Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Perk, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sqnka (2022)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Всички екстри

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-180-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17590

История

  1. — Добавяне

15

Една разходка по Мейн стрийт беше убедила Робърт и Лиса Девънпорт, че Фредериксбърг, щата Тексас, е идеалният град. Точно в такъв град искаха да се пенсионират. Бяха се изморили от престъпността и студените зими в Кливланд и искаха да прекарат старостта си в спокойния и топъл Тексас. Купиха си парцел от два акра извън града и си построиха мечтаната къща. Пренесоха се през първия петък на ноември преди една година. Заспаха — на отворени прозорци, което не им се беше случвало в Кливланд — около 22:30 часа под звуците на тихата провинциална нощ.

Събудиха се в 6:55 часа от пукота на стрелба.

Сезонът за лов на елени в окръг Гилеспи беше започнал при изгрев-слънце същата съботна сутрин. Съседът им Уилям Реймънд Бенкър, тъй нареченият Били Рей Бенкър, обичаше да прекарва деня си седнал на задната веранда, отваряйки кутийки с бира и прицелвайки се с пушката си „Ремингтон“ калибър .30–06 във всеки елен, който се осмелеше да доближи имота му. Били Рей можеше безпрепятствено да оглежда цялото си имение от четири акра от люлеещия стол. Задната му веранда беше само на стотина метра от техния вътрешен двор и изстрелите от пушката му отекваха като оръдейни снаряди. Според личната статистика на Били Рей той изстрелваше около триста куршума на ден седем дни в седмицата до първия уикенд на януари, когато сезонът за лов на елени официално приключваше.

Тъй като не бяха местни, семейство Девънпорт предположиха, че ловното хоби на Рей е незаконно, и извикаха шерифа. Заместник-шерифът, изпратен в дома им, обясни, че в окръг Гилеспи няма минимална разрешена площ за лов на елени. Градските разпоредби забраняваха стрелбата с оръжие в границите на града, но тъй като имотът на Били Рей беше извън града, действията му, макар и глупави, не бяха криминални.

Семейство Девънпорт подадоха граждански иск, настоявайки за постоянна съдебна забрана срещу ловуването на Били Рей на този малък парцел; приведоха аргументи като нарушение на обществения ред, тормоз и умишлено причиняване на емоционални страдания. И двете страни бяха подавали искания до съда и кулминацията настъпи с молбата на Били Рей за решение по съкратената процедура, което остана висящо след внезапното пенсиониране на съдия Стуц.

Съдия Бек Хардин беше наследил случая. Сега той седеше зад съдийската маса и гледаше семейство Девънпорт и адвоката им, и Били Рей Бенкър, и адвокат Полк. Пак той.

— Мистър и мисис Девънпорт — каза Бек, — тексаският закон е недвусмислен по този въпрос. Мистър Бенкър има право да лови елени в парцела си от четири акра. Следователно трябва да приема искането му и да отсъдя в негова полза.

Бек се обърна към Били Рей Бенкър.

— Били Рей, колко далеч може да стигне един куршум калибър .30–06, изстрелян от нивото на рамото?

Той сви рамене.

— От четирийсет и пет градусов ъгъл може би около три километра.

— Което означава, че когато стреляш с пушката си от задната веранда, куршумът може да мине през твоето имение, през имението на Девънпорт и през земите на други хора?

— Аз не се целя към тях.

— Няма значение къде се прицелваш, важното е, че не притежаваш достатъчно земя, за да падне куршумът ти в границите й.

— Целя се надолу.

— Не разбираш ли колко е опасно да стреляш от задната си веранда?

— Имам си права. — Той се ухили на Девънпорт. — А когато дойде трети ноември, ще упражнявам правата си всеки ден, по цял ден в продължение на два месеца.

Съседът от ада.

— Били Рей, ако някога застреляш нещо друго освен елен в твоя имот — човек, крава, пуйка, козел — или нещо извън имота ти, отиваш право в затвора, разбираш ли?

Били Рей го изгледа свирепо. Бек се обърна към семейство Девънпорт.

— Съжалявам, но не мога да направя нищо.

— Е, ние можем — каза мисис Девънпорт.

— Разбирам, че сте разочарована, мисис Девънпорт, но не можете да вземете закона в свои ръце.

Тя поклати глава.

— Връщаме се в Кливланд. Тексасците са луди.

— Да, госпожо.

 

 

— Имаш ли касетофон?

Шериф Грейди Гюнтер чакаше Бек в кабинета му. Бек затвори вратата и отиде до бюрото си.

