Марк Хименес
Всички екстри (35)

34

— Господин съдия, тук пише, че резултатите от първата проба са били готови вчера. Но част от персонала излиза в почивка. Ще имаме другите резултати догодина.

— Ще бъде прекалено късно. Имам само двайсет и един дни до края на давностния срок. Тези резултати ми трябват преди Нова година!

Две седмици по-късно Криминалната лаборатория на Управлението за обществена безопасност толкова изоставаше, че Бек още не беше получил резултатите от ДНК анализа на Зики Адамс, Джо Рейнс, Еди Стийл и Теди Боудман. Уес все още търсеше Чейс Конъли.

— Господин съдия — каза директорът на лабораторията, — ако ставаше въпрос за убийство, щяхме да сме по-експедитивни. Но изнасилване… моля ви.

— Знаете ли чии са ДНК пробите?

— Не.

— На филмови звезди.

— Като например?

— Ще ви кажа, като излязат резултатите.

Директорът се засмя.

— Добре, господин съдия, ще ги притисна.

Бек затвори телефона. Лабораторията беше на крак, сега оставаше само окръжният прокурор.

— Нашата кралица на красотата — повтори окръжният прокурор — е била избрана в Остин от една от най-известните филмови звезди в света?

— Да.

— И той й е дал кокаина, който я е убил?

— Да.

— И е правил секс с непълнолетна?

— Да.

— Дори да сте прав, господин съдия…

— Нилс, крайно време е да започнеш да ме наричаш Бек.

— Дори да се окажеш прав, Бек, съвпадението на ДНК пробите не е достатъчно, за да бъде осъден. Няма доказателства. Един господ знае как си се сдобил с пробите.

— От надежден източник.

— Да бе, все едно е достатъчно, за да се явя пред съда.

— Достатъчно е да се предявят обвинения. Трябва ни само достатъчно основание. Можем да обвиним онзи, чиято ДНК съвпада, след това ще подпиша заповед за обиск, за да даде официална проба, с която да потвърдим.

— Бек, ако свикам съдебните заседатели да обвинят една от онези известни личности и се окаже, че сме хванали грешния човек, ще изглеждам по-тъп от онзи прокурор, когото лишиха от права след неправомерното обвинение срещу спортистите от университета „Дюк“. А и бездруго всичко изглежда съмнително. Няма начин лабораторията да направи анализите навреме.

Окръжният прокурор се загледа зад Бек, все едно потънал в размисъл. Най-накрая каза:

— Имаш гости. — Той кимна към прозореца.

Бек се обърна. Джоди стоеше пред прозореца по екип за джогинг. Усмихна се и вдигна чаша кафе. Бек отвори прозореца.

— Късо обезмаслено кафе лате — каза Джоди. — Минавах насам и реших, че нашият съдия убиец на койоти може да има нужда да се ободри.

Бек й благодари и взе кафето. Тя се отдалечи тичешком и Бек се загледа след нея. Когато извърна поглед, окръжният прокурор се беше смръщил.

— Нали не си… сещаш се — той направи няколко удара с юмрук… — с лесбийката?

— Не, не съм. И тя се казва Джоди.

Бек имаше нужда от окръжния прокурор и затова реши да заложи на егото му.

— Нилс, онзи прокурор не е имал ДНК за доказателство. А ти ще имаш. Сигурно доказателство, че една филмова звезда е правила секс с шестнайсетгодишно момиче, което е починало от свръхдоза кокаин в лимузината му. Представи си медийното внимание, което делото ще привлече. Холивудска звезда на съд в окръг Гилеспи. Стотици телевизионни камери, хиляди репортери… а ти ще си звездата на шоуто. Ще те дават по националната телевизия всеки ден.

Изражението на окръжния прокурор се промени; Бек буквално виждаше как обмисля възможностите.

— Националната телевизия, казваш?

— Националната телевизионна мрежа.

— Дали бихме могли да ги пуснем да снимат процеса?

Питаше като дете, което иска разрешение да яде сладолед. Бек сви рамене.

— Естествено, защо не.

— Ще бъде по-зрелищно и от процеса срещу О’Джей Симпсън. Всички тези звезди са бели, така че няма да е нужно да включвам хора от малцинствата сред съдебните заседатели. Мога да сложа само от моите хора — дванайсет сърдити немци, които вършат Божието дело!

