Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (18)

17
Аз и моето прикритие

от Джеръми Мадисън

Ханк се зае по своя си начин да оправи бъркотията с Албърт и с репликата, че той бил любовта на живота ми. Вече дори не се допитваше до Албърт или до мен, просто крещеше заповеди. Аз го слушах и изпълнявах, защото… знаете защо.

Тази вечер Албърт и приятелят му „случайно“ щяха да се сблъскат с папараците пред ресторант „Нобу 57“, където да обяснят цялото недоразумение и да потвърдят за пореден път, че Джеръми Мадисън не е гей. И двамата щяха да се пошегуват как им се иска да бях — в името на всички обратни мъже по света. Ханк смяташе, че светът ще повярва на двама обратни мъже. Всичко беше перфектно режисирано от Ханк Хаберман.

Бях обещал, че ще спазя своята част от плана и че твърдението „В момента Джеръми Мадисън не може да бъде намерен за коментар“ няма да е лъжа. Планирах да летя със самолет в 16,00 ч. към някой частен плаж без интернет връзка и без репортери. Мислех, че малко време сам ще ми дойде добре, докато Натали не ми се обади да ме чуе как съм. Тогава реших, че малко време с Натали ще ми дойде още по-добре. Въпреки че бях взел решение да избягвам сърдечните драми, не успях да устоя и я поканих да ме придружи. Беше ми забавно с нея, а и тя ми отвличаше вниманието от това, от което бягах.

— Дали в скоро време ще излизаш в почивка? — попитах я аз.

— Имам право на почивка… но трябва да предупредя по-рано. Защо питаш?

— Имам нужда от ваканция. Искам да полежа на някой плаж за няколко дни. Искаш ли да дойдеш с мен? — попитах аз, като се надявах, че не звуча прекалено отчаян.

— Ммм, звучи чудесно — кога мислиш да заминаваш?

— Ами… сега? — затаих дъх аз.

— Ха, супер, изчакай да видя дали Томас и Рути могат да ме покрият. Дай ми десет минути.

— Не искаш ли да знаеш къде ще отидем? — попитах аз, като се засмях на нейната готовност. Може би все пак ме харесва.

— Не ме интересува… Единственото, което ме интересува, че ще сме на плаж. Ще сме като Телма и Луиз! Може дори да забършем Брад Пит някъде по пътя!

Все едно ме удари с мокър парцал — не само, че ме възприемаше като приятелка, а на всичкото отгоре си фантазираше за Брад Пит.

— Добре, ще чакам да ми се обадиш — казах, когато се съвзех.

Срещнахме се с моята „най-добра приятелка“ Натали на летище „Тетерборо“ в събота в 16,00 ч. за полет с частен самолет. Толкова се вълнуваше, когато ме видя, че буквално скочи, прегърна ме и обви крака около кръста ми. Това беше първият й полет с частен самолет и много й хареса. Хареса й, че всичко е изненада. А когато видя спиращата дъха крайбрежна ивица на островите Търкс и Кейкос, очите й за малко да изскочат от орбитите. Благодари ми в самолета и по пътя към хотела повече пъти, отколкото бившата ми приятелка през цялата ни връзка. Мислено реших да спра да я сравнявам с бившата ми и да започна да я сравнявам с Мичъл Грабау, най-добрия ми приятел от детските лагери.

Когато отидохме на рецепцията на хотела, помолих за две отделни къщички. Натали бързо ме прекъсна:

— Няма да сме в една къщичка?

Дали все пак не ме харесваше?

— Просто си помислих, че ако Брад Пит се навърта наоколо, ще искаш да си в отделна къщичка, където да го поканиш.

— Ако някой от нас срещне Брад Пит, може да отиде в неговата стая! — засмя се тя.

Какво, за бога, имаше предвид тя? Какво щях да правя аз с Брад Пит? Въпреки че като се замисля, много бих се радвал да се срещна с него. Той неусетно израсна като актьор.

