Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (12)

11
Преживяване извън квартала

от Албърт, пиара на Джеръми

възраст: 35 години, но скоростно върви към 60 години

Събудих се, както обикновено, половин час преди алармата и изчаках в леглото, докато тя се включи. Не знам защо го правя. Винаги се надявам, че ще се унеса за още няколко минути, но това никога не се случва. Ако някой психиатър влезе в ума ми през този половин час и прочете най-различните ми мисли, спомени и прогнози, които хаотично се блъскат едни в други като топки на маса за билярд, то той несъмнено би си набавил солиден материал за анализ. Но тази сутрин всичките ми мисли бяха насочени към предстоящия ден.

Ханк ми се обади предната вечер с брилянтна идея, която вече не ми се струваше толкова добра, и бях доста притеснен, защото нямаше да успея да я изпълня. Тъй като никой не беше виждал момичето до Джеръми, той мислеше за нагласената фотосесия да я замени с някое друго по наш избор, което изглеждаше досущ като нея в гръб.

— Повече контрол над ситуацията — каза той.

Ханк винаги е искал по-голям контрол над нещата. Притесняваше се да се довери на момичето от „Блумингдейлс“ и беше непоколебим в решението си да опровергае всички слухове, че Джеръми е гей. Да си кажа честно, бях горд от начина, по който Джеръми отказа да коментира, и от начина, по който се обиди, когато Ханк каза „гей“ — сякаш казваше симпатизант на нацистите или републиканец. Ханк никога не си правеше труда да се цензурира.

Обадих се на Джеръми, за да го попитам какво мисли за това ние да му изберем ново момиче за прикритие, но той беше непреклонен и продължи да говори за някакъв човек на име Флип Робърте. Аз спрях да го слушам, след като разбрах, че отговорът е „не“, и се концентрирах върху играта на смартфона си. И в двата случая не постигнах успех.

След като прекарах сутринта в даване на обещания за изпращане на снимките до избрани новинарски издания, отправих се за фотосесията около обяд. Срещата ни беше в „Астория Студиос“ в Куинс. Един мой приятел от „НВО“ ми направи услуга. Той и екипът му трябвало да снимат сцена на червения килим от биографичен филм за Лана Търнър и ми каза, че бихме могли да използваме снимачната площадка по време на обедната им почивка. С декор на червен килим и малко фотошоп щяхме да имаме перфектните снимки и всичките ни проблеми щяха да бъдат решени. Ханк настоя да взема Джеръми с колата, но той не искаше и да чуе. Каза ми, че ще вземе метрото до Куинс. Не мога да разбера какво му става. Дори не подозирах, че знае как да се качи в метрото, камо ли да дойде с него до Куинс. Картинката в съзнанието ми, на която той е обкръжен от фенове във влака, доведе до първата ми хапка „Ксанакс“ за деня. Всичко това беше най-големият кошмар, който можеше да се случи на един пиар и аз силно се притеснявах, че ще ни съсипе и двамата.

Посрещнах момичето пред студиото на „НВО“. Тя беше доста красива и когато ми каза, че е от квартала, разбрах какво му имаше на Джеръми — Натали от Астория. Около 13,15 часа спря едно такси и той слезе от него в целия си блясък. Винаги спираше дъха ми. Имаше косата на Бен Афлек, усмивката на Робърт Редфорд, плочките на Райън Гослинг и походката на Дензъл Уошингтън. Помислих си, че всеки уважаващ себе си гей, намазан с крем за лице на Kiehls, щеше да се изпълни с надежда, след като прочете, че Джеръми е един от нас. Чувствах се виновен, задето бях част от плана, с който щяхме да ги разочароваме.

— Защо всеки път, когато закъснявам, имам чувството, че целият град заговорничи против мен? — каза той с усмивка. Ние му простихме.

— Какво стана с метрото? — попитах аз и го потупах леко за здрасти.

— Нямах карта, откъде се купува онази карта, която използвахме вчера? — попита той и се обърна към Натали.

— Картата за метрото е много специална, не мога да ти кажа — момичето се засмя и извъртя очи.

— Обича да се закача — предупреди ме Джеръми с леко глуповат израз на лицето. — А Ханк ще дойде ли? — добави, докато хапеше долната си устна.

— Не, само ние ще сме — отговорих аз. Той престана да хапе устната си и вместо това ни показа перлената си усмивка. Разтопих се. Натали ме забеляза и се подсмихна леко, докато влизахме в студиото.

Тя наистина беше очарователна. Приличаше на дете в сладкарница и изобщо не се преструваше на готина и превзета. Охкаше, ахкаше и задаваше на моя приятел, който ни бе взел в една прекалено малка количка за голф, един милион въпроси за снимачната площадка и за студиото. Настани се направо в скута на Джеръми, сякаш бе седяла там през целия си живот. Със сигурност не изглеждаха като хора, които се бяха запознали само преди няколко дена. Цялото това нещо приличаше на мимолетна, започнала скоро след болезнена раздяла връзка, която щеше да бъде пълен провал. Трябваше да знам дали Джеръми имаше намерение да я обича, или да я остави, за да мога да взема мерки и да я спра, преди да се обърне към пресата. Когато отиде да облече роклята си, аз пристъпих към него и направо го попитах:

— Спа ли вече с нея?

