Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Perk, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sqnka (2022)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Всички екстри

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-180-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17590

История

  1. — Добавяне

37

Беше приемал жена си за даденост. Тя винаги беше до него и той смяташе, че винаги ще е така. Но един ден нея вече я нямаше. Нямаше я, за да го целуне за довиждане, когато тръгваше за работа сутрин, нито да го посрещне с целувка, когато се връщаше вечер. Не отговаряше, когато разсеяно натискаше клавиша за бързо избиране на мобилния си телефон и набираше нейния мобилен, за да й каже, че ще закъснее. Нямаше я и когато нощем се обърнеше в леглото и протегнеше ръка към нея…

Бек седна в леглото. Къде е Меги? Той забърза по коридора към стаята й. Тя седеше в леглото и говореше с куклата.

— Здрасти, тати.

— Снощи май не се напишка?

— Не. Решихме вече да не се напишкваме. Мама казва, че двамата с Джей Би сте тук, за да се грижите за мен, и че не трябва да се страхувам, че нея я няма.

* * *

Беше 22 декември, а Чейс Конъли все още го нямаше. Оставаха девет дни, а Уес нямаше да отиде до Африка, за да вземе ДНК проба от Чейс.

— Ограничението на скоростта е сто — каза Джей Би.

Бек шофираше. На третата седалка се возеха Либи (която четеше вестник), Дани (който слушаше музика по iPod) и Люк (който играеше на електронна игра). На втората седалка седяха Джоди и Джанел, а между тях беше Меги с куклата. Джей Би беше облечен с обичайната хавайска риза (с цвят на ко̀зи дарадонки) и играеше ролята на навигатор (всъщност даваше наставления на Бек).

— Знам ограничението — отвърна Бек.

— Но колата явно не го знае, защото върви със сто и двайсет.

— Джей Би, двамата с ризата ти не е зле да се возите на задната седалка на връщане. Джоди ще седне отпред.

— Тя е по-зле и от Джей Би — обади се Джанел.

Пътуваха към Сан Антонио заедно с по-голяма част от жителите на Фредериксбърг за мача, който щеше да определи щатския футболен шампион. Слейд Маккуейд и „Галопин Гоутс“ бяха фаворитите пред отбора от Хюстън. Опашката от джипове и пикапи се простираше на повече от десет километра по междущатската магистрала.

— Мамо, може ли да отидем в Остин другата събота? — попита Либи.

— Защо? — попита Джоди.

— Да отидем на голф игрището.

— Искаш да играеш голф ли?

— Искам да гледам как Чейс Конъли играе голф.

Бек изви рязко и спря на банкета.

— Чейс Конъли ще бъде в Остин следващата събота? — обърна се той към Либи.

— Ами тук така пише.

— Може ли да погледна?

— Либи вдигна вестника, а Джоди му го предаде. Бек прочете, че следващия уикенд в курорта „Бартън Крийк“ в Остин Чейс Конъли ще участва в голф турнир на знаменитости като част от кампанията срещу СПИН. Чейс беше маниак на тема голф и планираше да пристигне два дни по-рано, за да потренира. Щеше да долети в Остин директно от Африка. Мениджърът му бе заявил: „Чейс обожава Тексас. Няма търпение да се върне вкъщи“. И бе добавил, че той току-що бе спечелил титлата „Най-сексапилният мъж на планетата“.

 

 

Преди изгрев-слънце на 6 март 1836 година хиляда и осемстотин мексикански войници, водени от генерал Санта Ана, нападнали сто осемдесет и деветимата мъже, защитавали мисията „Сан Антонио де Валеро“, по-известна като Аламо. При първите слънчеви лъчи защитниците били мъртви, сред тях и Джеймс Бауи, Дейви Крокет, Уилям Барет Травис и десетина англичани, осем ирландци, четирима шотландци, един уелсец и деветима tejanos, както в далечното минало наричали тексасците латиноси. „Помнете Аламо“ се превърнал в тексаски боен вик, а Аламо — в символ на всичко велико в Тексас. Сто седемдесет и една години по-късно така се наричаше един футболен стадион.

„Аламодоум“ беше построен от общината в Сан Антонио през 1993 година за 186 милиона долара и представляваше модерен футболен стадион с 65 000 места, създаден със специалната цел да привлече някой професионален футболен отбор в града. Постройте го и те ще дойдат.

Те обаче не дойдоха.

Днес на „Аламодоум“ се провеждат панаири за дома и градината, изложения на лодки, на кучета, състезания по мотокрос и ралита за големи камиони, прослушвания за „Американ Айдъл“, евангелистки походи, летният тренировъчен лагер на „Каубойс“ от Далас, купата на Аламо и финалът на гимназиалния футболен шампионат.

