Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Perk, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sqnka (2022)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Всички екстри

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-180-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17590

История

  1. — Добавяне

36

Всички окръзи в Тексас си имат служба за оценяване. И всяка такава служба има уебсайт. В тези уебсайтове са качени списъци на всички недвижими имоти в окръга. На следващата сутрин Бек претърси интернет страницата на Травис Каунти, но не откри собственост, вписана на името „Чейс Конъли“. Чейс обаче беше казал, че притежава ранчо в покрайнините на Остин.

Бек продължи с окръзите, граничещи с Травис Каунти, като постепенно разширяваше кръга. Не намери никаква информация за Чейс Конъли. Или Чейс лъжеше, че притежава ранчо край Остин, или ранчото беше собственост на някоя фирма на Чейс или… Чейс Конъли не беше истинското му име.

Изведнъж на Бек му хрумна една мисъл. Ужасна мисъл, която искаше да пропъди от съзнанието си. Но трябваше да провери.

Отново влезе в сайта за оценка на имоти на Травис Каунти. Написа името „Ранди Барнс“. На екрана се появи собствеността на Ранди. Той премести курсора надолу. Общата стойност на земите и на вложенията в тях беше 3 250 000 долара. Общите годишни данъци върху собствеността за Травис Каунти, за болницата и за училището бяха на стойност 56 000 долара. Датата на сделката беше 15 март 2003 година.

Той отиде до кабинета на Мейвис и я помоли да му даде папката с бракоразводното дело на семейство Гизел. Занесе златистата папка в кабинета си.

Написа на лист няколко дати.

Хайди беше умряла на 31 декември 2002 година.

Тялото й е било открито на 1 януари 2003 година.

Била е погребана на 5 януари 2003 година.

Ранди беше подала молба за развод на 10 януари 2003 година.

Решението за развода било подписано от Стуц на 12 март 2003 година, точно шейсет дни след подаването на молбата, което беше минималният законен помирителен срок. Ранди се беше отказала от всички свои права върху общата собственост; не беше поискала своя дял от къщата на стойност 157 000 долара, от разплащателната им сметка с 952 долара и от спестовната им книжка с 4231 долара, както и от пенсионния фонд на Обри на стойност 47 850 долара. Тя просто искала бърз развод. Натоварила дрехите си на своя фолксваген от 1991 година и си тръгнала. Къщата в Остин била прехвърлена на името на Ранди Барнс на 15 март 2003 година, три дни след развода.

Бек излезе и каза на Мейвис, че отива в Остин.

— Да нямаш някоя приятелка там? — попита тя.

 

 

Още щом Ранди отвори входната врата, Бек заяви:

— Изнудвала си Чейс Конъли.

Ранди издиша струйка цигарен дим.

— Споразумях се с Чейс Конъли.

Тя се обърна и влезе във всекидневната. Бек затвори вратата и последва Ранди на терасата. Беше облечена с пуловер, дънки и обувки с висок ток.

— Откъде знаеше, че Хайди е била с Чейс?

— Тя ми изпрати снимка на тях двамата в лимузината. Имаше камера на мобилния телефон. Адвокатът ми каза, че тази снимка е достатъчна, за да бъде издадена заповед за обиск и вземане на ДНК от Чейс, а щом неговата ДНК съвпадне с намерената в тялото на Хайди, той щеше да бъде затворник, а не филмова звезда.

— Къде е снимката?

— На сигурно място. И аз няма да я предам, Бек.

— Тази снимка е достатъчна, за да предявим обвинения срещу Чейс.

— И да провалите сделката ни.

— Колко ти плати?

— Двайсет и пет.

— Милиона?

Тя кимна.

— Продала си Хайди за двайсет и пет милиона долара?

— Приех споразумение за смърт по непредпазливост срещу двайсет и пет милиона долара.

— Но защо не разкри снимката, след като ти е платил?

— Имаме договор за конфиденциалност.

— И къде е този документ?

— Също на сигурно място.

— Чейс Конъли не е истинското му име, нали?

Тя поклати глава.

— И как е истинското му име?

— Не знам.

— Но си подписала споразумение с него.

— Всичко стана чрез една адвокатска кантора в Лос Анджелис. Не ми позволиха да видя истинското му име. Подписах и те преведоха парите на адвоката ми. Той ги преведе по моя сметка… след като си удържа своя дял.

— Нямаш ли копие от споразумението?

— Моето копие се пази от доверено лице, което може да ми го предостави, само в случай че Чейс спре плащанията. Той плати пет милиона наведнъж и оттогава трябва да плаща по един милион на година в продължение на двайсет години. Ако проговоря, парите спират. Няма да мога да поддържам тази къща. Ако проваля кариерата на Чейс, той ще провали живота ми. Адвокатът ми каза, че това е така наречената мексиканска сделка.

— Ранди, не мога да повярвам, че си оставила убиеца на Хайди да се измъкне безнаказано.

— Какво можех да направя, Бек?

— Да отидеш при шерифа, да му дадеш снимката, за да обвини Чейс в убийство.

— Да бе, все едно съдебните заседатели щяха да признаят Чейс Конъли за виновен.

