Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (32)

31

А. Тази история свършва зле.

Б. Вие обаче няма да се почувствате зле.

от Рути

Има три типа продавачки, които работят в големите магазини. Някои застават пред пробната и задават въпроси: „Искате ли да пробвате друг размер?“, „Имаме този модел в красив синьо-зелен цвят, ако желаете?“. Други стоят само около касата и задават излишния въпрос: „Имаше ли кой да ви помогне?“. Трети пък обикалят магазина и питат клиентите дали имат нужда от помощ. Когато за първи път започнах работа, аз много обикалях, не се интересувах от клюките, които си разменяха другите продавачки. Около хиляда пъти на ден казвах: „Здравейте, аз съм Рути. Мога ли да ви помогна с нещо?“. Понякога ми отговаряха с ентусиазирано „да!“, но повечето пъти с „не“. Повечето пъти отговорът беше любезно „не“ или „Благодаря ви, ще се оправя сама“. Понякога обаче се обръщаха към мен със злобна гримаса или снизходително „Не, благодаря“. Сигурна съм, че сте чували този отговор „Не, благодаря“. Произнесено е с намръщване и с поглед, който казва: „Защо въобще ме заговаряш“. След като бях получила достатъчно такива отговори, спрях да задавам този въпрос, просто обикалях тихо магазина и бях винаги наблизо, ако някой се нуждае от помощта ми. Обичам да си говоря с хората и ми беше скучно, докато преди десетина години всички, дори и възрастните хора, не се сдобиха с мобилни телефони. Тогава започна моята ера на подслушване.

Извинението, че трябва да се вършат много неща наведнъж, изрита етикета за говорене по телефон през прозореца на 59-а и това, което започна като неприлично шептене и говорене с ръка на устата по телефона, постепенно се превърна в разговори на висок глас, без никой да се интересува дали има хора наоколо.

Днес вървях след една добре облечена жена, която говореше по телефона. Скоро ми стана ясно, че е от онзи невероятно отвратителен вид. Тя е в центъра на историята ми и причината да ви кажа, че:

А. Тази история свършва зле.

И

Б. Няма да се почувствате зле след това.

Няма да й казвам името, защото вие я познавате. Срещнали сте я на летния лагер, в гимназията или миналата седмица на мача на детето ви. Прекарали сте много безсънни нощи в чудене какво сте могли да й отговорите, а понякога дори сте се събуждали в лошо настроение, защото сте мислили за нея. Името й е г-жа Х. И всички ние я познаваме.

Тя е момичето, което ви поздравява с въпроса: „Какво точно си облякла?“ или пък ви казва, че шегите ви въобще не са смешни. Тази, която все бърза да ви критикува и да посочва недостатъците ви.

— Май си попрекалила с пинсетите! — смее ви се тя, докато вие вадите огледалцето си, за да погледнете веждите си.

Странно е как една добра дума или комплимент минават през едното ухо и излизат през другото, но обидата се загнездва и загноява с дни, дори години.

Тя е момичето в десети клас с дългите крака, с която сте се държали приятелски, защото е била нова в града. Тази, която е увила краката си около момчето, за което сте й споделили, че харесвате.

Беше момичето, което срещнах в обучителната програма на „Блумингдейлс“ през първата си година тук. Тази, която каза, че е организирала клуб по плетене. „Ооо, съжалявам, Рути, не знаех, че плетеш.“ А след това: „Съжалявам, Рути, всички излязохме с гаджетата си след работа за по питие и аз не мислех, че си имаш някой специален, когото да доведеш, така че не те поканих“.

Или най-лошият вид — тази, която ти се прави на приятелка, но първа започва да говори зад гърба ти.

Не се безпокойте — като изключим клуба по плетене и онази дългокрака кучка в десети клас, нищо друго от тези неща не ми се е случвало лично на мен. Но научавам за такива истории постоянно. Една жена около трийсетте дойде миналата седмица за шопинг терапия. Докато разглеждаше дрехите, усетих, че има нужда от човек, на когото да си изплаче болката — с времето просто започваш да разпознаваш знаците. Беше вторник и тя ми сподели, че обикновено във вторник се среща с жените от групата за гледане на бебета — тя била една от жените, основали тази група. Скоро обаче някаква майка, което искала бързо да се изкачи по социалната стълба, я избутала от пътя си, привлякла вниманието на всички единствено с парите на съпруга си и променила деня за срещи на групата в сряда. Това бил единственият ден, в който нашето момиче не можело да присъства, защото трябвало да води малкия си Джони на терапия за кривогледство всяка сряда и катерачката много добре знаела това. Това бил денят, в който се събирала групата за двегодишни, страдащи от кривогледство. Ако някога тази вещица прекрачи прага на магазина ми, ще й продам рокля, която прави задника й огромен!

