Марк Хименес
Всички екстри (43)

42

Обедният час мина и замина в събота, 29 декември, но Руди Харамильо не се появи.

— Върза те, Бек — рече Грейди.

— Държа съдебните заседатели горе вече три часа — каза окръжният прокурор. — Трябва да ги разпусна.

— Чакай да пробвам още веднъж да му се обадя.

Бек натисна копчето за високоговорителя и набра мобилния номер на Руди. Той вдигна.

— Руди?

— Не е Руди, господин съдия. Аз съм Чейс. Руди го няма.

— Убил си го.

Чейс се изсмя.

— Убил? Господин съдия, гледал си прекалено много мои филми. Платих му една почивка в Акапулко. Взе моя самолет. Подарък за пенсионирането. Няма да може да свидетелства пред съдебните ви заседатели.

— Той има доказателства, Чейс.

— Имаш предвид мобилния телефон на момичето, който купих от него за един милион долара? — Чейс се изсмя. — Съжалявам, съдия, ти загуби.

— Още не съм загубил, Чейс. Имам твоята кръв.

— Да, но резултатите от анализа още не са готови, иначе нямаше да водим този разговор. А според моя адвокат нямате никакви доказателства за предумишлено или непредумишлено убийство, нито дори за предоставяне на наркотици на малолетна. Както сам каза, единственият ти шанс е да ме обвиниш в изнасилване, за което са ти нужни резултатите от ДНК, те трябва да съвпаднат и съдебните заседатели трябва да ми предявят обвинение преди полунощ на Нова година. Иначе изобщо не можеш да ме пипнеш. Имаш два дни, господин съдия, а утре е неделя.

— Играеш си с огъня, Чейс.

— Обичам да залагам, нали ти казах.

— Надявам се късметът ти да е по-добър от играта ти на голф.

— Днес спечелих пар осем на четири удара. Ще ме гледаш само на кино, господин съдия.

Чейс се изкашля и затвори.

— Голям задник — изръмжа Грейди.

Окръжният прокурор въздъхна.

— Бек, ако не получиш резултатите от анализа през следващите, колко?… петдесет и седем часа?… няма да мога да обвиня филмова звезда в изнасилване, няма да получа национална публичност и няма да се преместя в губернаторското имение. И ти няма да бъдеш преизбран за съдия на следващите избори. Аз ще бъда избран.

След тази кратка реч той излезе и Грейди продължи мисълта си:

— Естествено, Чейс има доста голяма конкуренция за конкурса „Задник на годината“.

 

 

Бек се прибра вкъщи и прекара остатъка от деня с децата. В десет вечерта, когато всички спяха, той отиде във винарната. Включи компютъра и отново прочете писмата на Ани. След това положи глава на бюрото и заплака. Чу шум и рязко вдигна глава. Руди Харамильо стоеше на вратата. Държеше пистолет. Бек усети приток на адреналин и сърцето му бясно заби, но се опита да остане спокоен.

— Руди, няма да получиш имунитет, ако убиеш съдията.

— Предпочитам да взема парите.

— Мислех, че Чейс те е пратил в Мексико.

— И той така мисли.

— Значи си на свободна практика?

— Сам вземам решенията за кариерата си.

— Е, Руди, това определено не е умен ход за твоята кариера.

— Аз пък мисля, че ако те разкарам от пътя си, мога да си гарантирам пенсионната осигуровка.

— Пенсионна осигуровка?

Руди кимна с голямата си плешива глава.

— Тази снимка ще ми докарва по един милион на година до края на живота ми.

— Изнудваш Чейс?

Още едно кимване.

— Той каза, че е купил снимката.

— Направих си копие. Чейс не е особено умен.

— Значи убиваш мен и изнудваш Чейс?

— Звучи добре, нали?

— Моето убийство не решава проблема ти, Руди. Онази ДНК проба в лабораторията в Остин е проблемът. А тя няма да изчезне заедно с мен.

— Мисля, че ще изчезне.

— Мисленето може да се окаже опасно за човек като теб.

— Ще видим.

Бек каза:

— Обри, не го удряй прекалено силно. Този чук тежи три килограма.

Руди се изсмя.

— И какво? Сега трябва да се обърна, за да можеш да ми скочиш, като по филмите?

— Не, сега трябва да стоиш мирно, за да може Обри да те фрасне по главата.

И Обри направи точно това. Трикилограмовата желязна глава на чука фрасна Руди точно над дясното ухо и предизвика ужасен тътен. Едрото тяло на Руди се сгърчи и се строполи на земята. Бек стана и изрита пистолета му.

Обри държеше чука в едната ръка и бира в другата.

— Този едва не ми разля бирата — рече той и прескочи тялото. — Ударих го доста силно, Бек.

— Така е.

От дясното ухо на Руди течеше кръв. Бек приклекна да провери пулса му; но не успя да го напипа. Обади се на Грейди вкъщи и му каза, че Руди се е появил в крайна сметка и че е мъртъв. Грейди отвърна, че веднага тръгва към тях. Бек седна на канапето до Обри.

— Загазил ли съм? — попита Обри.

— Не и за защита на трето лице. Но трябва да се откажеш.

— Да удрям хора с чук?

— Да бъдеш треньор.

Обри се втренчи в бирата си.

— То е единственото, което умея, Бек. — Той посочи с чука към Руди. — Това нищо ли не означава?

— Означава. Благодаря ти, че ми спаси живота, Обри.

 

 

Минаваше полунощ, когато Грейди дойде и хората му изнесоха тялото на Руди. Бек седна зад бюрото и набра мобилния телефон на Руди. Чейс отговори.

— Здравейте, господин съдия.

— Руди е мъртъв.

— В Мексико?

— В кабинета на баща ми.

— Познавал е баща ти?

— Не, проследил ме е до винарната на баща ми.

— Баща ти има винарна?

— Да. Опита се да ме убие.

— Баща ти?

— Не. Руди. Руди се опита да ме убие.

— Защо?

— За да може да те изнудва със снимката.

— Но аз я купих от него.

— Запазил е копие.

По телефона се чу въздишка.

— В днешно време на никого не можеш да вярваш.

— Чейс?

— Да?

— Ще те пипна.

Чейс Конъли затвори.