— Онези моралисти щяха да го осъдят.

— Не и когато националните медии се спуснеха над онова градче. И на тях щяха да им се запривиждат звезди като на всички останали.

— Можеха да го осъдят за изнасилване на непълнолетна.

— Може би, а може би не. Но целият свят щеше да каже, че Хайди е била мръсница. А аз не исках това.

— Не, искала си парите.

— Бек, тя беше мъртва. Мечтите ми си отидоха с нея.

— И колко още ти дължи той?

— Шестнайсет милиона.

— Плати ли ти вече за тази година?

— Да.

— Ще му излезе по-евтино, ако убие и теб.

— Той не е убиец, Бек. Той е просто една филмова звезда. Освен това онзи мобилен телефон, снимката и пълни признания се пазят в сейф. Адвокатът ми ще разгласи всичко, ако нещо се случи с мен или Чейс не плати — той си иска неговата една трета. Не съм глупава, Бек, ако умра, парите отиват при Обри.

— Той няма да ги вземе.

— Тогава може да ги раздаде.

— Знаеше ли за аборта?

— Аз я заведох.

— Кой е бащата?

— Не знам.

— Мисля, че знаеш.

Бек се загледа в Лейк Остин. Белите платна на десетина платноходки проблясваха на слънцето.

— Ранди, ако не предявим обвинение срещу Чейс до полунощ на Нова година, той ще бъде свободен. Имаме дванайсет дни да потърсим справедливост за Хайди.

— Справедливост. — Тя поклати глава. — Ще провалиш сделката ми, така ли?

— Винаги съм съветвал клиентите си да вземат парите наведнъж.

 

 

Бек се върна във Фредериксбърг и отиде направо в кабинета си. След час ровене в интернет намери имената на двама мениджъри под името Чейс Конъли. Единият беше бившият агент на Чейс на име Били Грей с адрес и телефон в Лос Анджелис. Бек знаеше от опит, че хората често таят лоши чувства към бившите си работодатели и могат да бъдат източник на унищожителна информация. Били лично отговори на позвъняването.

— Мистър Грей, аз съм съдия Бек Хардин от Тексас.

Били тежко въздъхна.

— Кой е този път?

— Какво искате да кажете?

— Кой от клиентите ми е свършил някаква глупост в Тексас?

— Чейс Конъли.

Били се изсмя.

— Радвам се.

— Защо се радвате?

— Защото той вече не ми е клиент.

— И кога го напуснахте?

— Не съм го напуснал. Той ме уволни преди четири години. Аз го направих това, което е днес, звезда, която прибира по двайсет милиона на филм, но аз не получавам моите десет процента.

— Защо ви уволни?

— Защото Клуни спечели класацията „Най-сексапилният мъж на годината“ вместо него. Оттогава е направил пет филма, дължи ми десет милиона.

— Съмнявам се, че ще ви плати доброволно.

— И аз. Тиодор има множество скъпи адвокати.

— Имате ли домашния му… Кой е Тиодор?

Били се изсмя.

— Истинското му име не е Чейс Конъли. Аз измислих това име. Истинското му име е… О, подписал съм договор за конфиденциалност… но той пък ми дължи пари… така че защо да не ви кажа каквото знам? Истинското му име е Тиодор Бидърман. Богаташче от Хюстън. Баща му е лекар.

— Били, имате ли телефоните на Чейс… на Тиодор?

— Може вече да не са актуални.

Били му продиктува два телефонни номера.

— Той има ли личен шофьор?

— Руди Харамильо.

— Имате ли телефона му?

 

 

Телефонните номера, които Били даде на Бек, бяха прекъснати, а на името на Чейс Конъли нямаше други. Бек се обади на център „Справки“ за Хюстън и помоли за телефона на доктор Бидърман. Набра номера; отсреща се чу женски глас:

— Ало?

— Мисис Бидърман?

— Да.

— Аз съм съдия Хардин от Фредериксбърг.

— А, Фредериксбърг. Двамата с доктора обожавахме да пазаруваме там. Преди да почине.

— Съжалявам да го чуя.

— Рак. Преди шест месеца.

— Мисис Бидърман, опитвам се да открия Чейс… Тиодор.

— Ще трябва да отидете до Холивуд. Дойде си вкъщи за погребението, но той мрази Тексас. Не знам защо.

— Имате ли телефона му в Лос Анджелис?

— И вие сте съдия?

— Да, госпожо.

— Защото побеснява, когато давам личния му номер.

— О, ще се зарадва да ме чуе.

* * *

Бек набра личния номер на Тиодор в Лос Анджелис. Отново отговори жена.

— Ало?

— Мога ли да говоря с Чейс, моля.

— Той е извън града. Нещо да предам?

— Мисис Конъли вкъщи ли е?

— Аз съм Хелън Конъли. С кого разговарям?

— Аз съм съдия Хардин от Тексас. Трябва да говоря с Чейс.

— Той е извън страната. За какво се отнася?

— Въпросът е личен.

— Замесена ли е жена?

— Защо питате?

Тя въздъхна.

— Защото познавам съпруга си.