Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (7)

6
Началото на детективска агенция „Острич“

от Анди Ранд, частен детектив

възраст: 43 години

Усмихнах се, след като приключих телефонния разговор с дамата, за която бях убедена, че ще се превърне в нашия клиент номер сто. Съгласна съм, че не всичко се случи по план, но нещата се бяха развили доста добре. Бях доволна от живота, който си бях създала, след като предишният ми се разпадна; гордеех се, че се бях превърнала в ролеви модел за близначките. За три години могат да настъпят много промени.

Беше преди три години, когато се видях със старите си приятелки от колежа в едно крайпътно кафене веднага след магистралата на Уест Енд. Когато най-накрая признаеш пред себе си, че десетгодишният ти брак с любовта ти от пръв поглед — история, подходяща за сюжет на роман, с човека, който ти е казал „скъпа, ти остани вкъщи, за да гледаш децата, а аз ще изкарвам парите“, се разпада, на теб някак не ти се иска да го споделиш с никого от съседите си. Особено, ако както в моя случай, кварталът беше Горен Ийст Сайд в Манхатън, макар че, предполагам, и изоставени дами от Чапакуа до Чатануга щяха да се чувстват по същия начин. Почти е невъзможно да се потули изневяра, излязла веднъж наяве. От казаното по-горе става ясно, че цялата тази информация ме разяждаше отвътре, затова въпреки че не ги бях виждала от години, се обадих на съквартирантките ми от колежа. Знаех, че бяха готови да направят всичко за мен, в случая да дойдат до затънтеното кафене на 11-то Авеню, което изглеждаше като останало от предградията през 60-те. Дори си има собствен паркинг, което е напълно нечувано за Манхатън, с изключение може би на „Таверната в парка“.

Алисън пристигна първа, но не започна първа разговора. Поне не с мен. Тя влезе, говорейки по телефона, и отвори куфарчето си на масата. Оказа се, че търси някакъв документ. Започна да ми подава неща едно по едно, за да намери по-лесно, каквото търсеше. Това упражнение ме върна обратно в съквартирантските ни години в колежа, когато й помагах да претърсва цялата стая за някой доклад, противозачатъчните си или нещо друго.

По спокойната й усмивка разбрах, че най-накрая е намерила това, което търси. Гласът й излъчваше авторитет:

— В документите, които са с дата 11 януари, е ясно заявено, че г-н Акерман е бил извън града през въпросния уикенд.

Другият адвокат говореше, но Алисън беше спряла да го слуша. Голямо плюшено нещо седна в нашето сепаре и привлече вниманието й. Ако сте имали дете или внуче през последните десет години, веднага бихте я познали — Дора Изследователката^[1]. Ако ли пък не, обзалагам се, че може да си представите абсурдната картинка — огромен плюшен анимационен герой се опитва да се намести на място, на което и бременна в деветия месец жена не би могла. Алисън се обърна доста грубо към нея:

— Извинете, може би не виждате добре, но тази маса е заета!

Дора свали плюшената си глава. Оказа се, че това е Сиси, другата ни съквартирантка от колежа, която енергично ни поздрави.

А си мислех, че аз имам проблеми.

— Трябва да затварям — каза Алисън и затвори телефона. — Какво става по дяволите, Сиси! — извика тя, сякаш присъствието на Дора само по себе си не привличаше достатъчно внимание към нас.

Сиси й отговори сухо:

— От шест месеца Брет е безработен. Имах нужда от работа.

— Та ти завърши „Уеслиън^[2]“ с отличие, за бога! Само това ли успя да намериш? — попита раздразнена Алисън.

Притекох се в защита на Сиси:

— Тя завърши испанистика. Дора е испанка.

Алисън нямаше деца и се втренчи в мен безизразно, а аз й се усмихнах.

— Дипломата ми помогна да ме наемат — обади се Сиси. Видя разочарованото изражение на Алисън и добави: — Стига, Алисън! Как си мислиш, че изглежда сивито ми — изборът общо взето беше между това и проститутка.

Алисън не се съгласи:

— Това са пълни глупости! Можеш да работиш, каквото си поискаш!

Проблемите на Сиси едновременно ме стъписаха, но и ме накараха да се почувствам малко по-добре. Докато Алисън продължи с разпита си, аз си мислех за моя проблем. Знаех, че е само въпрос на време на Сиси да й омръзне да отговаря и да обърне разговора към мен. В края на краищата аз бях тази, която ги беше извикала на извънредното събиране. Погледнах към Сиси и раницата й на Дора, която беше заклещена между нея и ръба на масата, и реших да спестя мъките й, като казах:

— Дерек ми изневерява.

Те се опулиха и замлъкнаха. Обожавам, когато хората реагират точно така, както си очаквал. Извадих папката си, където бях събрала съкровищница от находки, факти и снимки. Алисън прегледа всичко внимателно и беше удивена.

Тя и Сиси знаят, че не ме лови лесно параноя и не обичам да се правя на жертва. И двете разбраха, че говоря сериозно.

