начин.

— Тогава защо старите немци вземат страната на Маккуейд?

— Ето ти още един конфликт на интереси, дори два. Първо, те много искат да спечелим щатския шампионат. Не сме печелили от времето, когато ти играеше. Страхотно време беше, Бек.

— Футболът не може да е чак толкова важен.

Грейди се разсмя.

— Живял си в Чикаго прекалено дълго, Бек. Забравил си как стоят нещата тук.

— А другият конфликт на интереси?

— Какво друго освен парите.

— Къде са парите?

— В строежа на онези двеста къщи от предприятието на Куентин. Това са двеста-триста милиона в ново строителство, повече, отколкото този град е виждал за двайсет години. Старите немци могат да направят много пари от тези къщи, но трябва да внимават да не ядосват Куентин, защото той решава кой ще вземе дял. Затова се прави на толкова важен.

— Значи Куентин си е купил немско име?

— Може и така да се каже.

— Но как е възможно окръжният прокурор да не представи случая пред съдебни заседатели? Слейд е вкарал Хулио в болница, има свидетели.

— Адвокатът на Слейд е старият съдия Стуц…

— Стуц ли? Нали уж имаше болно сърце?

— Той изобщо няма сърце, в което е проблемът. Най-жестокото копеле, което съм срещал. Предполагам, че е такъв, защото така и не се ожени, не можа да намери толкова отчаяна жена, дори и тук. — Грейди въздъхна. — Но той беше съдия почти петдесет години и знае тайните на всички. Никой не смее да се опъне на Стуц.

— Значи той ще представлява Слейд?

Грейди кимна.

— Настоя за разглеждане на делото — магистратът решава дали съществува основателна причина делото да се гледа пред съдебни заседатели. От трийсет години не съм виждал такова, защото окръжният прокурор винаги представя криминалните дела направо пред съдебните заседатели.

— А сега какво го спира?

— Това не е криминално дело, а политическо. Куентин не иска Слейд да бъде обвинен, тъй че Нилс и Стуц измислиха този номер, за да остане случаят при приятелски настроения мирови съдия. Ако той не открие основателна причина, делото изобщо няма да стигне до съдебни заседатели. А без тях няма и обвинение.

— Но това как ще обезвреди бомбата със закъснител?

— Ще ти кажа как. Или поне те как си го представят. Първо, Айхман подава обвинения срещу Слейд, за да не дразни мексиканците и Делгадо, поне засега. Второ, оставя случая в съда на мировия съдия и насрочва разглеждането за януари, след плейофите и пазаруването покрай празниците, когато в града няма туристи — и това прави футболните запалянковци и търговците по Мейн стрийт доволни. И трето, цялата работа не се раздухва, за да се спечели малко време и евентуално нещата да се разминат.

— А ти какво мислиш?

— Не мисля, че Делгадо е глупак. Мисля, че ще изпълни заканата си.

— Протестен митинг през уикенда след Деня на благодарността?

— Да.

— Но това е правото им на свободно слово.

— Не, Бек, това е бомба със закъснител. От градската полиция ще се опитат да арестуват всички. И така Мейн стрийт може да заприлича на Аламо, само дето този път мексиканците ще изгубят. Трябва им само един полицай, който да натисне спусъка… или някой ловец на елени.

— Денят на благодарността още ли е в разгара на ловния сезон?

— Да. През тези почивни дни ще има повече оръжие, отколкото в Багдад. Всички пикапи и джипове в града ще са пълни с пушки и ловци на елени. Трябва ни само един глупак и ще имаме мъртви мексиканци по Мейн стрийт.

— Значи ни остават колко, осем седмици, преди тази бомба със закъснител да избухне?

— Да.

— И всичко това се е случило преди три седмици?

— Да.

— Една седмица преди изборите?

— Да.

— Значи ето защо окръжният прокурор се отказа от изборите?

— Вие, адвокатите от Чикаго, сте много умни. Да, имаха нужда Нилс да си остане окръжен прокурор, за да мине номерът. Ако той седеше на стола ти на втория етаж на съдебната палата, нямаше да може да контролира делото. Друг прокурор като нищо щеше да изправи Слейд пред съдебните заседатели. Нилс, естествено, не остана много доволен, но те му обещаха, че съдийството ще бъде негово до живот. От догодина.

— И защо ми казваш всичко това?

— Защото не ми се вижда много справедливо Слейд да се измъкне.

Отново тази дума.

— И не ми харесва някои хора да смятат, че стоят над закона. Реших, че на теб също не ти харесва.

— Така е. Но не е в моите правомощия, докато съдебните заседатели не му отправят обвинения. Което няма да стане, ако мировият съдия не намери причина да прехвърли делото.

— Което също няма да стане… ако ти не направиш нещо по въпроса.

— Като например?

— Имаш правомощия върху всички криминални дела. Можеш да наредиш да прехвърлят случая на Слейд от мировия съдия към окръжния съд. Тогава ще председателстваш делото за разглеждане. Ти ще решиш дали има основателна причина да изправиш Слейд пред съдебните заседатели.

— А съдебните заседатели ще го осъдят ли, ако баща му е замесен?

— Петдесет на петдесет. Сред заседателите има трима мексиканци, законът го изисква, така че няма да има скрито-покрито. Предполагам, че ако Слейд бъде изправен пред заседателите, той ще се признае за виновен, за да получи по-лека присъда.

— Единственият проблем е, че ми трябва доста добра причина да искам делото да бъде прехвърлено на мен, иначе Стуц ще обжалва заповедта ми, а апелативният съд ще върне делото при мировия съдия.

— Добра причина, казваш. Като например, че мировият съдия фаворизира Слейд.

— Би било добре.

— Или че е срещу мексиканците.

— Това би било още по-добре, но ми трябват доказателства, Грейди.

— Доказателства? Като например запис?

Бек се засмя.

— Да, запис на съдия, който изразява пристрастията си, е доста добро доказателство, Грейди, но според мен трудно ще се сдобиеш с подобен запис.

— Добре. Ще видя какво мога да направя. Тук ли си до края на деня?

Бек кимна.

— Има още едно заседание на съда. — Той взе папката на Хайди. — Имаш ли нещо против да я задържа?

Грейди поклати глава.

— Знам къде работиш.

Бек се изправи.

— Странна работа — каза Грейди.

— Кое?

— Туристите. Идват в града всеки уикенд, пазаруват по Мейн стрийт, ходят на фестивала на Марктплац, ядат в някой лъскав ресторант и се влюбват в този град. — Грейди поклати глава. — Но нямат представа какво ври и кипи под повърхността.