Спрете и се замислете. Кой е вашият най-голям враг? Дори и най-харесваният, уверен и уравновесен пораснал човек може да си спомни онова момиче, което го е накарало да се чувстват гадно. Някой ден ще й се върне тъпкано — за това се молите, докато тя минава покрай вас, след като ви е блъснала със злобата си като тежкотоварен камион и ви е оставила размазана на паважа. Е, мили дами, затегнете коланите и се пригответе, защото ви обещавам, че днес тя ще бъде размазана на паважа.

Последвах г-жа Х, докато тя се разхождаше из рафтовете с дрехи: понякога спираше, за да докосне някоя дреха, понякога, за да погледне цената. Личеше си, че злобата й е в епични размери. Круела Девил на стероиди. Говореше с приятелка по телефона и искаше модни съвети. Жестокостта й беше бавна и подмолна. Тя започна с „Искам съвет от теб, защото си ми приятелка“, така че жертвата й да свали гарда, а тя да нанесе удара с някоя гадна забележка. Разбира се, аз чувах само нея, но в главата си чувах и другата страна. Ето какъв беше разговорът:

— Къде си? — попита жертвата.

— В „Бергдорф“ — излъга г-жа Х — в сектора за дрехи. Искам да съм с нещо ново на рождения ден на Селест. Ти как ще си облечена?

— На партито на Селест? Не съм поканена… Може ли просто да е забравила? Мислех, че сме близки с нея?

— О, съжалявам, че го споменах… Просто предположих, че… Хей, искаш ли да й се обадя и да я попитам?

— Не, недей. Ще стане много неудобно.

— Просто ще го спомена, трябва да говоря с нея така и така — ще ти се обадя след минута — и прекъсна разговора.

Г-жа Х се обърна към мен, като държеше Малката черна рокля.

— Размер S. Не го виждам.

Беше от онези жени, които смятат, че всички други съществуват единствено за да й служат, така че даже не си направи труда да изкаже искането си под формата на въпрос.

— Съжалявам, това е най-търсената рокля за сезона, останаха ни само две от най-големия размер. Можете да пробвате.

— Нямам време за проби и не нося голям размер! — започна троснато тя. — Щом е най-търсената, би трябвало да имате от всички размери!

Мразех я.

— Не отговарям за зареждането, но ми казаха, че производителят няма повече от този модел. Съжалявам, нямате късмет.

Аз се обърнах и се отдалечих, а тя измърмори под носа си:

— Нямам късмет… нещо, с което ти определено си свикнала, без съмнение.

Томас я чу и й се изплези зад гърба, а тя отново се обади по телефона.

— Селест, готова ли си за партито? Познай с кого говорих току-що? С Вероника Блок. Нямах представа, че не си я поканила — засмя се тя и изчака Селест да налапа въдицата. — Ами, да, сигурно си забравила. Лесно е да я забравиш… — Отново пауза: — О, не, сигурна съм, че няма проблем с това, даже ми каза, че има по-интересни планове за вечерта… — Още една пауза: — Да, мисля, че каза „по-интересни“ или пък каза „по-вълнуващи“. Не мога да си спомня точно, но така или иначе знаеш колко са скучни Вероника и съпругът й. Това, което прави едно парти хубаво, са хората, които не каниш, не тези, които каниш.

И с тази последна гадна забележка затвори телефона.

Тази кучка наистина беше най-злобната, която бях срещала. Можеше да вземе медал за най-гаден клиент. Но аз знаех как тихомълком да отмъщавам на хора като нея. Тази сутрин онова сладко и отчаяно момиче с дългата история беше върнала малкия размер рокля Max Hammer, както се бяхме разбрали. Роклята беше в още по-лошо състояние, но това въобще не ме интересуваше. Отидох в склада и я намерих, за да я дам на най-гадната клиентка, като се надявах, че когато се върне вкъщи и види в какво състояние е, ще се опита да я върне. Нямах търпение да я обвиня, че е съсипала роклята и да не я приема.

— Предполагам, че отново нямате късмет — щях да й кажа аз.

Гаднярката отново говореше по телефона е горката Вероника:

— Ами, споменах го, скъпа, но тя не захапа въдицата. Обясни ми, че ще е събиране с най-близките и мили за нея хора. Може би следващия път, нали знаеш, когато разшири списъка с гости.

Горката Вероника дори не подозираше на какво е станала жертва.

— Не, нямах идея, бъбрек, казваш… Ами, хубаво е, че няма нужда от него. Знаеш ли, трябва да си по-внимателна на кого предлагаш бъбрека си, Вероника, наистина.

