Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Момичетата от Алеята на светулките (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Firefly Lane, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2020 г.)

Издание:

Автор: Кристин Хана

Заглавие: Алеята на светулките

Преводач: Силвия Желева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-.17-0288-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8398

История

  1. — Добавяне

Глава 26

Документалният филм бе излъчен след две седмици и дори Кейт, която бе свикнала с удивителния успех на Тъли, бе сварена неподготвена за реакцията на хората. Медиите като че ли полудяха. Години наред Тъли бе хладната и интелигентна професионалистка, която следваше обективно новините и ги съобщаваше безстрастно.

Сега всички научиха, че е разочарована и изоставена. Проникнаха зад фасадата на журналистката и видяха жената. И не можеха да спрат да говорят за нея. Фразата, която се чуваше най-често, беше: „точно като мен“.

Преди документалния филм Талула Харт бе уважавана. След него вече я обожаваха. Тя украси кориците на „Пийпъл“ и „Us“ в същата седмица. Документалният филм — и части от него — бяха непрекъснато излъчвани по всички телевизии. Америка като че ли не можеше да се наслади достатъчно на Тъли Харт.

Но докато всички гледаха Тъли и срещата й със странната й майка, Кейт виждаше нещо друго във филма, макар да го гледаше така жадно като всички останали.

Не можеше да не забележи как Джони гледаше Тъли в мига, в който бягството на Клод бе разкрито, не можеше да не забележи прегръдката.

А и този разговор между двамата в Слънчевата ферма, проведен много тихо… Бяха внимателно изрязали части от репликите, но Кейт не можеше да не се пита какво си бяха казали.

Изучаваше внимателно езика на тялото им, но в края пак имаше това, което и в началото — двама стари приятели, работещи заедно върху емоционално въздействащ документален филм, и съпруга, която от дълго време се тревожеше за отношенията между тях.

Това трябваше да е краят на тревогите й. Ако не се беше случило нищо друго, Кейт щеше внимателно да изблъска ревността дълбоко в подсъзнанието си — така, както беше правила много пъти през годините.

Но нещо се случи.

„Синдиуърлд“, вторият по големина синдикат в света, бяха видели документалния филм и предложиха на Тъли нейно собствено предаване от един час, на което тя щеше да държи и по-голямата част от акциите.

Предложението разтърси света на Тъли, предостави й възможност да бъде самата себе си пред камерата, да покаже на света коя е и как всъщност се чувства. Което също така означаваше, че вече няма да става в три часа сутринта. В мига, в който чу предложението, тя каза, че има нужда точно от това, но постави две условия — първо, трябваше да снимат в Сиатъл, и, второ, режисьор трябваше да бъде Джон Райън. Постави условията, без дори да се посъветва с приятелите си.

Кейт и Джони бяха на задната веранда и разговаряха на по питие след дългия и изморителен ден, когато дойде първото телефонно обаждане.

Джони се засмя на предложението на Тъли и й каза да си намери режисьор, който се е специализирал в света на примадоните.

После Тъли спомена заплата от милиони.

Сега, два дни по-късно, на Кейт със сигурност не й беше никак забавно. Двамата с Джони бяха в дневната и се опитваха да разговарят тихо, защото децата си бяха легнали. Тъли беше в Ню Йорк и без съмнение седеше до телефона в очакване да види дали отново ще получи, каквото желае.

— Не знам защо не си съгласна, Кейт — каза Джони, крачещ напред-назад пред прозореца. — Това ще промени живота ни.

— Какво не е наред в живота ни сега?

— Имаш ли представа колко пари ни предлагат? Можем да изплатим къщата и да изпратим децата в „Харвард“ за степен по медицина. Ще мога да направя и няколко предавания, които наистина да имат значение. Тъли каза, че ще мога да обикалям онези точки по света, в които има проблеми. Знаеш ли какво означава това за мен?

— Такава ли искаш да бъде от сега нататък кариерата ти — всичко да започва с: „Тъли каза“.

— Питаш дали мога да работя за нея? Отговорът е да, по дяволите. Работил съм и за по-лоши хора от Тъли Харт.

— Може би те питам дали трябва да работиш с нея — каза Кейт тихо.

Той спря и се обърна към нея.

— Сигурно се шегуваш. За това ли е всичко? Една нощ преди милиони години?

— Тя е невероятно красива жена. Просто си мисля… — Не можа да довърши, не можеше да изрази с думи старите си страхове.

Погледът, който той й хвърли, бе така горещ, че тя усети как се разтопява и изчезва.

— Не заслужавам това.

Загледа го как се качва нагоре по стълбите и чу вратата на спалнята да се затръшва.