— Трябва да има някъде.

Бек седна и затършува из чекмеджетата. Откри едно касетофонче и го постави на бюрото. Грейди пъхна ръка в джоба на ризата си и извади касетка, която сложи в касетофона.

— Не всички го знаят, но законът изисква длъжностните лица да записват разговорите си със заподозрените, за да имат доказателства, че са им прочели правата. Когато хората ми завели Слейд при Уолт онази нощ, всичко е било записано.

Грейди натисна бутона PLAY и в стаята се разнесе дрезгав глас.

— Председателства мирови съдия Уолт Шмит. Часът е десет и трийсет вечерта, събота, осми септември. Пред мен е Слейд Маккуейд. Мистър Маккуейд, арестуван сте за нападение и побой, а именно, нанесли сте сериозни физически травми върху човек на име Хулио Еспиноса.

Чу се шум от хартия, който показваше, че Шмит чете.

— Слейд Маккуейд, имате право да мълчите, всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда, ако се стигне до процес. Имате право на адвокат преди и по време на разпита. Имате право да прекратите разпита по всяко време. Ако не можете да си позволите адвокат, ще ви назначим служебен преди разпита. Имате право на разглеждане на делото, на което този съд ще прецени дали съществува причина делото ви да бъде представено пред съдебните заседатели. Мистър Слейд, разбирате ли правата си?

Слейд: Да.

Шмит: Синко, по-добре не казвай нищо, преди баща ти да е дошъл.

Чуха се приглушени гласове, нещо за „футболната ми кариера“.

Шмит: Страшна игра беше снощи. Но защо всички шутирахте волета от четирийсет и първия?

Слейд не отговори.

Шмит: Слейд, защо всички биехте воле от четирийсет и първия ярд?

Слейд: Нали каза да си мълча?

Шмит: Нямах предвид футбола. Имах предвид за побоя над мексиканеца.

Слейд: Ааа, тренерът не искаше да увеличаваме резултата.

Шмит: Но защо, по дяволите? А, ето го момичето с футболната ми топка. Нямам търпение да те видя да играеш за „Лонгхорн“, Слейд. Щатски шампионат тук, националният там. Какво ще кажеш да ми подпишеш топката?

Слейд: Ами, добре.

Грейди натисна бутона STOP.

— Уолт е голям запалянко.

Той отново натисна PLAY.

Шмит: Не се притеснявай, синко. Няма да допуснем този инцидент да попречи да играеш футбол за отбора ни. Знаем как да се оправим с мексиканците.

Звукът рязко спря. Грейди натисна бутона STOP, вдигна поглед към Бек и попита:

— Такъв запис ли имаше предвид?

Бек клатеше глава.

— Защо Шмит би казал това, като знае, че го записват?

— Защото, първо, той не е правил записа. Чиновникът го прави, така че през по-голямата част от времето Уолт забравя, че го записват. Няма да повярваш какви тъпотии ръси. И второ, законът изисква тези записи да се пазят четири месеца и след това да се унищожават, така че досега никой не се е връщал да го ухапе по задника. И трето, той не е знаел, че ще председателства на заседанието за разглеждане на делото на Слейд. Стуц още не го е бил замислил. И последно, Уолт не е най-умният скотовъдец на света.

— Откъде взе записа?

— Заместник-шерифът, който арестувал Слейд онази нощ, ми каза какво е изръсил Уолт. Така че когато разбрах, че ти трябват доказателства, аз просто се завлякох до офиса му и помолих Ингрид да ми даде касетата. Тя му е секретарка.

— Тя пък защо би ти дала касетата?

— Както ти казах, Бек, повечето немци тук са добри хора.

— Грейди, имаш ли някаква идея как да се справя с Шмит?

— Няма да ти казвам как да си вършиш работата, Бек, но ако бях на твое място, щях да връча лично на Уолт онази заповед, щях да отида до библиотеката, където държи онази футболна топка, да я взема и да кажа: „Ха, това подписът на Слейд Маккуейд ли е? Кога е успял да ти даде автограф, Уолт?“. След това бих го изгледал, сякаш искам да кажа: „Знам всичко“. И бих прошепнал, че ако оспори прехвърлянето, записът ще бъде транскрибиран и ще се появи на първа страница на вестника. Той не би искал това. За разлика от мен той има нужда от работата си.

— Много добра идея, Грейди.

— Предположих, че ще ти хареса.

— Но как всичко това не се е разчуло вече три седмици? Тук човек не може да има тайна и три часа.

