Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Момичетата от Алеята на светулките (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Firefly Lane, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2020 г.)

Издание:

Автор: Кристин Хана

Заглавие: Алеята на светулките

Преводач: Силвия Желева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-.17-0288-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8398

История

  1. — Добавяне

Глава 30

Тъли се тревожеше за Кейт и Мара. През по-голямата част от изминалата седмица се опитваше да измисли как да оправи нещата между тях, но нищо не й идваше наум. Сега седеше зад бюрото си и преглеждаше записките си за деня.

Звънна телефонът й. Беше секретарката.

— Тъли. Семейство Макадамс са тук.

Изпрати ги при мен.

Двойката, която влезе през вратата в леденостудената ноемврийска утрин, приличаше слабо на хората, които бяха участвали в първото й предаване на живо. Мистър Макадамс бе отслабнал поне с десет килограма и вече не вървеше прегърбен и с глава, свряна между раменете. Мисис Макадамс беше подстригала косата си и се беше гримирала. И се усмихваше.

— Уоу! — възкликна Тъли. — И двамата изглеждате страхотно! Седнете, моля.

Мистър Макадамс хвана съпругата си за ръка. Седнаха заедно на скъпия черен кожен диван, който гледаше към прозореца.

— Съжаляваме, че ви безпокоим. Знаем колко сте заета.

— Никога не съм прекалено заета за приятели — каза Тъли и им се усмихна ослепително.

— Искахме просто да ви благодарим — каза мисис Макадамс. — Не знам дали познавате някого, който има проблем с наркотиците или алкохола…

Усмивката на Тъли се стопи.

— Всъщност познавам.

— Хората с такава зависимост могат да бъдат подли, егоисти, гневни и крайно неотстъпчиви. Исках да се променя. Господ ми е свидетел, всеки ден исках да се откажа, но не го направих. Докато вие не насочихте светлината на прожекторите към мен и аз не видях живота си.

— Нямате представа колко много ни помогнахте — каза мистър Макадамс. — Искахме просто да ви благодарим.

Тъли бе така разчувствана от думите им, че й трябваше миг, преди да отговори.

— Това искам да постигна с предаването на живо — да променя живота на някого. За мен означава много фактът, че се получи.

Звънна телефонът й.

— Извинете. — Отговори. — Какво има?

— Джон е на първа линия, Тъли.

— Благодаря. Свържи го. — Когато ги свързаха, каза: — Мързи те да изминеш петдесетте крачки до офиса ми? Сигурно остаряваш, Джони.

— Трябва да говоря с теб, но не по телефона. Мога ли да те почерпя бира?

— Къде и кога?

„Вирджиния Ин“?

Тя се засмя.

— Господи, не съм била там от години.

— Лъжкиня. Ела в офиса ми в три и половина.

Тя затвори телефона и се обърна отново към семейство Макадамс, които вече се бяха изправили на крака.

— Е — каза мистър Макадамс, — казахме това, заради което дойдохме. Надяваме се, че ще успеете да помогнете и на други хора, както помогнахте на нас.

Тя отиде при тях и им стисна ръцете.

— Благодаря ви. Ако нямате нищо против, мога ли да уредя второ предаване с вас следващата година? За да покажем на Америка напредъка ви.

— Разбира се.

Изпрати ги до вратата, сбогува се и се върна зад бюрото си. През следващите няколко часа, докато си водеше бележки за утрешното предаване, откри, че се усмихва.

Беше направила добро с предаването си. Беше променила живота на семейство Макадамс.

В три и половина затвори папката, грабна палтото си и отиде в офиса на Джони. Заедно, разговаряйки за предстоящото предаване, те изминаха пресечката до пазара и влязоха в задимения кафе-бар на ъгъла.

Джони я заведе до задната стена и седнаха на малка дървена маса до прозореца. Още дори преди да е седнала, той направи знак на сервитьорката и поръча бира „Корона“ за себе си и мартини за нея. Тя изчака да им ги донесат и каза:

— Добре, какво има?

— Говорила ли си с Кейт напоследък?

— Не. Мисля, че отново ми е ядосана. За киното или пък още за курсовете за модели. Защо?

Той прокара длан през и бездруго рошавата си коса.

— Не вярвам, че ще го кажа за собствената си дъщеря, но Мара е първокласна кучка. Тръшка вратите, крещи на братята си, не спазва вечерния си час, отказва да изпълнява домашните си задължения. Двете с Кейт се карат постоянно. Това изтощава Кейт. Отслабна. Не спи.

— Мислили ли сте за училище пансион?

— Кейт никога няма да се съгласи. — Усмихна се уморено — Тревожа се за нея, Тъли. Ще поговориш ли с нея?

