Марк Хименес
Всички екстри (33)

32

— Погледни тези снимки на дечица с огромни пушки и мъртви животни.

Джоди вдигна вестника пред Бек. По време на ловния сезон местният вестник издаваше специална рубрика със снимки на деца с елените, които бяха убили.

— Знаете ли — продължи Джоди, — че има програма, наречена „Вземете детето на лов“? Аз ли не съм добре, или това наистина е възмутително?

— Ти не си добре — отвърна Обри.

— И така се възпитават деца? Защо не нарекат програмата: „Научете детето да убива“? Може да измислят и други: „Заведете децата на бар“ или „Научете децата да смъркат кокаин“. Гледам тия снимки вече десет години и продължавам да се отвращавам.

— Джоди — рече Обри, — ловът е традиция по тия места.

— Прославяйте Бога и подайте амунициите. С всички онези дебелаци в камуфлажни дрехи Мейн стрийт прилича на сборище на убийци в униформи. И защо училищата ги разпускат за парада на животните, а не за деня на Мартин Лутър Кинг? Та това е национален празник, за бога.

— Вероятно защото в окръга има стотици животни и никакви чернокожи — отвърна Обри… — освен Джил де.

— Да, защото се страхуват, че ще ги депортират в Африка. — Тя поклати глава. — Още не мога да повярвам, че тези хора ги няма, че още има деца без родители. — Тя пак се зачете във вестника. — Я вижте, публикували са лимитите на товара за елени, глигани и мексиканци…

Обри поклати глава.

— Ей, днес си голяма кибритлийка.

Джей Би се провикна от кухнята:

— Хайде, момчета и момичета. Да ядем пилето за Деня на благодарността.

Семейство Хардин винаги ядяха пуйка за Деня на благодарността. Но не и този път. Бек беше стоял на щанда за замразени птици в магазина и дълго беше гледал пуйките, но сърце не му даде да купи пуйка. Затова Джей Би беше изпекъл пиле. Пиле за Деня на благодарността.

— Е, няма особена логика, но е вкусно — рече Джей Би.

Джоди, Джанел и децата им бяха донесли задушени сладки картофи, плодова салата и тиквен пай. Обри беше донесъл бира.

След обяда всеки си избра място около огромния телевизор и гледаха мача на „Каубойс“ срещу „Колтс“. Фредериксбърг беше географски по-близо до Хюстън, отколкото до Далас, но „Каубойс“ беше любимият отбор на местните, макар че имаха куотърбек мексиканец. Той, разбира се, не обявяваше заучените комбинации на испански.

Испански не се говореше сред играчите на „Каубойс“, нито по Мейн стрийт във Фредериксбърг, щата Тексас, през този уикенд след Деня на благодарността. По улиците и по тротоарите нямаше мексиканци. Онези, които не бяха депортирани, бяха невидими. Само бели туристи пазаруваха по Мейн стрийт. Търговията процъфтяваше. Всичко беше прекрасно във Фредериксбърг, щата Тексас. Но не и за Обри.

— Недей да криеш нищо от мен, Бек. Кажи ми какво знаеш.

Слънцето беше оранжево и ниско в небето. Седяха на предната веранда и гледаха как ламата на име Сю гони едно дебело прасе по чакъления път. Обри обърна глава и изплю струйки кафяв тютюн, които се стекоха по белите колони на верандата.

— Ще ти кажа нещо, което знам със сигурност, Обри. Ако не уцелиш и се изплюеш на верандата на Джей Би, той ще ти вземе бастуна и ще те напердаши.

— Без да му мигне окото, а?

— На бас, че ще го направи.

Обри се изправи и закуцука към парапета. Той изплю бучката тютюн за дъвчене и седна отново в стола си.

— Кажи ми какво знаеш, Бек.

Какво дължеше на стария си приятел? Истината за дъщеря му? Или само крака му? Животът, който можеше да има, или животът, който беше имал? Бек не знаеше отговора.

Бек разказа на Обри за мечтата на Хайди да стане звезда (но не и за голите й снимки и аборта); разказа му, че Хайди е отишла в Остин за филмовия фестивал, разказа му за черната лимузина и за черната лимузина във Фредериксбърг същата нощ (но не и за дрехите, с които е била облечена, и че беше правила секс с двама мъже); разказа му за обувката, която беше намерил, върху която не бяха открити отпечатъци (но не и за двете различни ДНК, открити в тялото й); разказа му и че Хайди е била с филмова звезда в онази нощ.

— Била е убита от филмова звезда?

Бек кимна.

— Кой?

— В момента събирам проби от ДНК.

— Как?

— Не питай.

— Остават ни само четирийсет и четири дни да го открием.

— Знам.

