Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (8)

7
Познай кой ще отиде на вечерята!

от Томас, трети етаж, сектор за дамски рокли

възраст: 27 години

Бяха изминали само няколко дни, но бях много притеснен от това, което направих с Роклята. Не знам защо го извърших — освен ако изключим факта, че винаги съм обичал да си вра носа в чуждите работи. Дори в годишника от гимназията бяха направили категория само за мен, която се казваше „най-склонен да се меси в чуждите работи“. Докато подготвях пратката с последния размер S от Роклята за изпращане до тази жена, която изобщо не я заслужаваше (все едно да изпратиш агнец на заколение), осъзнах, че беше много малко вероятно да получим ново зареждане. Обожавах тази рокля. Тя бе от онези, които карат всички да се обръщат след теб, а ти да се чувстваш като кралицата на бала. Не можех да понеса мисълта, че толкова неблагодарно същество щеше да се добере до това съкровище — Роклята или пък Артър Уинтърс. Затова реших да се намеся! Изпратих размера S на малката черна рокля Max Hammer с поканата за вечеря на секретарката на Артър, която и без друго по̀ му прилягаше на възрастта, а безличният кашмирен шал отиде при златотърсачката. Обмислях евентуалните последици от действията си. В най-лошия случай щяха да ме уволнят за объркана поръчка, но се съмнявах, че това ще се случи. Шарлийн от сектора за бельо все още се хвалеше как преди време целенасочено изпратила дантелено секси бельо на съпругата на развратен клиент, вместо на любовницата му. На картичката пишело:

Остават само 24 часа, докато кучката отиде да види майка си!

В сравнение с това моята постъпка направо си беше безобидна.

Друг неприятен развой на събитията би бил, ако у милата секретарка на Артър се породи надежда за нещо повече заради поканата за вечеря, а по неговото лице бъде изписано разочарование. От този сценарий направо ми прилоша — мисълта за грижовната Фелиша, която е на седмото небе, защото най-накрая Артър я е забелязал, и за Арти, който е твърде съкрушен от мъката по починалата си съпруга, за да забележи истинската любов. Това звучеше като сюжет за една от теленовелите, които гледаше баба ми. Боже мой! Какво направих?!

— Извинете, бих искала да заменя тази рокля за по-голям размер — каза тя, застанала точно пред мен.

Благодарение на господ не се хвърлих към нея с разтворени обятия и с възглас Фелиша! Знаех си, че няма как тя да носи същия размер като златотърсачката Скини Мини^[1], и бях прав! Слава богу, че се е сетила да премери роклята предварително. Но, естествено, че ще го направи, все пак е чакала тази среща от седемнайсет години!

— Бихте ли ми помогнали — допълни тя без капка раздразнение в гласа заради моето невнимание. Беше съкровище. Концентрирах се на секундата и се извиних за отнасянето си:

— Много съжалявам, бях се замислил за нещо, с какво мога да съм ви полезен.

Заведох я в пробната и когато почуках, за да разбера дали няма нужда от помощ, тя отвори вратата, за да ме попита как й стои роклята.

— Перфектна е! — казах й аз и наистина го мислех.

— Наистина е такава! Мисля, че това е най-красивата рокля, която някога съм обличала! — каза ми развълнувано и се завъртя като ученичка. И тогава се обади любопиткото в мен:

— С какви обувки смятате да сте?

Тя посочи към краката си — беше обута в чифт черни високи токчета, най-малко отпреди два сезона. Не бяха подходящи.

— Днес е денят с отстъпка за семейство и приятели! — излъгах аз, но щях да използвам намалението си като служител. — Ако искате, можем да оставим нещата ви тук и да отидем заедно до сектора с обувките?

— Добре, благодаря! — Тя сияеше. — Това е много специална вечер.

— Наистина ли? — попитах аз, като се престорих, че нищо не знам. — Можете да ми разкажете по пътя.

В сектора за обувки на втория етаж избрахме един чифт черни велурени секси ботуши с ток. Отне ми цяла вечност да я накарам да не се доближава до практичните и невзрачни обувки, с които беше свикнала. Тя ми направи комплимент:

— Имате страхотен вкус, Томас! Благодаря!

— Така е, когато прекарате половината си живот в магазин! — казах шеговито аз.