— Алелуя, братко.

Очите на окръжния прокурор се замъглиха.

— С подобен процес бих могъл да прескоча съдийството и да отида право в губернаторското имение. Ще бъда окръжният прокурор, осъдил филмова звезда, който и да е този тип. Името ми ще се прочуе из целия щат.

— Из цялата страна.

Окръжният прокурор насочи пръст към Бек.

— Да намерим този тип! Ще държа съдебните заседатели в готовност. Ще предявим обвинения срещу този кучи син дори в неделя, ако се наложи!

Окръжният прокурор официално беше въвлечен. Точно в този момент шериф Грейди Гюнтер влезе в стаята и постави на бюрото на Бек чиния с палачинки, увита във фолио, и един документ.

— От Лестър. Палачинки със сладко от ягоди. А това току-що пристигна. ДНК анализът от цигарената угарка не съвпада. Зики Адамс не е нашият човек.

— По дяволите.

— Лестър не е ли направил повече палачинки? — попита окръжният прокурор.

— Направил е — отвърна Грейди. След това се обърна към Бек и му намигна. — Знаеш ли, че убийството на койот с голи ръце те прави буквално непобедим на следващите избори?

Окръжният прокурор стана и се отправи към вратата.

— Ако нещата протекат както трябва, можеш да задържиш поста до края на живота си, защото аз ще се кандидатирам за губернатор на следващите избори. Обади ми се, когато разполагаш със съвпадение от ДНК пробите.

 

 

Три дни по-късно Грейди влезе в кабинета на Бек и отново постави една чиния и един документ на бюрото му.

— Байганети. Семенната течност от прашките не съвпада. Джо Рейнс не е нашият човек.

— По дяволите.

 

 

Още два дни по-късно Грейди влезе в кабинета на Бек и постави още една чиния и още един документ на бюрото му.

— Еклери с крем. Кръвта не съвпада. Еди Стийл не е нашият човек.

— По дяволите.

* * *

Четири дни по-късно Грейди Гюнтер влезе в кабинета на Бек и постави поредната чиния и още един документ на бюрото му. Бек вдигна поглед.

— Палачинки с ягоди?

— Със сирене крема. Наслаждавай им се, защото днес е последният ден на Лестър.

Бек вдигна документа.

— Няма ли съвпадение?

Грейди се усмихна.

— Има.

— Какво? Хванахме ли го? Теди Боудман е правил секс с Хайди?

— Само орален. ДНК пробата му съвпада с тази от блузата на Хайди.

Бек се отпусна в стола си.

— По дяволите.

— Да. И нямаме правомощията да му повдигнем обвинение — тази свирка е станала в Остин, тоест в окръг Травис.

— Може и да успея да направя нещо.

 

 

— Съдия Хардин, клиентът ми не е съгласен този телефонен разговор да се записва. Ако го направите, ще нарушите федерален закон и ще ви съдим.

— Не записвам разговора.

Бек беше открил името на агента на Теди Боудман и телефонния му номер в интернет. Той се обади на агента, който отказа да предаде на Теди да се обади на Бек, докато Бек не му каза, че се обажда във връзка с „една свирка, която Теди е получил преди пет години в Остин от шестнайсетгодишно момиче, починало от свръхдоза кокаин в лимузината на филмова звезда същата вечер“. Час по-късно адвокатът на Теди осъществи настоящата конферентна връзка. Теди Боудман също беше на линия, но говореше само адвокатът му.

— И така, Теди има бетонно алиби за онази нощ. От 9 до 11 часа вечерта той е бил на вечеря в Остин в имението на губернатора с губернатора на Тексас, неговата съпруга, кмета на Остин и съпругата му, и още двеста души. След вечерята е отишъл на прожекция в кино „Парамаунт“ заедно с губернатора, кмета и съпругите им. Прожекцията продължила до един часа след полунощ. В лимузината на Теди се е возел губернаторът на Тексас, господин съдия, а не някакво шестнайсетгодишно момиче.

Алибито беше доста добро; всъщност Бек не смяташе, че Теди е убил Хайди.