Добре преценявам характерите на хората и ако интуицията ми казва нещо, в повечето случаи се оказвам права. Нямаше ги милионите знаци на изневяра, за които хората по принцип ти казват да се оглеждаш. Съпругът ти ползва ли нов афтършейв? Не. Започнал ли е да тренира и да обръща повече внимание на външния си вид? Дерек винаги си е бил суетен и в добра форма. Имаше само едно нещо, което ме глождеше. Разказах им историята.

В продължение на години винаги сме се карали по един и същи начин и изведнъж той започна да спори различно. Сякаш нарочно предизвикваше някаква кавга и след това се изстрелваше от стаята, за да „охлади страстите“. След няколко такива случая си помислих, че е започнал да пуши отново. Бяхме се разбрали заедно да откажем цигарите преди няколко години. Когато се сетих за това, започнах да го душа, като се прибереше. Той не мирише на цигари, напротив — винаги миришеше свежо, все едно се е къпал и си е измил зъбите току-що. Това продължи с месеци и честно казано така и не го попитах направо. Помислих си, че има много по-лоши неща от това да се крие и да пуши тайно. Например да ме мами. Един ден той ми вдигна скандал, докато играехме „Думи с приятели“^[3]. Написах думата „мужик“ и спечелих 147 точки, а той се стъписа и изражението му сякаш казваше: Какво, по дяволите, означава тази дума? Имах някаква бегла представа за значението й, но прецених, че няма нужда да се защитавам, така че просто казах, че не знам. Той ме обвини, че играя нечестно. Каза, че имало нещо, наречено „Думи с приятели: подсказки“, и че съм била измамница. Изхвърча без яке, а навън валеше. Отидох до компютъра му, влязох в хронологията и какво да видя — „Думи с приятели: подсказки“. Той е измамникът. Казах го силно:

— Той е измамникът!

— О, боже мой, Андреа, ти сериозно ли? — Алисън се засмя. — Ние наистина се притеснихме!

Сиси ядосано каза:

— Пропуснах ангажимент на панаира на книгата в Трайбека, за да дойда тук, а той те мамел в някаква си игра?!

Алисън погледна към Сиси и поклати главата си неодобрително. Сиси опита да се защити:

— Суайпър и Диего ще трябва да ме покриват цял ден!

— Позволете ми да довърша историята — възразих аз. — Само исках да кажа, че до този момент никога не ми бе минавало през ума, че той може да ме мами. В мига, в който видях думата „подсказка“, една червена лампичка светна в ума ми. Скочих в асансьора и слязох до фоайето, като с цялото си същество се надявах да го видя как пуши с портиера Мигел. Мигел пушеше навън сам и реших да го попитам:

— Мигел, накъде тръгна г-н Банкс, когато излезе?

Той беше леко нервен. Каза ми, че не го бил виждал. Помолих му се:

— Моля те, Мигел, просто ми кажи. Няма да се ядосам — знам какво прави г-н Банкс и наистина не ми пука. Не се сърдя, че го прикриваш.

Той се паникьоса и ми каза:

— Вие може да не сте ядосана, но г-н Прескът ще се вбеси! Казах им, че не искам да ме намесват, но нали разбирате — трябва да пращам пари на семейството си…

В този миг престанах да го слушам. Дерек има връзка с Челси Прескът, съседката ни от 6-тия етаж. Когато Рики Прескът отива да кара колело в Сентръл Парк, Дерек отива да поязди жена му из спалнята им.

— Ето, виж — посочих улика „Д“ от папката си.

Беше снимка на Дерек, който слиза от асансьора на шестия етаж. След това продължих:

— Сега Мигел работи за мен.

Сиси беше онемяла, а Алисън побесня:

— Хвана ли го натясно? Говорихте ли?

— Не. Все още не. Започнах събирането на доказателства от кошчето на компютъра му до кошчето вкъщи. След това сложих джипиес в куфарчето му — понякога той пристига в сградата час преди да се прибере вкъщи, а понякога даже по средата на деня. Инсталирах приложение на телефона му, чрез което мога да видя на кого е звънял. Ето и разпечатката. Виждате ли? Подчертаният номер е нейният — казах аз.

Алисън ме гледаше с отворена уста, а аз честно казано се изненадах:

— Не мога да повярвам, че си толкова шокирана, би трябвало да се сблъскваш с подобни случаи постоянно!

— Изненадана съм от доказателствата, които си успяла да набавиш. Сама ли свърши всичко това? — попита ме тя.

Кимнах, за да потвърдя, и се почувствах горда от себе си за пръв път от доста време насам.

Алисън ме аплодира и каза:

— Браво, повечето жени просто завират главите си в пясъка! Сиси, а ти знаеш ли какво е „мужик“?

— Руски крепостен селянин — каза Сиси и се разсмя.

Алисън поклати глава и каза сериозно:

— Никаква Дора Изследователка повече, Сиси! Вие двете с Андреа сте едни от най-умните жени, които познавам!

Спряхме да се смеем. Тя беше права.

На този ден, точно преди три години, се роди идеята за детективска агенция „Острич“. Двете със Сиси взехме лиценз за частни детективи. Алисън ни доведе първите клиенти, а следващите идваха благодарение на препоръките от доволните предишни. Ето ни сега след три години с уговорена среща с клиент номер 100. Името й бе Керълайн Уестмънт и тя ми напомни много на мен самата. С нетърпение очаквах да се срещнем.