— Джеръми, искам да прекарам всяка минута с теб… Не съм ставала толкова близка с някого, откакто в шести клас Лиза Роджъл се премести да живее до нас! — каза тя сериозно, като ме хвана за рамото.

Харесваше ме по начина, по който е харесвала Лиза Роджъл.

— Една къщичка, моля.

За мен и за моята най-добра приятелка.

Нашето „момче“ ни закара до къщичката с кола за голф и ни показа всичко, което ни беше нужно. Беше идеално място — простичко, но с всички удобства. Къщичката беше със стъклени стени на каменен кей с изглед към океана. Беше в минималистичен стил. Само едно луксозно огромно бяло легло, два огромни гардероба и разкошна голяма баня.

Само за минути Натали също стана доста минималистична — бикини с връзки, красива усмивка и прозрачен саронг с мъниста. Не само красотата й ме привличаше — чертите на лицето й и извивките на тялото й, а цялото й същество. Аурата й. Тя беше едновременно привлекателна и недостижима. Обух си шортите за плуване, намъкнах тениска и се отправихме към плажа.

Там един служител на хотела дойде при нас и ни настани. Натали посочи едно усамотено местенце до водата и попита дали е свободно.

— За вас, да — отговори той.

— Имаш ли нещо против? — попита тя. — Може да лежим по-близо един до друг и… нали се сещаш, да сме заедно, вместо да сме просто двама души на плажа.

— Както кажеш — отвърнах.

Тя се усмихна. Бившата ми щеше да превърне това в 20-минутна дискусия за това как не изразявам ясно нуждите си или че се съгласявам само за да печеля точки. Постоянно говореше за точките, които печели тя, и точките, които печеля аз. Отново го правех… сравнявах я с бившата си приятелка. Опитах се да мисля за Натали като за Мич Грабау, но начинът, по който кожата й блестеше на слънцето, правеше това много трудно.

Служителят ни донесе хавлии и изстудена вода, а Натали поръча и за двама ни пиня колада и легна точно до мен. Не ме докосваше, но беше толкова близо, че краката й от време на време леко се допираха до моите. По едно време тя се изправи.

— Скучно ли ти е?

Хич не ми беше скучно. Бях доволен да си лежа така и да очаквам с нетърпение момента, когато кракът й ще се докосне леко до моя отново. Тя зарови из чантата си и извади от нея слънцезащитен крем и двата сценария, които трябваше да прочета и я бях натоварил със задачата да ме накара да го направя.

— Задължително трябва да се намажем — каза тя и ме накара да се обърна по корем.

Намаза гърба ми със слънцезащитен крем и ме помоли да намажа нейния гръб. Мичъл Грабау, Мичъл Грабау, мислех си аз… Докато размазвах лекия бял крем върху раменете й, осъзнах, че здраво съм хлътнал. Когато вече бях стигнал двете вдлъбнатинки, които бяха като вратите към Дисни Уърлд, в края на гърба й към дупето, вече нямаше смисъл.

— Готова си — казах аз, като се стараех да прикрия възбудата в гласа си.

Тя протегна ръка към чантата си.

— Кой сценарий първо искаш да прочетеш?

— Нито един от двата — засмях се аз.

— Хайде де, аз ще ти ги прочета, дори ще си променям гласа за различните герои.

Точно от това се нуждаех, за да забравя за Ханк и Алберт и за всички журналисти.

— Този — посочих аз по-тънкия.

Беше романтична комедия. Ханк смяташе, че след двата последни екшъна, трябва да се снимам в секси и забавен филм, в който недвусмислено ще се вижда, че съм хетеросексуален. Снимките започваха следващия месец и екипът търсеше заместник на главния актьор в последния момент. Говореше се, че бил влязъл в клиника за зависимости. Ханк буквално ми се молеше да приема ролята. Може би един щастлив край на екрана, щеше да се отрази добре на личния ми живот.

Натали започна да чете:

— Кадърът става по-ясен. ЕКСТ — прочете тя и сбърчи чело много сладко. — Какво означава ЕКСТ?