Грейди кимна.

— Хората в малките градове наистина говорят. Но знаят кога да си държат устите затворени. И това е един от онези случаи. Не много хора са го разбрали, но тези, които са го разбрали, знаят, че ще се отрази зле на града. И си мълчат. — Той погледна Бек. — Но предполагам, че това ще се промени.

— Да, Грейди, ще се промени.

Грейди се усмихна и стана.

— Е, късмет, Бек.

— Грейди, ти не си такъв, какъвто очаквах. Предполагах, че си…

— Като онзи шериф от „В горещината на нощта“?

Бек усети, че се изчервява, и излъга.

— О, не, Грейди, аз…

Грейди му махна да замълчи.

— Знаеш ли, че това ми е любимият филм? Защото онзи стар шериф се промени. Предполагам, че дължа тази работа на баща ми, но не е нужно да бъда същият като него. Знам какво се говори за него и не се гордея особено. А искам децата ми да се гордеят с мен.

Грейди тръгна към вратата, но на прага се спря.

— Вече три седмици държа тази бомба със закъснител в скута си… олекна ми, че ти я предадох. — Той се усмихна. — Добре дошъл у дома, Бек.

 

 

Спортният клуб на Фредериксбърг не приличаше на фитнес залата в центъра на Чикаго, която Бек посещаваше; нямаше пиколо да паркира колите, нямаше шкафчета от гладко орехово дърво, нямаше сауна и парна баня, нито голи старци, които да играят джин-руми в луксозната съблекалня. Този спортен клуб се намираше в един безлюден търговски център до едно мексиканско заведение срещу „Уолмарт“. Пред него бяха паркирани пикапи.

Вътре, зад направен от щанги свод, мъже и жени на средна възраст водеха своя лична битка срещу гравитацията; тичаха, въртяха педали, атакуваха степери и бягащи пътеки и монотонно блъскаха по уредите и велоергометрите, поставени пред два телевизора, които предаваха „Фокс Нюз“ и Си Ен Ен. Млади жени трупаха тен в една странична зала, а в задната част на клуба мъже помпаха железата в зала с тежести и се възхищаваха на мускулите си пред огледалата.

Бек не беше в залата с тежестите. Беше в залата за кардио тренировки заедно с останалите четирийсетгодишни; беше прекалено стар за щангите и прекалено млад за стационарното колело. Когато пристигна преди трийсет минути, го приветстваха като футболна звезда. Сега правеше последните две упражнения на пресата за крака; бедрата му горяха от петдесеткилограмовите тежести — деветнайсет, двайсет.

Той отпусна тежестта и седна. Взе кърпата си и избърса потта от лицето си и от седалката на уреда. Отиде до уреда за задна част на бедрата и погледът му веднага бе привлечен от една красива пеперуда. Крилете й бяха яркосини, с тъмнолилави светлосенки и десетинасантиметров размах. В средата на всяко крило имаше око, човешко око, което гледаше Бек, а той настойчиво гледаше татуировката, изрисувана върху гладката бяла кожа на кръста на млада жена.

Пеперудата се виждаше, защото черните шорти на жената едва покриваха дупето й, камо ли да скриват рисунките по тялото й. Дупето й беше много хубаво. Преди три седмици по време на последната беритба гледката на Джоди, която мачка грозде с вдигната на бедрата пола, беше накарала металната врата в сърцето на Бек, затворена вече повече от година, леко да се открехне; дупето, което гледаше в момента обаче, изведнъж рязко блъсна тази врата, все едно беше избухнала бомба. В тялото му изведнъж забушуваха хормони, които като с магическа пръчка отмиха годините и болката от живота му.

Бек отново беше деветнайсетгодишен младеж.

Жената лежеше по корем; краката й бяха изпънати, глезените й — пъхнати под възглавничката на уреда. Мускулите на бедрата й отново се съкратиха и глезените й повдигнаха възглавничката, която дърпаше металните тежести, и почти докоснаха дупето й. Тя отпусна тежестта и се изправи. Пеперудата и дупето изчезнаха от погледа на Бек.

— Здравейте, съдия Хардин.

Бек стрелна поглед към лицето на жената. Стори му се позната. Учителката от детската градина на Меги.

Бек се изчерви.

— О, ъъъ… здравейте, мис Йънг. Аз само… ъъъ… се възхищавах на татуировката ви.