Малко от предоставените 65 000 места бяха празни в този ден. Трибуните на отсрещната страна на игрището бяха изцяло в златно, цвета на отбора на Хюстън, трибуните на „Гоутс“ бяха карирани. Оркестърът на „Гоутс“, в черно-бели униформи, бе на игрището и свиреше преди мача. Мажоретките на „Гоутс“ изпълняваха ефектни акробатични номера до страничната линия, а „Гоут Галс“ — сложни танцови съчетания. Игрището беше заобиколено от телевизионни камери, тъй като мачът щеше да бъде излъчван директно в цял Тексас. Пъстроцветни реклами за коли, камиони, безалкохолни напитки и маратонки украсяваха игрището. Това беше суперкупата на Тексас.

Играеха двата най-добри гимназиални отбора в Тексас, но всички бяха дошли да видят най-добрия играч в района. Всички бяха дошли да гледат Слейд Маккуейд.

Куентин Маккуейд стоеше пред една телевизионна камера и даваше интервю. Слейд загряваше край страничната линия. Той беше спечелил без усилие всичките пет мача на плейофите със зашеметяващ резултат и с всеки мач поведението му на игрището ставаше все по-странно. Обиди, сбивания, ругатни и плюене — той сякаш се мъчеше да се погуби. Всеки път, когато тичаше за топката, той не се опитваше само да отбележи точка, а да нарани някого.

Убийствена ярост.

Когато Слейд излезе на игрището, морето от карирани тениски сякаш затаи дъх и го зачака да избухне. Не им се наложи да чакат дълго. Първата атака на Слейд беше трийсет и пет ярдов пробег; той стана и блъсна защитника, който се беше опитал да го спре. На следващия опит той отбеляза точка. После хвърли топката в лицето на дръзкия защитник. Реферът вдигна жълт флаг.

Слейд направи още четири точки през първото полувреме. Обиждаше останалите играчи, сбиваше се, ругаеше и получи още четири наказания за неспортсменско поведение. Излезе от игрището и блъсна един от съотборниците си, изрита масата на „Гаторейд“ и метна каската си срещу талисмана на отбора. Обри понечи да го успокои, но той го изблъска и се отдалечи на двайсетина метра по страничната линия. Остана там сам, до края на полувремето.

Играта на Слейд приключи при първата атака след почивката. Той пробяга шейсет и седем ярда с топката за поредния тъчдаун. След това се надвеси над последния защитник, който лежеше на земята, и започна да го обижда, след което го изрита. Играчите на Хюстън от страничната линия вкупом се затичаха към тях и Слейд нападна всичките. Започна да удря играчи без каски, на други дръпна маските и ги захвърли, след което вдигна един от играчите и го метна на земята. Приличаше на чудовище от филм на Шварценегер.

Полицаи и хора от охраната изтичаха на игрището и разтърваха Слейд и играчите на Хюстън. Реферът извади Слейд от играта. Той се отправи към съблекалните, като пътьом се събличаше. Махна каската си и я захвърли на игрището. Съблече фланелата си и махна подплънките от раменете си. След това свали тениската и лентите на китките си. Накрая махна кърпата от главата си. Масивното му мускулесто тяло изчезна под трибуните.

Куентин Маккуейд се втурна след сина си. Не приличаше на мъж с двеста милиона долара.

 

 

По пътя към къщи всички се бяха смълчали. Джоди се возеше отпред.

— Добре ли си? — попита тя.

— Слейд е извън контрол. Ще нарани някого.

Когато стигнаха в града, Бек излезе от магистрала 87 и тръгна по Ранч Роуд 12. Зави на север, за да остави Джоди, Джанел и децата им, но после зави на запад по „Милам“. Беше добил навика да минава през испанския квартал поне веднъж на ден. След няколко пресечки спря.

Испанският квартал беше изчезнал.

Бараките, навесите, караваните, колите, мебелите и дори макетът на Рождество Христово представляваха една огромна камара боклуци. Испанският квартал беше изринат до основи. Шест огромни булдозера загребваха от камарата и пълнеха боклукчийски камиони, които щяха да закарат товара си на градското сметище на изток от града.

— Мамка му — процеди Джей Би.

Бек спря и излезе. Отиде до мястото, където се намираше къщата на Хулио. Семейство Еспиноса бяха купили пет акра земя извън града и една каравана, в която да живеят, докато Рафаел построи къща; бяха се изнесли от испанския квартал преди две седмици — последни го напуснаха. Бяха си тръгнали и испанският квартал беше изчезнал. И за всичко това Бек чувстваше вина. Усети нечие присъствие.

— Съжалявам, Бек — каза Джоди.

— Исках справедливост за тези хора. Исках да накажа Куентин за греховете на сина му. Но вместо това наказах тях.

Съдия Джон Бек Хардин беше забравил закона за непредумишлените последствия.