— Пратих ви снимката на момичето по имейла. Разпознавате ли я, мистър Боудман?

— Не.

— Тогава защо вашата ДНК съвпада с пробата от семенна течност, взета от блузата й?

Адвокатът на Теди се намеси:

— Как сте се сдобили с ДНК проба от Теди?

— Не е ваша работа.

Не че Бек знаеше как Уес се беше сдобил с урината на Теди.

— Можем да ви съдим и да разберем.

— Но няма да го направите. Отговорете на въпроса ми, мистър Боудман.

— Вижте, на онзи фестивал имаше много навити момичета, винаги има. Някаква блондинка ми извъртя една свирка в сепарето на един бар. Не беше кой знае какво.

— Често ли се случва?

— Непрекъснато.

Звучеше искрено.

— Но не разпознавате Хайди?

— Не. Всички изглеждат еднакво, с глава в скута ми.

Теди се изхили, Бек — не.

— Какво се случи след оралния секс?

— Попита ме дали мога да й уредя прослушване.

— И вие какво и отговорихте?

— Казах й, че това е било нейното прослушване.

— Много мило. И после?

— Тя си тръгна. След малко отидохме на вечерята.

— Кои вие?

— Мениджърът и жена ми.

— Жена ви е била с вас в сепарето, докато някакво момиче ви е правило орален секс?

— Господин съдия, ние не сме толкова консервативни по отношение на секса тук, в Холивуд, колкото вие в Тексас.

— И повече не сте виждали това момиче?

— Не.

— Е, Теди, ДНК анализът доказва, че сте правили секс с малолетна.

— Бяха я пуснали в бара, откъде да знам, че е била малолетна?

— Няма значение дали сте знаели, или не.

— Това е тъпо.

— Това е законът.

Адвокатът на Теди се намеси:

— Господин съдия, ДНК анализът не доказва нищо. Теди признава, че е правил орален секс с русо момиче в онази нощ, но това не означава, че става въпрос за същото момиче. През онази нощ е имало стотици руси момичета. Може част от семенната течност на Теди да е останала по седалката в сепарето или по ръба на масата и момичето да е седнало в сепарето, след като Теди си е тръгнал, и да е изцапала блузата си по този начин. Може момичето, което е правило орален секс с Теди, да е излизало от бара и да е кихнало срещу вашето и то да се е изцапало по този начин. Може момичето да е избърсало устата си и по ръката й да е останала семенна течност, която после е оставила върху блузата на вашето момиче. Или…

— Разбирам накъде биете.

— Добре. Така че изобщо не си и помисляйте да разпространявате тази история, господин съдия, защото ще ви съдя в калифорнийски съд за клевета. А там нямате съдебен имунитет.

— Теди, нека ви попитам нещо.

— Какво?

— Имате ли деца?

— Три.

— Мислите ли, че те ще се гордеят с вас, ако знаеха това?

— Мисля, че те се гордеят, че живеят в имение със слуги.

— На колко години сте?

— На трийсет и седем.

— Пораснете.

Теди се засмя.

— О, а какво бихте направили вие, господин съдия, ако някое страхотно момиче ви предложи секс? Бихте ли отказали?

 

 

Гретхен помагаше на децата да се качат в колите на родителите си. Бек я видя от мястото си в колоната. И си спомни думите на Теди Боудман. Бяха ли юридическото му образование и по-малкият доход единствената разлика между Бек Хардин и Теди Боудман?

Той премести навигатора с няколко сантиметра напред. Забеляза Меги с огромната раница на гръб — приличаше на малка планинарка.

Гретхен й отвори задната врата, за да се качи.

— Здрасти, Бек.

— Здравей, Гретхен.

Тя помогна на Меги да закопчае колана на детското столче.

— Как вървят нещата?

— Резултатите от щатските изпити излязоха. Мексиканците не са се справили добре, така че от щатската администрация са погнали училищната администрация, а тя е погнала нас. Забавляваме се. Не съм те виждала във фитнеса напоследък.

— В съда е доста напечено.

— Съботните ми вечери са все така свободни.

— Аз все така съм на четирийсет и две.

— А аз все така имам нужди.

Тя му намигна и затвори вратата.