Тя стана и Бек се опита да устои на погледа й, но загуби битката. Тя беше облечена с шорти и черна тениска; а между тях имаше ивица бяла плът и стегнати коремни мускули, под флуоресцентните лампи потта по кожата й проблясваше.

— Мис Йънг, изглеждате различна без дрехи… ъъъ… извън училището.

Тя се усмихна.

— Господин съдия, казвайте ми Гретхен.

— Бек.

— Радвам се, че спечели.

— Не спечелих.

Тя се смръщи.

— Но стана съдия.

— Да, аз съм съдията.

Първият му ден като съдия се беше оказал доста дълъг.

Гретхен се отдалечи от уреда и Бек седна на него. Нагласи тежестта на четирийсет килограма; при първата серия се беше опитал да вдигне трийсет, но Гретхен току-що беше вдигнала трийсет и пет.

— Меги е много сладка — каза тя.

— Много я обичам — отвърна Бек. — Как е в училище?

— О, в началното училище е истинско бойно поле. — Тя поклати глава. — В Остин имаше ученически банди, които се биеха за територия. Тук хората се бият заради един чужд език. — Тя се наведе и разпусна мускулите на бедрата си. Лицето на Бек пламна. Тя се изправи и каза: — Но това са само стари хора, които се боят от промяна — все едно е. Денят на дядото, който никога не свършва.

— Тук има доста възрастни хора.

— Знаеш ли какво не разбирам? Младите американски родители. Те казват: „О, ние не мразим латиносите. Но те забавят напредъка на децата ни, затова трябва да ги разделите, за да може децата ни да получат добро образование“. Оправдават се с децата си. Но не могат да постигнат най-доброто за тях, като вредят на други деца.

— Ти наистина обичаш тези деца.

— Аз съм учителка, Бек. Това са моите деца, в училище. Точно там се разбира в какво общество живеем.

— И?

— Тук всички ходят на църква и твърдят, че са добри християни, но това, което причиняват на мексиканските дечица, не е християнско.

— Тогава защо се премести тук?

— Заради коня ми. Разрушиха конюшнята ми в Остин, за да строят жилищен блок.

— Е, децата сигурно са щастливи, че си тук. Меги, също.

— Благодаря, Бек. — Тя направи крачка назад, но след това се върна. — Знаеш ли, Бек, единствените необвързани мъже в този град са или скотовъдци, или гейове от Остин, дошли да открият поредния модерен ресторант за туристите. Не съм излизала на среща вече повече от година. Какво ще кажеш да вечеряме заедно в събота вечер?

Деветнайсетгодишният младеж рязко си пое въздух. Учителката го канеше на среща!

Четирийсет и две годишният мъж бавно издиша.

— Гретхен, на колко си години?

— На двайсет и пет.

— Ами аз съм… малко старичък за теб.

— Може би. Но си мъж, при това необвързан и достатъчно красив. — Тя се усмихна. — Значи събота вечер?

— Но ти си учителката на Меги.

— Но освен всичко друго съм жена. — Тя въздъхна. — Виж, Бек, боря се за децата в училище всеки ден. Обстановката е напрегната, стресираща, хората тук са луди. Ето защо тренирам всяка вечер. След това храня коня си и се прибирам. Вечерям сама, гледам телевизия сама и си лягам сама. Самотна съм, Бек. Имам нужди.

Нужди? Бек беше сигурен, че току-що беше получил тахикардия.

Гретхен сложи ръце на раменете му и приближи устни толкова близо до ухото му, че той долови аромата на потната й кожа и усети нежния й дъх, когато прошепна в ухото му:

— Физически нужди.

Бек затърси из стаята дефибрилатор.

Гретхен се изправи и каза:

— Събота вечер.

— Ами…

— Добре.

Тя рязко се завъртя и пресече стаята, за да отиде до друг уред. Бек се втренчи след нея. След дупето й.

Деветнайсетгодишният младеж мислено удряше с юмрук въздуха. Ура!

— Сладки са нали?

Джоди стоеше до него. Бек не я беше чул да се приближава.

— Кой?

Джоди кимна към Гретхен.

— Децата.

Тя се отдалечи в торбестия си анцуг и тениска, а червената й опашка подскачаше на тила й. И Бек Хардин отново се превърна в четирийсет и две годишния мъж с две деца и мъртва съпруга.

 

 

Скъпи Джей Би,

Операцията е утре. Радикална мастектомия. Плаках за гърдите си, но сега искам само ракът да се махне от тялото ми. Искам да съм жива заради децата ми. Ще си сложа изкуствени гърди. Адски големи. Бек ще ги хареса.