— Разбира се, но ми се струва, че тя има нужда от нещо повече от това да побъбри с приятелката си. Дали не трябва да се види с психиатър?

— Не знам.

— Депресията се среща често при майките домакини. Не помниш ли предаването, което направихме?

— Точно това ме тревожи. Искам да разбереш дали е нещо, за което трябва да се тревожа, или не. Познаваш я толкова добре.

Тъли протегна ръка към питието си.

— Можеш да разчиташ на мен.

Той се усмихна, но изглеждаше уморен.

— Знам.

 

 

В събота Тъли се обади на Джони рано сутринта.

— Сетих се — каза, когато той отговори.

— И какво ще направиш?

— Ще я заведа в „Салиш Лодж“. Да се отпусне, да й направят масаж. Такива неща. И ще поговорим.

— Ще ти каже, че е заета, и ще ти откаже.

— Тогава ще я отвлека.

— Мислиш, че може да се получи?

— Виждал ли си ме някога да се провалям?

— Добре. Ще приготвя чанта с неща и ще я оставя до вратата, после ще изведа децата, за да няма извинение. — Направи пауза. — Благодаря, Тъли. Тя е късметлийка, че има приятелка като теб.

Тъли затвори, но веднага след това направи едно, а после и второ обаждане.

В девет сутринта вече беше уредила всичко. Напъха набързо в един куфар необходимите неща и го хвърли в колата, отиде до магазина за необходимите продукти, после продължи към ферибота. Чакането на брега и пътуването продължиха като че ли цяла вечност, но накрая влезе в алеята пред къщата на Кейт.

Предният двор изглеждаше подивял и неподдържан, като че ли много отдавна младата майка прекарваше пролетните месеци навън в садене на луковици, а децата й седяха на одеяло върху земята, а после, с порастването на децата, които избираха къде да прекарват летните месеци, поддържането на градината бе изоставено. Всичките засадени растения пак цъфтяха в краткото и горещо лято на Нортуест, като че ли за да напомнят за миналото. Но сега, в този студен ноемврийски ден, всички те изглеждаха изсъхнали и почернели. Листата бяха навсякъде като пъстроцветно одеяло.

Тъли спря мерцедеса пред гаража и слезе. Докато заобикаляше захвърлените на пътеката велосипеди и скейтбордове, не можеше да не се възхити на уюта на това място през този сезон на годината. Качи се на верандата, мина покрай боксовата круша и почука на вратата.

Кейт отвори, облечена в долнище на черен анцуг и прекалено голяма за нея тениска. Косата й се нуждаеше отчаяно от подстригване и боядисване, тя изглеждаше съсипана. Изтощена.

— О! — възкликна и затъкна кичур коса зад дясното си ухо. — Каква приятна изненада.

— Ще те поканя веднъж и съвсем мило да дойдеш с мен.

— Какво искаш да кажеш с това да дойда с теб? Заета съм. Ще има благотворително събитие в…

Тъли извади от джоба си играчка пистолет и го насочи към Кейт.

— Не ме карай да те гръмна.

— Ще ме застреляш?

— Да.

— Виж, знам колко обичаш драмата, но днес нямам време за това. Трябва да измина на оверлога около петдесет парчета…

Тъли дръпна спусъка. Струя студена вода удари Кейт по гърдите и остави мокро петно върху тениската й.

— Какво, по…

— Това е отвличане. Не ме принуждавай да се прицеля в лицето, макар да ми се струва, че имаш нужда от душ.

— Да не би да се опитваш да ме ядосаш?

— За тази цел ще трябва да отида до някой магазин за секси играчки, затова се надявам, че ще оцениш усилията ми.

Кейт изглеждаше напълно объркана — като че ли не знаеше дали трябва да се засмее, или да се ядоса.

— Не мога да тръгна просто така. Джони и децата ще се върнат след час и трябва да…

— Не, няма. — Тъли мина покрай нея и влезе в разхвърляната дневна. — Ето го и куфара ти.

Кейт се обърна рязко.

— Но как…

— Джони приготви нещата ти сутринта. Той ми е съучастник. Или моето алиби, ако ми създаваш проблеми. А сега вземи куфара си.

— Очакваш да дойда някъде с теб само с нещата, от които имам нужда според съпруга си? Ще отворя куфара и ще намеря секси бельо, четка за зъби и дрехи отпреди две години.

Тъли й се закани с пистолета играчка.

— Вземи го или отново ще те застрелям. — Започна да натиска спусъка.

Накрая Кейт вдигна ръце.

— Чудесно. Спечели. Отивам да се облека.

След малко Кейт слезе долу и Тъли завърза очите й с черен копринен шал.

— Знаеш, нали, че интелигентните престъпници завързват очите на жертвата си преди престъплението — каза Кейт. — Мисля, че имаше нещо общо с идентифицирането.

