Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (29)

28
„Кажете на Ханк, че го изтръгнаха от мен с бой“

от Албърт, пиара на Джеръми

Нахлуха в офиса ми все едно бяха Бони и Клайд на хероин. Секретарката ми се опита да ги спре, но нямаше никакъв шанс.

— Не се безпокой, Девън, всичко е наред. Здравей, Натали, радвам се да те видя отново.

Държах се приятелски, отчасти, защото ми стана симпатична, когато се запознахме, но най-вече заради високия мъж с нея, който беше като глътка свеж въздух. Този латинокрасавец изглеждаше страхотно. (Връзката на Натали и Джеръми не беше единствената, която не оцеля след скандала „Таб Хънтър“, както започнаха да го наричат.)

— Какво мога да направя за теб? — попитах, въпреки че имах чувството, че нахълтването й има връзка със снимката в „Ню Йорк Поуст“.

Натали изглеждаше нервна и високият мъж заговори вместо нея. Той ми се представи сам.

— Здравейте, аз съм Томас. Натали иска да изненада Джеръми на снимачната площадка, но не знае къде снимат филма, така че се надявахме вие да ни кажете.

Беше толкова сладък и определено беше гей, но нямаше начин да спра това, което бях започнал. Аз бях изпратил снимката на „Ню Йорк Поуст“ и подклаждах мълвата за Джеръми и неговата нова приятелка. Заглавието на филма беше единственият текст към снимката. Хората можеха да предполагат каквото си искат.

— Съжалявам, че аз съм този, който трябва да ви го каже, въпреки че смятам, че става кристално ясно от снимката, но Джеръми продължи напред. Това е снимка на щастливата двойка, която се целува в планината.

Томас изглеждаше така, все едно всеки момент ще се разплаче, но Натали упорстваше.

— Не ти вярвам. Няма начин толкова бързо да ме е забравил, а и прочетох сценария на „Затрупани от снега“. Помня тази сцена.

Беше права, разбира се. Бях се заклел след фиаското на червения килим повече да не режисирам такива измами, но когато пиарът на филма ми изпрати снимката вчера, аз действах бързо и я изпратих на моя човек в „Поуст“. Това беше отчасти, за да му се реванширам за снимките от червения килим, които така и не получи, и отчасти, за да повлияе на мнението на все още съмняващите се в сексуалната ориентация на моето момче. Една снимка струва повече от хиляда думи, та дори и да е кадър с рекламни цели.

Мразя се за това, но отрекох всичко, което Натали каза. Тя имаше шанса да е с него и аз с радост щях да приема тяхната връзка, ако се беше получило — винаги е по-лесно да работиш с истински факти, а не с измислици. Но тя му беше завъртяла главата, видях това със собствените си очи, а Джеръми трябваше да се съсредоточи върху кариерата си. За мен беше най-добре просто да я изплаша, в това нямаше съмнение. Казах сбогом на шансовете си да сваля Томас и не отстъпих.

— Вярно е, че снимат заедно филм, но това между тях е истинска връзка. Той е голяма холивудска звезда, какво очакваше?

Очите й се напълниха със сълзи.

— Но той не е такъв — извика тя. — Винаги ме караше да се чувствам специална.

О, по дяволите, защо трябваше да казва точно това? Тя беше разбрала защо е толкова специален Джеръми: не беше външният му вид, или усмивката му, или наперената му походка, а това, че изкарваше най-доброто от хората около себе си. Правеше го на екрана, както и в личния си живот. Тя беше разбрала що за човек е той и аз се пречупих.

— Отседнал е в „Екуинокс Ин“ в Манчестър, Върмонт. Тя не му е гадже. Той така и не успя да те превъзмогне — дори не може да произнесе името ти.

Обадих се на Девън:

— Девън, нека фирмената кола ни чака на Трето Авеню и кажи на шофьора да напълни резервоара догоре. Отиваме във Върмонт.

— Всички? — лицето на Томас светна.

— Защо не? — усмихнах се аз и прибавих набързо: — Снимачната площадка е затворена за външни лица, никога няма да успеете да влезете без мен.

Натали ме прегърна и зацелува по лицето. Томас беше видимо доволен. Тя погледна към Томас, после отново мен и ми намигна:

— Може би ще има щастлив край за всички!