Опасявах се, че може да й извия врата с роклята, така че я подадох на Томас и излязох навън за почивката си. По принцип не бих му причинила такова нещо, но все още бях малко ядосана, че миналия ден с Натали бяха оставили етажа без продавач и бяха запрашили на любовно приключение. Последното нещо, което чух, беше:

— Предполагам, че се е нуждаела от някой по-млад, който все още вижда, за да намери моя размер.

Трябва да призная, че от това ме заболя. След Лилиан аз бях най-възрастната продавачка тук. Вече не бях момичето, което започна в магазина. Може би щях да изпуша две цигари през почивката си.

Стоях на ъгъла с Лилиан и тъкмо бях дръпнала два пъти от втората цигара, когато видях, че най-гадната клиентка излиза от магазина. Тъкмо бях разказала на Лилиан цялата история.

— Ето я! — посочих аз. Беше на един хвърлей разстояние — заменям кралство за камък.

Лилиан я изгледа продължително.

— Не може да е толкова лоша. Виж, помага на една възрастна жена да си хване такси.

Това беше странно. Наистина стоеше на тротоара и помагаше на възрастната жена да спре такси. Усмихна се и каза нещо, което не успяхме да разберем. Проточихме вратове, за да чуем какво си говорят. Жената й благодари, а гаднярката слезе на улицата и помаха с ръка на едно такси да спре. Възрастната жена изглеждаше трогната от добрината й. И тогава се случи. Едно такси отби и най-гадната клиентка се оказа, че е най-гадната нюйоркчанка, защото се качи в него, затръшна вратата и отпраши.

— О, боже, та тя й открадна таксито! — извика Лилиан.

И двете се притекохме на помощ на възрастната жена.

— Видяхте ли какво направи току-що тази кучка? — попита жената, когато стигнахме до нея. Обичах това в нюйоркчаните — крехки възрастни жени да говорят като закоравели гангстери.

Тъкмо бях стъпила на бордюра и махах за такси, когато земята се разтресе. Първоначално се паникьосах, защото помислих, че е бомба. Хората крещяха, когато земята отново се разтресе. Погледнах към 59-а улица тъкмо когато земята се отвори, все едно бях в научнофантастичен филм, и буквално погълна таксито, заедно с всичко в него. Никога не съм вярвала в кармата, но този ден повярвах.

На следващия ден Томас и Натали застанаха от двете ми страни, докато им четях първа страница на „Ню Йорк Поуст“. И двамата все още ми се подмазваха и се опитваха да ми се реваншират за онзи ден, когато изчезнаха от магазина. Вече им бях простила — беше ми приятно, че и двамата са толкова щастливи. Никой от тях нямаше много късмет в любовта, откакто ги познавах. През годините съм работила с много по-млади хора и с ръка на сърцето можех да кажа, че тези двамата ми бяха любимците. Дори ме поканиха да отида с тях на двойна среща. Отказах, но беше толкова мило от тяхна страна.

Натали смяташе, че заглавието на статията „Дяволската дупка“ е проява на лош вкус, като се има предвид, че една жена е загинала, но вестникът си има свои собствени морални граници. Като се започне с най-скандалното им заглавие: „Труп без глава в топлес бар“^[1] и се стигне до любимото ми „Осама бил влюбен“, заради порното, което бяха намерили в дупката на Бин Ладен. Явно търсеха хумористичния ефект преди всичко друго. Разбирах ги, защото и аз имам такава склонност.

Днешната история ме доближаваше толкова много до това да съм в новините от първа страница, колкото никога досега.

Вчера земята наистина се разцепи и се отвори дупка, която погълна едно такси. Има и една жертва. Хората в близост до „Блумингдейлс“ се опасяваха, че може да е избухнала бомба, когато на ъгъла на 59-а и Лексингтън земята се разтресе. Причината беше дупка, дълга 3 метра и дълбока 3,5 метра, която е следствие от повреда в канализационната система. Хора, които работят в близост до мястото, споделиха, че били забелязали растящата цепнатина в асфалта, но не мислели, че е повод за тревога.

Таксиметровият шофьор е оцелял, защото предната част на таксито е поела удара. Шофьорът се е отървал с множество счупвания и други наранявания, които не представляват опасност за живота му. Полицията все още не е съобщила името на загиналата жена, но свидетелите твърдят, че била излязла от магазина на „Блумингдейлс“ и носела чанта с покупки от него.

— Смятате ли, че Селест е отменила партито за рождения си ден? — попита Томас с престорено сериозен глас.

— Сега вече ще има място за другата жена на масата! — отговорих аз и се засмях. — Боже мой, аз съм наричала „жертва“ грешното момиче!

Знаех, че не се държим подобаващо, но тази жена наистина беше ужасна. Стана ми тъжно, че нашата красива рокля на Max Hammer имаше такава незавидна съдба.