След това разказа на Обри за къщата на Ранди.

— Как може да си позволи подобна къща?

— Не знам — отвърна Обри. — Та тя не поиска нито цент при развода. Нямаше търпение да се махне. Но тя е красива жена. Не съм си и мислел, че ще стане сервитьорка. — Той замълча, след това каза: — Тя пита ли за мен?

Сега прасето гонеше ламата на име Сю по чакъления път. Джоди надникна през вратата. Бек смигна на Обри и каза:

— Джоди, ти гласува ли за Рейгън през осемдесет и четвърта?

— Осемдесет и четвърта ли? Не, бях само на… — Тя поклати глава. — Без малко да ме хванеш, Бек. Къде е Люк?

— Във винарната.

— Джей Би току-що се върна оттам.

— Може да е на бейзболното игрище.

— Няма го. Проверих.

Бек стана.

— Не е ли вътре?

— Не.

Обри също стана.

— Джоди, Джей Би докара ли гейтъра?

— Да.

— Обри, вземи го и върви към западното пасище. Аз ще отида до реката. Започва да се стъмва.

Обри закуцука по верандата. Бек прескочи парапета и затича в обратната посока. Обиколи къщата и мина покрай бейзболното игрище и надолу по склона, набирайки скорост. Каубойските му ботуши силно отекваха по дървените греди на моста над Снейк Крийк. Когато прекоси потока, той хукна с всички сили към реката. Пресече напряко през кипарисите и плачещите върби по брега на реката и го видя. Люк стоеше на каменния мост от другата страна на реката, прикован към варовиковата скала от три койота.

Бек видя страха по лицето на сина си.

И почувства онзи познат прилив на адреналин, реакцията на човешкото тяло, когато се готви за бой или за бягство. Щеше да се бие. С тия ботуши щеше да се хлъзга по скалите, затова той затича в плитките води, без да забавя темпото. Койотите го чуха и се обърнаха към него. Той размаха ръце и изрева срещу животните, едното се отдели и избяга. Другите останаха. Бяха гладни. Те оголиха зъби срещу него; втурнаха се към Бек, а той към тях.

Той заби юмрук в главата на единия койот, но другият го удари силно и те паднаха в реката. Койотът се хвърли към врата на Бек, но той го отблъсна и скочи на крака точно в момента, когато другият се втурна към него. Бек го сграбчи за врата, втренчи се в жълтите очи и почувства ноктите да се впиват в кожата му, почувства как кръвта му шурва, а заедно с нея и цялата ярост, заровена дълбоко в Бек Хардин през последните двайсет и девет години. Той хвана койота с две ръце и изкрещя, завъртя го в кръг и блъсна главата му в плоската скала, на която стоеше Люк.

Черепът на животното се разби като орех.

Бек чу другият койот да ръмжи и се обърна точно когато той се спусна към него. Протегна се да го сграбчи, но чу гърмеж, койотът подскочи във въздуха и падна в реката. Не помръдна. Бек погледна към брега. Джей Би свали пушката от рамото си; Джоди стоеше до него, а Обри — в гейтъра. Бек се обърна към сина си. Люк плахо пристъпи към него и след това се отпусна в ръцете му. Бек се строполи на скалата, изведнъж останал без сили. Прегърна силно сина си. Момчето хлипаше, а тялото му потръпваше.

— Добре ли си, Люк?

Той кимна през сълзи.

— Мъртви ли са?

— Да, мъртви са.

— Тръгнаха по реката след мен. Не бях ги чул. Когато се обърнах, ми препречиха пътя. Не знаех какво да направя.

— Постъпил си добре.

Синът му изплака.

— Защо не спаси и мама?

— Ракът не е като койотите, Люк. Не можах да го преборя вместо майка ти. Не можах да го хвана. Исках. Исках да го убия, преди той да убие нея. Но не можах.

— Аз обвинявах теб.

— Знам.

Джей Би и Джоди нагазиха в реката и се приближиха. Обри куцукаше след тях. Джей Би ритна двата койота.

— Кучки.

— Бек — каза Джоди, — кървиш.

Бек се погледна. Ризата му беше разкъсана и мокра от водата, а от гърдите и ръцете му течеше кръв. Той пусна сина си и съблече ризата. Натопи я в реката и избърса кръвта. След това свали ботушите си и изцеди водата от тях.

— Ей, тия ботуши вече за нищо не стават.

Обри му подаде ръка и подвикна към Джоди:

— Ето защо децата тук се учат да стрелят.

Скъпи Джей Би,

Видях в бъдещето. Това е моят последен Ден на благодарността и последният самотен празник за теб. Догодина Бек и децата ще са при теб. По дяволите, току-що повърнах в мивката.

Обичам те, Ани