Обичам те, Ани

Седмица по-късно, Ани беше писала:

Вече съм вкъщи. Много съм уморена. Утре пак ще ходя при лекаря. Хистологичен анализ на лимфните възли. Целувки.

Беше минала още една седмица. Джей Би беше писал по един имейл всеки ден, за да пита как е. Най-накрая му беше отговорила.

Извинявай, че не ти отговарях, Джей Би. Надеждите ми бяха големи, докато чакахме резултатите от лабораторията, но сега се сгромолясаха. Всички лимфни възли показаха положителни резултати. Имам разсейки. Лошо е. Казват му метастази. Утре ще ми правят още изследвания. Скенер на костния мозък. Томографски скенер. За да видят дали е проникнал в костите, в белите дробове, в черния дроб. Казват, че имам рак поне от десет години и изобщо не съм знаела. Не мога да повярвам.

Следващият й имейл.

Ракът е навсякъде, Джей Би. Четвърти стадий. Плача. Обичам те.

 

 

— Джей Би, мога ли да те попитам нещо лично?

— Боксерки.

— Не това. Мама почина преди много години. Ти… ъъъ… бил ли си…

— По дяволите, Бек, и двамата сме зрели мъже. Можеш направо да ме попиташ дали съм правил секс, откакто Пеги почина.

— Добре, питам те.

— Дори не и с животно.

— Защо?

— Защото никога не съм се отнасял така с козите ми.

— Имам предвид жени.

— А, добре. Ами първоначално дълго време изобщо не мислех за това. После простатата ми се възпали.

— Имал си проблеми?

— Преди петнайсет години. Оперираха я. И оттогава нещата не се получават.

— Вече има лекарства.

Джей Би изсумтя.

— Какъв е смисълът, ако трябва да пия лекарства?

— Но ти си само на шейсет и шест. Не си прекалено стар.

— Не си струва усилията.

— Днес в спортния клуб Гретхен ме покани на среща. Тя е… ъъъ…

— Млада.

— Това също.

— Ще отидеш ли?

— Тя ме изненада, но след като се размислих…

— За Ани.

Бек кимна.

— Не ми се струва правилно.

— Ани я няма вече осем месеца. Тя не би искала да останеш сам.

— Имам децата.

— Те ще си тръгнат един ден.

— Имам теб.

— Все някой ден ще умра.

— Тогава ще съм с Буч.

— Буч не принадлежи на никого. Виж, Бек, след като майка ти почина, аз не се отдръпнах само от теб, отдръпнах се от целия свят. От живота. И когато ти си тръгна, останах сам с козите. Не се виждах с хора и не разговарях с никого… докато Джоди не се появи. Започнахме да си говорим и аз й споделих мислите си от деветнайсет години насам. Обичах майка ти, но трябваше да позволя на друга жена да влезе в живота ми. Някоя като Джоди.

— Тя е лесбийка.

— Пак бих се оженил за нея. Не заради секса. Точно затова ми липсва и майка ти, да седим и да си говорим. Не че сексът не ми харесваше.

— Гретхен каза, че има нужди.

Джей Би се засмя.

— Има татуировка.

Джей Би изсумтя.

— Не си я представях с татуировка. Бръсне си краката.

— Какво общо има бръсненето на краката с татуиро… о, няма значение.

— Каква татуировка?

— Синя пеперуда, точно над дупето й.

— Мамка му. Момичето има и хубав задник. Бих искал да видя тая… татуировка. Няма лошо да й видя и дупето, нали? Майка ти също имаше хубаво дупе.

— Джей Би?

— Да?

— Да не говорим за това.

Джей Би се изсмя, стана от стола, каза „лека нощ“ и се прибра.

Бек се опита да не мисли за Ани, за Гретхен и за секс и да се съсредоточи върху делото на Хайди, което лежеше в скута му. Четеше доклада от аутопсията и търсеше нещо, каквото и да било, което да му подскаже нещо друго, извън заключенията на патолога. Причина за смъртта: „Остра кокаинова интоксикация“. Метод на смъртта: „Случайно предозиране“. Не самоубийство. Не убийство. Нищо, което да предполага престъпление. Просто един трагичен инцидент. Старият му приятел от училище не можеше да приеме факта, че смъртта на дъщеря му е била просто един трагичен инцидент.

Джей Би се появи отново, облечен в хавайска пижама.

— Мислех под душа. Защо Обри не ти е казал за ареста на Слейд? Той е треньор, би трябвало да знае.