— ЕКСТ означава екстериор, тоест сцената е навън — започнах да й разяснявам правилата за четене на сценарий. Прехвърлих няколко страници от сценария и посочих: — ИНТ означава интериор, сцената е на закрито. Понякога пише ИНТ/ЕКСТ, което означава, че героят гледа отвътре навън, например през прозорец. Разбираш ли?

— Да, толкова е яко!

— За теб може би, обаче знаеш ли колко сценарии трябва да прочета, за да намеря точния, но много по-често попадам на неправилния.

— Добре, аз ще прочета този, така че продължавай с обясненията — нареди ми тя.

— Много е просто. След това имаме описание на сцената с големи букви, под него е описанието на действието и след това идва диалогът. Репликите винаги се намират под имената на героите — върнах й обратно сценария. — Ето, опитай — чувствах се облекчен, че тя ще ми го прочете, а аз просто ще си лежа на слънце, ще слушам и ще си представям сцената.

Натали седна и започна:

— Екстериор. Вали сняг, ски курорт, Върмонт. Нанси Строб чакаше със затаен дъх е подножието на планината. Притеснено погледна часовника си. Мислеше, че е преценила правилно колко време ще отнеме. После погледна нагоре към планината и видя… О, боже, виж, на тики бара^[1], това е годеницата на Флип.

— Какво? Дай да видя сценария — отворих аз очи.

Тя продължаваше да държи сценария и повтори:

— Там, до тики бара — това е годеницата на Флип!

— Тики бар в ски курорт във Върмонт? Дай да прочетем другия сценарий — взех сценария от треперещите ръце на Натали. Очите й вече се бяха насълзили.

— Това не е в сценария. Истина е. Те са истински. Познах я от обявлението за сватбата и от снимките в гугъл и фейсбук, където я търсех… всеки ден. Сигурно сега са на меден месец. О, боже, това е Флип! Той ни видя! Идват към нас.

Не можех да го понеса — бях я довел тук, за да избягаме от реалния свят, а сега заради мен тя трябваше да се изправи лице в лице с това, което искаше да забрави най-много. Все едно бяхме в сцена от глупава романтична комедия. Само че в нея сценаристът щеше да спаси положението с някакъв романтичен жест. Какво би искала Нора Ефрон^[2] да направя в този момент, помислих си аз. Прегърнах я, заведох я там, където се разбиват вълните, и я целунах страстно, както Бърт Ланкастър целува Дебора Кер в „Оттук до вечността“, докато водата ни плискаше. Не знам дали за отмъщение, или от желание, но тя отговори със същата страст и всички хора наоколо, включително Флип и съпругата му, станаха свидетели на голямо шоу. А ние не спряхме. Добре де, аз не спрях, защото ми носеше голяма наслада, а пък тя беше просто прекалено изплашена от това, което щеше да последва. Продължихме да се целуваме, докато известният и неочаквано ниският Флип Робърте и горе-долу привлекателната му съпруга не застанаха точно до нас.

— Натали? Ти ли си това?

Откъснахме се един от друг и аз й помогнах да се изправи на крака.

— О, боже, Флип. Какво правиш тук? — възкликна Натали все едно беше учила актьорско майсторство.

— Бях сигурен, че си ти — каза той леко смутено.

— Тук сме на меден месец! — отговори горе-долу привлекателната съпруга.

И в този момент се случи. И двама го видяхме. Тя ме позна. Сръчка Флип няколко пъти с лакът, а после направо го ритна. През следващите минута-две Натали безуспешно се мъчеше да прикрие самодоволната усмивка от лицето си, но след това се предаде и се ухили широко, когато жената попита:

— Ти си Джеръми Мадисън, нали?

— Не и този уикенд — този уикенд съм просто приятелят на Натали Канарас, така че, моля ви, нека си остане между нас. Дойдохме тук, за да се измъкнем от папараците — отвърнах аз с най-красивата си усмивка на филмова звезда. Флип изглеждаше така все едно всеки момент ще умре.