Тъли скри усмивката си, отиде в дневната, взе куфара и поведе Кейт към колата.

— Не всяка жертва на отвличане се радва на пътуване с „Мерцедес“.

Сложи диск в уредбата.

— Къде отиваме? — запита Кейт.

— Това е моя работа, не твоя. — Тъли усили звука. Мадона пееше: „Татко, не ми дръж лекция“. Не след дълго и те пееха с нея. Знаеха думите на всички песни и всяка ги пренасяше обратно във времето, когато бяха млади. Мадона. „Чикаго“. „Дъ Бос“. „Ийгълс“. „Принс“. „Куин“.

Беше малко след два, когато Тъли спря на алеята пред мястото, което бе крайната им цел.

— Пристигнахме. Портиерът те гледа странно, така че може би е по-добре да свалиш превръзката.

Кейт успя да я свали навреме, защото портиерът на „Салиш Лодж“ ги поздрави и им отвори вратата. Като че от всички страни, чуха далечния тътен на водопада Сноукуолми, но оттук не можеха да го видят. Земята вибрираше от силата на падащата вода. Въздухът бе пълен с влага.

Тъли я поведе към рецепцията, регистрираха се и последваха пиколото до стаята си, която всъщност беше ъглов апартамент с две спални, камина в дневната и гледка към река Сноукуолми, течаща към водопада.

Пиколото им даде графика с часовете им за спа процедурите, Тъли му даде щедър бакшиш и после двете с Кейт останаха сами.

— Едно по едно — каза Тъли. Беше в телевизията достатъчно дълго, за да знае кога е необходим сценарий. Беше измислила план за целия им престой. Отвори куфара си, извади два лимона, солница и текила.

— Ще я пием чиста.

— Ти си луда — каза Кейт. — Не съм пила чиста текила от…

— Не ме карай да те застрелям. Водата ми свършва.

Кейт се засмя.

— Добре. Налей, бармане.

— Още по едно — каза Тъли веднага.

Кейт сви рамене и отпи.

— Добре. Бански. Облечи своя. В спалнята ти има халат.

Както обикновено, Кейт се подчини.

— Къде отиваме? — запита, докато крачеха през красивото фоайе.

— Ще видиш.

Стигнаха до спа центъра и последваха знаците към сауната.

Накрая стигнаха до красивия горещ басейн, заобиколен с акценти от Нортуест и Азия. Въздухът миришеше на лавандула и рози. Големите керамични и бронзови саксии с пищна зеленина те караха да си представяш, че си на открито.

Влязоха в горещата вода.

Кейт веднага въздъхна, облегна се и отметна глава назад.

— Това е раят.

Тъли гледаше най-добрата си приятелка и забеляза колко е уморена.

— Изглеждаш ужасно — каза искрено.

Кейт бавно отвори очи. Тъли видя как сянката на гнева премина през лицето й, но също така бързо си отиде.

— Заради Мара е. Понякога, когато ме гледа, виждам омраза в очите й. Не мога да изразя с думи колко боли.

— Ще надрасне това чувство.

— Така казват всички, но аз не вярвам. Ако само имаше някакъв начин да я принудя да разговаря с мен, да ме чуе. Опитахме срещи с педагогически съветник, но тя отказа.

— Не можеш да принудиш едно дете да се разкрие пред теб. Напротив, без натиск можеш да постигнеш по-добри резултати.

— О, накрая се разкриват. Просто не можеш да вярваш на всичко, което казват. Според Мара аз съм единствената майка на света, която прекалява с предпазването на детето си.

Тъли виждаше дълбокото нещастие в очите на приятелката си и макар да се опитваше да вярва, че е само обикновен стрес от майчинството, изведнъж изпита страх. Нищо чудно, че Джони бе така разтревожен. Миналата година Тъли беше интервюирала млада майка, която бе изпаднала в депресия в подобна ситуация. Няколко месеца след интервюто жената бе погълнала цяло шишенце хапчета. Самата мисъл за това я ужасяваше. Трябваше да намери начин да помогне на Кейт.

— Може би трябва да се видиш с психиатър.

— Нямам нужда да говоря за проблемите си. Трябва само да бъда по-организирана, това е всичко.

— Организацията едва ли ти е проблем. Не се налага да ходиш на всеки излет с децата, нито да шиеш костюми за представленията им, нито пък постоянно да печеш сладкиши. И могат да ходят на училище с проклетия автобус.

— Говориш като Джони. Предполагам, сега ще ми кажеш, че ще бъде по-добре, ако в добавка към всичко, което правя, напиша и книга. Е, опитах. И продължавам да опитвам. — Очите й се напълниха със сълзи. — Къде е текилата?