Той започна да прави смешни физиономии и да раздава целувки във въздуха, докато му оправях вратовръзката:

— Разбира се, че не, Албърт. Знаеш, че не е мой тип.

Фотографът тестваше светлината и Джеръми го помоли да ни направи снимка.

Усмихнахме се и той изрази отношението си към мен, като ме прегърна и провъзгласи:

— Този човек е любовта на живота ми!

След това грабна лицето ми и ми даде една голяма целувка — точно по устните!

Отблъснах го веднага и му казах:

— Добре, добре, престани да се шегуваш! Знаеш мнението на Ханк за целуването на мъже!

— Все тая! Кой има нужда от Ханк Хаберман? — извика уверено с цялата си мъжественост той.

Аз се разсмях. И двамата знаехме отговора на този въпрос. Но наистина оценявам начина, по който той се отнася с мен. Джеръми наистина е страхотен човек. Може да те накара да се чувстваш специален, все едно ти си звездата, а не той. Много малко хора виждаха това му качество, защото се фокусираха само върху усмивката, косата, плочките на корема и походката, вместо да надникнат и видят какво стои зад тях.

Натали влезе облечена в малката черна рокля. Изглеждаше зашеметяващо. Не приличаше на обичайната холивудска бляскавост. Тя се озари, когато погледна към Джеръми и сякаш го питаше с очи: „Как изглеждам?“. Имаше нещо наистина мило в нея. Тя сякаш не искаше нищо от него.

— Знаеш ли, представям си те с момиче като нея повече, отколкото с бившата ти — казах аз, като видях как той я гледа с копнеж.

— Аз също, но тя не ме приема по този начин.

— Не мисля така — казах аз.

— Така е. Тя е просто прекрасна, наистина я харесвам. Но не може да забрави бившия си. Честно казано, бих искал да изтрия цялата изминала седмица от паметта си. Изневериха ми, а сега ме отблъскват — чувствам се ужасно. Хайде да започваме със снимките и да приключваме по-скоро.

Залових се стегнато за работа и се постарах всичко да мине без проблеми. Последното нещо, от което имах нужда, бе паднал духом актьор, а в онзи момент наистина го съжалих. Той беше по-уязвим, отколкото изглеждаше. Само след няколко минути вече имахме достатъчно добри кадри и даже няколко в близък план, които след съвсем малка намеса с фотошоп, никой нямаше да може да каже, че не са от премиерата. Излъгах, че трябва да обсъдя нещо с Джеръми на всяка цена, за да може той да си тръгне с мен, а не с нея. Натали изглеждаше разочарована, но не ме интересуваше. По-добре тя да е разочарованата, отколкото моето момче.

Прибрах се навреме за вечеря и с гаджето ми седяхме на дивана и си хапвахме от храната, която си бяхме поръчали от „Хавана Шанхай“, едно квартално ресторантче за кубино-китайска кухня, където готвят адски вкусно. Като цяло денят бе минал без проблеми. До 19,30 часа вечерта, когато проблемът стана от 10-та степен и започна с добре познатата на всички мелодия, която представя обзора на „Ентъртейнмънт Тънайт“^[1]. Нали се сещате за коя мелодия говоря…

Няма да ви я тананикам.

Вижте ексклузивно видео, в което красавецът Джеръми Мадисън разкрива не толкова тайната си любов към пиара си Албърт Стайн, само в „Ентъртейнмънт Тънайт“!

Вероятно вие сте го очаквали? Аз очевидно не. Някой в киностудиото сигурно е имал камера и е снимал, когато Джеръми изрази любовта си към мен, а след това го е продал на „Ентъртейнмънт Тънайт“. Докато всички гейове по света ликуваха, аз се задавих със скаридената си кубинска кнедла, гаджето ми хвърли чаша скъпо вино в лицето ми и изхвърча от къщи, а Джеръми ми се обади по телефона в пълна паника:

— О, боже мой, боже мой, боже мой! Някой ме е заснел как казвам Кой има нужда от Ханк Хаберман? Аз имам нужда от Ханк Хаберман! АЗ ИМАМ НУЖДА ОТ ХАНК ХАБЕРМАН! Дали той ще ме напусне? Идвам у вас!

— Не идвай у нас! Само ще стане по-лошо! Не трябва да ни виждат заедно! — изкрещях в слушалката, но той вече беше затворил. Бръкнах в джоба си за таблетка „Ксанакс“ и му написах съобщение, в което му казах да не идва. Но той пристигна по-бързо и от разносвач на „Хавана Шанхай“ и застана спокойно пред вратата ми. Приготвих се за още истерия, но той изглеждаше спокоен.

— Изглежда си се успокоил — отбелязах аз подозрително.

— Има един куп репортери и папараци пред сградата ти и имах възможността да им обясня — каза ми той.

— Слава богу! — възкликнах аз и се успокоих, че му е дошъл акълът и е изяснил недоразумението, като е казал на целия свят, че не е гей и че не е влюбен в мен. Спрях да отхапвам от таблетката „Ксанакс“ и седнах на дивана. — Какво точно им каза?

— Казах, че Ханк Хаберман е най-добрият и най-разбраният агент на света и че очевидно думите ми са извадени от контекст! — отговори ми уверено той и имаше вид на човек, който току-що е въздал световен мир, докато всъщност всичко, което беше направил, бе да си оправи отношенията с Ханк.

Изядох цялата таблетка „Ксанакс“.