Жена му беше хубава, но нищо особено — тялото й не можеше да се сравнява с това на Натали. Нямаше начин да има същия дух като Натали или да е толкова сладка и мила — просто беше невъзможно. Въпреки че не можех да разбера какво привлекателно е виждала Натали в този човек, исках тя да е щастлива и ако това да натрие носа на Флип, щеше да я зарадва, бих направил всичко по силите си да й помогна. Натали все още не беше проговорила, а съпругата на Флип не спираше да бърбори.

— Може да вечеряме заедно тези дни? — предложи тя ентусиазирано. Погледнах Нат, за да разбера какво мисли. Усмивката й казваше „да“, но очите й крещяха „не“. Прегърнах я.

— Съжалявам, но мислим да хапваме в стаята си. Тук сме само за малко и честно казано — искам Натали само за себе си — казах аз и я погъделичках.

Тя се засмя. Флип береше душа, а съпругата му ни гледаше завистливо — не защото бях известен актьор, помислих си аз, а, защото няма нищо друго, което да накара една жена да се чувства по-добре, от мъж, който я иска само за себе си и постоянно я желае.

— Сигурно разбираш как е — обърнах се аз подигравателно към Флип.

Флип издаде някакъв неясен звук между кашлица и задавяне, като демонстративно сграбчи ръката на жена си и се сбогува с нас.

— Приятно изкарване — каза той и закрачи бързо по плажа.

— На вас също — извика Натали след тях, като едва сдържаше смеха си.

Ако можеше да заподскача на плажа, без никой да я види, мисля, че щеше да го направи. Вместо това се сгуши до мен на одеялото и положи глава на гърдите ми.

— Джеръми, ти си най-добрият актьор, когото познавам, и никога няма да забравя това, което направи току-що за мен. Никога — каза тя и ме целуна леко по устните. Както би целунала кученце.

Прекарахме следващите няколко дни най-вече в нашата къщичка и в частния ни басейн. За мен това беше добре дошло — спокойствие, без да се притеснявам, че някой ще ме познае, а успяхме да прочетем и двата сценария. Сериозно обмислях възможността да се снимам в романтичната комедия във Върмонт. Натали, от друга страна, беше жена, която обичаше да е сред хора, но просто не искаше да се засича отново с Флип. Не искаше да загуби ефекта от перфектната случайна среща. Очевидно това беше нещо, за което въобще не бях мислил: жените прекарват много време, планирайки тези случайни срещи. Кога ще се срещнат случайно с бившия. Дали ще изглеждат добре, или ще се случи, когато се прибират вкъщи от фитнеса в някой горещ летен ден. А и не трябва да е планирано, за да е наистина случайна среща. Не става да е на сватба например, където знаеш, че ще се срещнете и ще направиш всичко по силите си да изглеждаш добре. Да се срещнеш случайно с бившия си, докато се гушкаш с известен актьор, а ти самата изглеждаш перфектно в готиния си бански, беше, като да удариш джакпота на случайните срещи.

Вечер спеше почти гола, по корем, и винаги заспиваше преди мен, а аз я наблюдавах. Но не по извратен начин — не. Гледах потъмнялото й тяло, спокойното й лице и разпиляната коса и все едно се любувах на залеза. Не можех да спра да я гледам, докато очите ми не почнеха сами да се затварят и не заспивах. Още две нощи и отново щях да заспивам, докато гледам телевизия. А преди си мислех, че така ми е добре.

Тя хареса перфектното обслужване в хотела. Много се зарадва на малката кошница в стаята, в която можеше да си пускаш дрехите за пране и след няколко часа те се появяваха чисти и сгънати на леглото. Не приемаше нищо за даденост и беше благодарна за всичко, а аз осъзнах каква нужда съм имал от такъв човек в живота си. Беше ми толкова приятно с нея. Последната вечер поръчахме омари и шампанско. Понеже всичко беше изпрано и подредено в куфарите ни, Натали ме убеди да отидем да поплуваме голи в басейна. Знам, че се чудите как може да ме убеждава, но аз наистина не мислех, че ще се справя. Бях се примирил, че връзката ни ще изцяло платонична и бях свикнал да съм много внимателен с Натали. Не бях сигурен, че ще мога да си наложа да не я целуна, ако бяхме заедно във водата голи. Но тя много настояваше и аз не можах да й откажа.