— Отлична идея. Не сме се напивали от години.

— Да. — Кейт се засмя.

— Масажът е след трийсет минути, така че ще трябва да почакаме малко.

— Масаж. — Кейт я погледна. — Благодаря, Тъли. Имах нужда от това.

Но не беше достатъчно. Тъли го виждаше сега. Кейт имаше нужда от истинска помощ, а не от няколко чашки текила, сауна и масаж.

— Ако можеш да промениш само едно нещо в живота си, какво ще бъде то?

— Мара — каза тя тихо. — Ще я накарам отново да ми говори.

Като по магия, Тъли разбра какво трябва да направи.

— Защо не дойдете в моето предаване? Ти и Мара. Ще излъчим срещата на майка и дъщеря. На живо ще е най-добре, защото така ще знае, че няма да има редактиране. Ще види колко я обичаш и каква е късметлийка.

Надеждата подмлади Кейт с десет години.

— Мислиш ли, че ще се получи?

— Знаеш колко отчаяно Мара иска да се покаже по телевизията. Никога няма да си позволи да изглежда зле пред камерата. Ще трябва да те изслуша.

Умората и депресията най-после отстъпиха. В очите й вече блестеше радостно очакване.

— Какво щях да правя без теб, Тъли.

Тъли се усмихна широко. Щеше да помогне на приятелката си и може би дори да спаси живота й. Точно както си бяха обещали преди толкова много години.

— Никога няма да ни се наложи да разберем.

— Ще успееш ли да скриеш бръчките ми?

Тъли се засмя.

— Повярвай ми, когато стилистите ми свършат с теб, ще изглеждаш по-млада и от Мара.

— Чудесно.

 

 

Кейт се върна от спа процедурите с ново настроение и отношение към живота. В мига, в който влезе вкъщи, Мара се нахвърли върху нея — започна да се оплаква, че няма да посети някакво събитие заради вечерния си час, но поне веднъж думите й бяха стрели, които не попадаха в целта, а падаха безполезни на земята. „Скоро, мислеше си Кейт, скоро отново ще намерим пътя една към друга.“

Разопакова багажа си, взе гореща вана, после прочете приказка на момчетата. Тъкмо заспиваха, когато Джони надникна в стаята.

— Шшш — каза тя и затвори книгата. Целуна ги по челата, зави ги, после отиде при съпруга си.

— Добре ли прекарахте? — запита Джони и я взе в прегръдките си.

— Страхотно. Тъли има план…

Звънна звънецът на входната врата. И чуха гласа на Мара:

— Аз ще отворя!

Джони и Кейт смръщиха вежди.

— Неделя вечер е — каза Кейт. — Не й е позволено да кани приятели вечер преди училище.

Но когато слязоха долу, видяха майка и татко в дневната с куфари.

— Мамо? — каза Кейт. — Какво става?

— Тъли ни изпрати да гледаме децата за седмица. А колата отвън ще ви закара до летището. Тъли каза да си вземете бански и слънцезащитен крем. Само това е необходимо да знаете.

— Не мога да напусна работа — каза Джони. — Поканили сме сенатор Маккейн.

— Тъли е твоят шеф, нали? — запита татко. — Предполагам, че щом е казала да си вземеш отпуск, всичко е наред.

Кейт и Джони се спогледаха. Никога не бяха си вземали ваканция далеч от децата.

— Може и да е хубаво — каза той и се усмихна.

През следващия час двамата тичаха из къщи, опаковаха багаж, правеха списъци, събираха телефонни номера. После целунаха децата — дори Мара — благодариха на мама и татко и отидоха до чакащата ги лимузина.

— Тя не прави нищо наполовина — каза Джони и влезе вътре.

Кейт се сгуши в него.

— Вече не се чувствам така напрегната, а още сме на алеята.

Двигателят замърка.

— Знаеш ли къде отиваме? — Джони запита шофьора.

— Билетите са в джоба пред вас, сър.

Джони взе плика и го отвори.

— Кауаи — каза.

Там бяха прекарали медения си месец. Кейт затвори очи и си представи палмите и розовия пясък на плажа Анини.

— Не е честно да заспиш сега — каза Джони.

— Не спя. — Обърна се към него. — Благодаря, че помогна на Тъли да ме отвлече.

— Тревожех се за теб.

— Аз също се тревожех за себе си. Но сега се чувствам по-добре.

— Колко по-добре?

Тя погледна отворената преграда, която ги отделяше от шофьора.

— Вдигни стъклото и ще ти покажа.

— За секс ли говорим?

— Да — каза тя и разкопча ризата му. — Ако вдигнеш проклетата преграда, няма само да говорим.

Той се усмихна.

— О, ще я вдигна.