Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (10)

9
Вечеря в Четирите сезона

от Фелиша, секретарката на Артър Уинтърс

възраст: 52 години

Ресторантът „Четирите сезона“ е едно от онези прочути места в Манхатън, което е придобило статус на културна икона. Той е като жив и стои редом до изявени нюйоркчани като Уолт Фрейзър или Фиорело Лагуардия и е предпочитан пред заведения като „Рейнбоу“ и „Карнеги Дели“. Както при въпроса с кокошката и яйцето, така и тук е трудно да се каже дали Ню Йорк е създал тези легенди, или те бяха създали Ню Йорк.

Никога преди не бях влизала в „Четирите сезона“ — добре де, това не е съвсем вярно. Веднъж влязох в гардеробната, където една мила гардеробиерка ме увери, че ще занесе на шефа ми папката, която беше забравил. Г-н Уинтърс беше там на важен бизнес обяд. Мисля, че терминът „бизнес обяд“ всъщност е измислен в „Четирите сезона“. Имаше слухове, че за съжаление, скоро може да го затворят, защото договорът за наем изтичал. Изглежда някой трябва да се изправи и да се бори за спасяването на тази легенда.

По онова време, в началото, аз все още го наричах г-н Уинтърс. Много след онзи бизнес обяд започнах да му казвам Артър, а доста преди това се бях влюбила в него. Тази вечер щяхме да вечеряме заедно в „Четирите сезона“ и се надявах да ни настанят в прочутата стая с басейна. Но всъщност къде вечеряме, нямаше никакво значение за мен. Имах среща с Артър Уинтърс — мъжът, в когото съм влюбена вече 17 години. Честно казано, никога не съм мислила, че това някога ще се случи. Погледнах часовника си. Бях подранила с пет минути. Не беше добре да отивам по-рано, затова се запътих към дамската тоалетна, за да се огледам в огледалото.

Въпреки че днес беше първата ми среща с Артър Уинтърс, в интерес на истината бях имала връзка с него в продължение на 17 години. За разлика от други, по-пламенни афери, когато съпругата не е имала представа, в моя случай мъжът беше този, който не подозираше. Понякога си мисля, че може би Мерилин е знаела, че съм влюбена в съпруга й. Бях убедена, че половината ни офис знаеше. Но Артър… Артър нямаше представа. Що се отнася до любовта, той беше праволинеен. Съпругата и дъщерите му бяха целият му свят. Мерилин беше сигурна в брака си и винаги се отнасяше с уважение към мен, задето се грижех за любимия й от 9 до 5 всеки делничен ден. Артър я обожаваше и нямаше очи за никого другиго. Това беше едно от нещата, които ценях у него. За цялото време, през което съм работила за него, никога не бях предприемала неуместни действия.

Не бих искала да ме съжалявате. Не съм се ограничавала от запознанства през това време. Имаше периоди, когато излизах на доста срещи, посещавала съм и събития за необвързани, а също съм казвала на приятели с кого искам да ме уредят. Понякога всичко това ми идваше в повече и просто излизах по женски с приятелки, присъединявах се към филмови и театрални клубове и какво ли още не. Но наистина се опитвах да намеря правилния човек. Когато обаче сърцето ти вече е заето, е трудно да го дадеш на някого другиго. Може би е трябвало някой да ме удари по главата с бейзболна бухалка, но и това не би помогнало. Дори малкото пъти, когато съм правила секс, съм си представяла Артър в тези моменти. Когато с мъжа, с който ме бе уредила братовчедка ми Стейси, отидохме в апартамента ми след доволно количество маргарити в „Роза Мексикана“, аз си представях, че ръката, която нежно разкопчаваше роклята и галеше гърба ми, беше на Артър. Артър беше виновникът за всеки един момент на желание, който съм изпитвала през последните седемнайсет години. Нито веднъж не си бях отваряла очите по време на секс. Нито веднъж не си бях представяла някого другиго. В този момент, ако останехме само двамата — честна дума — едно докосване от него на правилното място и аз просто щях да се взривя, точно там и точно в този момент!

Може да си мислите, че съм луда, но аз вярвам, че човек не избира в кого да се влюби. Може би вие сте влюбени в правилния човек, в този, който е почти на вашата възраст, който е от същата религия, с когото родителите ви са били щастливи да се запознаят, когато сте го завели вкъщи. Ако е така, най-вероятно няма да ми повярвате. Но е било възможно да се влюбите в партньора си от лабораторните часове в колежа, който е дошъл в училището ви по изкуства в Североизтока от някакво провинциално градче в Апалачите и в мига, когато ръката му докоснела вашата, докато се опитва да вземе мензурата, сте щели да знаете, че вече сте влюбена. И е нямало да се интересувате дали е била „тя“, дали „тя е той“, или дали той или тя са лудо влюбени в някого другиго. Това се случи на съквартирантката ми в първи курс в колежа. Тогава тя излизаше със звездата на футболния отбор, когато някакво момиче от Кентъки дойде и й открадна сърцето. Минало свършено. Вие не може да изберете в кого да се влюбите. Любовта просто връхлита от нищото и ви хваща здраво в захвата си, дори ако се отпишете от часовете по химия, смените работата си или един господ знае какво още е трябвало да направите. Тя владее всичките ви желания и е адски трудно да се отърсите от нея.

Аз съм влюбена в Артър Уинтърс и това е така от доста дълго време. До вчера, когато получих тази красива рокля и покана за вечеря в „Четирите сезона“, никога не бях предполагала, че е възможно чувството да е взаимно или че може да стане взаимно. Но не мога да пренебрегна и факта, че се случва само благодарение на това че една прекрасна жена вече не е между нас. И все пак съм изключително развълнувана от мисълта, че между нас може да има нещо и че може би ще имам шанса да му даря истинско щастие отново.

Когато започнах работа във фирмата преди седемнайсет години, бях на 35, знаех, че е време да започна да се оглеждам за човек, с когото да прекарам живота си. Всъщност беше малко късно, но все още не бях готова да се установя, за разлика от някои от приятелите ми. Не съм чувала никакъв часовник да тиктака и бях убедена, че ще се случи, когато трябва да се случи. Не бях много амбициозна и относно кариерата си. Не бях с нагласата задължително да се изкачвам нагоре по корпоративната стълба. По-скоро си мислех, че ще работя там за няколко години, може би ще се влюбя, ще се омъжа, ще имам дете и ще сменя работата. Нямах намерението да се превърна в най-дългогодишната лична асистентка (звание, с което бях удостоена преди три години) във фирмата и нещо повече — със сигурност нямах намерение да остана стара мома. Но на петдесет и две изглежда се приближавах точно до това. Бях имала едностранна афера с женен мъж в продължение на почти две десетилетия. Тази вечер тя или щеше да започне наистина, или щеше да приключи завинаги.