И бях прав. Не се справих. Третия път, когато тя мина покрай мен в басейна и се изправи от водата като Афродита от морето, аз я придърпах към себе си и я целунах. Целувахме се няколко минути и честно — не си спомням да съм желал някоя жена по-силно или да съм чакал толкова дълго време през целия си живот. И се пречупих.

— Искаш ли да влезем вътре? — тихо я попитах аз.

— Не мисля, че е редно — отговори тя високо.

— Защо? — попитах я леко раздразнено.

— Защо ли? — отговори тя още по-раздразнено. Желанието ми започна да се изпарява. Не разбирах какъв е проблемът, но вече имах чувството, че си играе с мен.

— Да, защо? Защо се държиш като луда заради някакъв глупак, който робува на измислени правила и иска трофейна съпруга, а мен въобще не ме поглеждаш?

Казах го. Не помня да съм се чувствал толкова уязвим през целия си живот. Тя се замисли за момент. Осъзнах, че съм напълно гол и в този момент и тя осъзна същото, защото скръсти ръце пред гърдите си и каза:

— Джеръми, наскоро ми разбиха сърцето и въобще не ми хареса. Всъщност беше отвратително и не искам да изпитвам същото отново, поне не толкова…

— Натали, луд съм по теб, луд. Постоянно си мисля за теб и искам да сме заедно през цялото време. Аз няма да те нараня — прекъснах я.

— Сега говориш така, Джеръми, и съм сигурна, че го мислиш, но дълбоко в себе си ти харесваш мъже и знам, че всичко се дължи на романтичната лунна светлина и на това, че сме голи. И с цялото това преструване, че сме двойка, ти за известно време ще си привлечен от мен, но най-накрая ще поискаш онова, което е нормално за теб.

— Чакай малко! — изкрещях аз. — За какво, по дяволите, говориш? Аз не съм гей.

Лицето й посивя. Тя се отдалечи от мен и изтича да се покрие с хавлия. Аз изтичах след нея. Бях ядосан, докато не видях нейното изражение, и разбрах, че тя е още по-разярена. Крачеше из стаята и прибираше останалите си принадлежности, които още не беше сложила в куфара. Най-накрая спря.

— Как можа? — попита ме тя.

— Какво имаш предвид? — отвърнах аз.

— Как можа да ме лъжеш така? И толкова дълго време. Спа в леглото ми… и ме доведе тук и дели с мен една стая. Разхождах се гола пред теб!

— Съжалявам… Просто мислех, че си по-разкрепостена, това е едно от нещата, които харесах в теб!

— Така ли? — процеди тя. — Ами, не, не съм. Не съм по-разкрепостена. Аз съм пуритан. По-разкрепостена съм само пред приятелки. Телма и Луиз, помниш ли?

— Никога не съм ти казвал, че съм обратен! — казах аз по-високо от необходимото, защото губех търпение.

— Никога не ми каза, че не си гей! — изкрещя ми тя на свой ред, вече напълно загубила търпение.

Продължи да ми крещи, без да ми даде шанс да се защитя. Мислех си, че все пак всичко ще се оправи, но тя беше най-упоритият човек, когото някога съм срещал. Най-накрая тя отиде да спи в огромната вана — не, не се шегувам — с чаршафите, одеялата и почти всички възглавници. На следващия ден не знаех какво да й кажа, а тя явно вече ми беше казала всичко, което имаше да ми каже, така че пътувахме в самолета в пълно мълчание. С изключение на едно изречение на сбогуване:

— Сбогом, Джеръми. Повече ми харесваше, когато беше гей.

Взе си сама такси от летището. В лимузината към къщи аз се успокоявах, че въпреки че сега не ме харесваше нито като мъж, нито по какъвто и да е друг начин, поне преди не проявяваше интерес към мен като мъж, защото си е мислела, че съм гей.