Остана дълго да седи там и да гледа втренчено сватбената си халка. Защо някои спомени не можеха да бъдат изтрити? Бавно, изгаси осветлението, заключи вратите и се качи горе.

Спря се пред затворената врата и си пое дълбоко дъх. Знаеше какво трябва да направи, какво трябваше да каже. Беше наранила чувствата му, беше го обидила. И двамата знаеха, че такава възможност идва веднъж за цял живот. Нейната несигурност и ревност не биваше да застават на пътя му.

Трябваше да отиде при него, да каже, че съжалява, да му каже, че е била глупава и се е проявила като страхливка, че вярва в любовта му така, както вярва в слънчевата светлина и дъжда. И това беше вярно. Вярваше.

Заради всичко това трябваше да се гордее с Джони и да се радва за него. Нали затова беше бракът, двамата трябваше да са заедно във всичко. Но макар че всичко това й бе известно, не можеше да бъде щастлива.

Страхуваше се.

Да, щяха да бъдат богати. И може би дори щяха да имат власт.

Но на каква цена?

 

 

Тъли подписа договора, излъчи последното си емоционално заредено предаване и се сбогува с Ню Йорк. Намери си нов мансарден апартамент в Емералд сити и прекара следващия месец в срещи при затворени врати, на които изготвяше плановете си за новото си предаване, което щеше да се казва „Часът на момичетата с Тъли Харт“ в чест на празничната традиция на семейство Малърки. Двамата с Джони работиха дълги часове заедно, както в доброто старо време. Наеха хора, установиха какъв ще бъде декорът и нахвърлиха някои идеи за предаването.

До август 2003 година повечето от предварителната работа беше свършена и Тъли осъзна, че е била толкова заета с работа, та дори е забравила, че е жива. Кейт беше тук, от другата страна на залива, но Тъли рядко я виждаше. И така, тя вдигна телефона и покани най-добрата си приятелка и кръщелницата си да прекарат деня с нея.

— Съжалявам — каза Кейт. — Не мога да дойда до града.

— Хайде — замоли се Тъли. — Знам, че не се обаждах достатъчно това лято, но с Джони работехме по дванайсет часа на ден.

— Кажи ми нещо, което не знам. Виждаш го повече от мен.

— Липсваше ми.

Кратка пауза, после:

— Ти също ми липсваше, но днес не ми е удобно. Ще дойдат приятели на момчетата.

— А какво ще кажеш да взема Мара? Да — каза Тъли, на която идеята се харесваше все повече, — мога да я заведа при Жан Хуарес на маникюр и на урок по гримиране. И може би на процедури за лице. Един ден навън за двете момичета.

— Тя е прекалено млада за спа, Тъли — засмя се Кейт, но смехът й беше пресилен. — И можеш да забравиш за грима. Няма да й позволя да се гримира, докато не завърши девети клас.

— Никой не е прекалено млад за спа, Кейт, а ти си луда, щом й забраняваш да се гримира. Помниш ли какво се случи, когато майка ти опита същото? Гримирахме те на автобусната спирка. Не искаш ли да се научи как правилно да се гримира?

— Не още.

— Хайде — замоли се Тъли. — Качи я на ферибота в единайсет и петнайсет. Ще я посрещна в „Макдоналдс“. Каза, че вие двете и бездруго непрекъснато се препирате.

— Е… предполагам, че това ще е добре. Но никакви забранени филми, независимо колко те моли.

— Добре.

— Може би това ще й донесе настроение. Утре ще пазаруваме за училище, което е само малко по-неболезнено от вадене на нерв без упойка.

— Може да я заведа в „Нордстром“, откъдето да си купи нещо специално.

— Четирийсет долара.

— Какво?

— Толкова можеш да похарчиш. Нито долар повече и, Тъли, ако й купиш нещо, което да разкрива корема й…

— Знам. Знам. Бритни Спиърс е Антихристът. Разбрах.

— Добре. Ще отида да кажа на Мара.

Точно час и дванайсет минути по-късно Тъли нареди на шофьора си да спре пред „Макдоналдс“ на „Аласкан уей“. Многобройните клаксони й подсказаха, че там е забранено да се спира, но какво я интересуваше нея?

Свали прозореца и видя Мара да тича към нея.

— Тук! — извика и слезе от колата.

Мара я прегърна здраво.

— Много ти благодаря, че ме измъкна от дома. Мама постоянно ми се кара. Какво ще правим?

— Какво ще кажеш да се гримираме при Хуарес?

— Страхотно.

— А после ще правим каквото пожелаеш.

— Страхотна си — каза Мара и я погледна с обожание. Тъли се засмя.

— И двете сме страхотни. Затова сме и съвършен екип.