Тя ми сподели за Артър и за тайната си любов към него. Разказа ми как й се късало сърцето да го гледа да страда след смъртта на съпругата си и как приятелите й на работа я окуражавали да направи първата стъпка. Не подозирала, че всички те знаели в продължение на години, че е влюбена в него. Всички го били забелязали, с изключение на Артър. Решила да изчака да мине достатъчно време — шест месеца, но въпреки това, не събрала кураж. Един ден се обадила най-голямата дъщеря на Артър — Джесика. Тя попитала Фелиша дали би искала да отиде у тях на барбекю по случай Деня на труда^[2]. С тази покана изглеждало сякаш дъщерята на Артър им давала благословията си. Фелиша се развълнувала и изпекла перфектната седемпластова торта. Отнело й три опита. Останалите почти четиринайсет пласта вкуснотия тя занесла в кухнята, където ходела като доброволка. Споменах ли, че е съкровище?

Купихме обувките и успях да я убедя да слезем до първия етаж за една пълна промяна. Честно казано, сега бих могъл да я убедя дори да си татуира Аз ♥ Арти точно над дупето. На щанда за грим, докато присвиваше устни и разтваряше очи, тя ми доразказа за катастрофалния завършек на Деня на труда. Влязла с торта в ръка и била посрещната изключително топло от дъщерята на Артър. Тя й благодарила за тортата, дръпнала я настрана и й казала, че баща й е опустошен от смъртта на майка й и щяло да му отнеме известно време, за да се отърси, и че през последните седмици от живота си майка й споделила, че най-големият й страх не бил, че ще си отиде, ами че баща й щял да бъде сам. Тя я помолила да насочи баща си към някоя прекрасна жена и по-конкретно някоя като нея. Фелиша толкова се стъписала, че очите й се напълнили със сълзи. Тъкмо ги избърсала, когато Артър влязъл в стаята с една оскъдно облечена и прекалено напарфюмирана млада дама. Още веднъж — какво съкровище! Да нарече уличницата „млада дама“!

— Сърцето ми се разби на хиляди парченца — каза тя. — Ръцете ми започнаха да треперят и дадох на дъщерята на Артър да държи тортата.

Артър представил момичето пред всички и се обърнал към дъщеря си, като казал, че се надява, че няма да е проблем да се сложи още една чиния на масата. Дъщерята на Артър както винаги била много мила, нямало как и да е иначе, все пак се е учила от най-добрата. Поела ръката на Шери и я представила на Фелиша. Когато се отправили към трапезарията, дъщерята прошепнала на Фелиша:

— Толкова съжалявам, Фелиша, нямах ни най-малка представа!

Фелиша се усмихнала и я уверила, че всичко е наред.

Разбира се, излъгала.

Тази вечеря в „Четирите сезона“ с Артър бе най-чаканото нещо в живота й. Гримьорката обърна Фелиша към себе си, за да се концентрира. Зарадвах се на кратката почивка от контакта ни очи в очи, тъй като започнах да се ужасявам от предстоящата болка, която може би щях да й нанеса. Заклех се никога повече да не се меся в чуждите работи. Мислите ми се рееха около това, което Господ и Рути ми бяха приготвили за наказание, когато:

— Воала — извика гримьорката и завъртя Фелиша към мен.

Тя изглеждаше прекрасно. Всичките ми притеснения се изпариха. Ако Артър Уинтърс не можеше да види съкровището пред себе си — така да бъде. Време е Фелиша да влезе в живота му или да излезе от него. Казах й това дословно и тя излезе от „Блумингдейлс“ с възвърната увереност.

Може би никога нямаше да разбера какво се е случило. Това е един от недостатъците на продаваческата професия. Всички жени идват в търсене на идеалната рокля за големия ден — дали за абитуриентския си бал, или за срещата за петдесет години от завършването. Не е достатъчно роклята да съответства на обувките. Трябва да е в унисон с надеждите и очакванията. Трябва да премахне тревоги и съмнения от типа на „Изглеждам ли добре?“, за да може всичко да си дойде на мястото.

Въпреки че участвам 100% в подготовката, рядко разбирам какво се е случило. Този път бях приел нещата много присърце и си мислех за Фелиша доста след като беше излязла от магазина.

Както бях обещал, скрих размера S на малката черна рокля в задната стаичка за фотосесията на Натали с кинозвездата утре. Обещах й също, че няма да го свалям, ако някога го видя отново. В замяна ми даде думата си, че когато той официално се разкрие, тя ще ни сватоса!