Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (17)

16
Как да облечеш една примадона от Бродуей

от нейната обезсърчена дизайнерка на костюми

възраст: прекалено стара за тези глупости!

„Как да облечеш една примадона от Бродуей?“ е въпрос, на който щях уверено да отговоря, като се имат предвид трийсет и седемте постановки, които съставляваха кариерата ми на дизайнер на костюми до този момент: 18 на Бродуей, 12 на други сцени и 7 летни турнета. Но постановката, върху който работя сега — „Тази южняшка пиеса“, ме кара да се съмнявам във всичко.

Пиесата се развива в Юга и я представят като своеобразно отдаване на почит към творбите на Тенеси Уилямс — най-вече „Стъклената менажерия“ и по-малко известната пиеса „Внезапно, миналото лято“. Както и „Тази южняшка пиесата“, пиесите на Уилямс също разглеждат темата за лудостта — тема, на която известният драматург посвещава много време. Лудостта в тази продукция — както на сцената, така и извън нея — включваше главната героиня Дафни Борьогар. В нейната роля се превъплъщаваше холивудската кинозвезда Джордана Уинстън.

Любимата ми работа е да съм дизайнер на костюми за пиеса, в която действието се развива в отминала епоха. Обожавам предизвикателството да създавам отминал свят. „Тази южняшка пиеса“ се развива през онзи кратък период от 60-те години преди появата на хипитата и преди великобританците да нахлуят в нашата култура. Котата хората все още са се обличали официално за вечеря, а белите ръкавици и широките вратовръзки са били задължителна част от облеклото, особено за Юга. Докато развивах идеите си и ходех на лов за съкровища из целия град в магазини за костюми и винтидж дрехи и аксесоари, се чувствах щастливка, че съм част от тази продукция. Точно като онези неподозиращи хорица от началото на 60-те дори и не подозирах какво се задава!

Кошмарът започна още на втория ден. Това беше денят, в който на театралната сцена се появи известната холивудска актриса Джордана Уинстън — или както тя продължаваше погрешно да нарича сцената „снимачна площадка“.

Напоследък беше станало много модерно холивудски звезди да участват в постановки на Бродуей. Ако ме питате мен, това си е пълна подигравка. „Ефектът на Холивуд“, както се нарича, може и да влияе добре върху продажбите на билети, но със сигурност не влияе добре на духа на актьорите, поне на тези, които са истинските театрали на Бродуей. Известните театрални актьори се тревожеха, че ще бъдат изместени от Бродуей, ако киноактьорите продължават да вземат главните роли и наградите „Тони“. Някои бяха избрани само заради имената им, а дори не ставаха за ролята. Това се отнасяше с пълна сила за последната примадона Джордана Уинстън.

Госпожица Уинстън пристигна точно след един боксофис хит за милиони и явно парадираше с това. Трябваха две съблекални, които да поберат егото и антуража й. Това стана, след като идеята й да се сложи екран, върху който да се прожектира трейлърът на покрива на 90-годишния театър „Брукс Аткинсън“, беше отхвърлена. Сигурна съм, че известният критик на „Ню Йорк Таймс“ Брукс Аткинсън, чието име носеше театъра, щеше да има какво да каже за госпожица Джордана Уинстън. Ще ми се да можеше да възкръсне само за премиерата на пиесата!

Госпожица Уинстън имаше свой личен гримьор, стилист, треньор нутриционист и собствена наложница от мъжки пол, който се подвизаваше покрай нея като личен мениджър. На всички им беше ясно точно за коя част на тялото й се грижи той. За щастие, целият й антураж без мениджъра й беше отпратен от синдиката на театралните актьори да си стяга багажа. Примадоната се разбесня. Не беше и чувала за правилата на синдиката. Всъщност разбрах, че все още не е подписала договора си.

Беше нетърпима по време на пробите за костюми. Настояваше през цялото време, че носи по-малък размер дрехи, отколкото всъщност беше. Предишната й стилистка явно беше отпускала шевовете на всичките дрехи в гардероба й, въпреки че е много по-лесно да се вземе по-голям размер. Но сигурно е била по-загрижена за размера на егото на госпожица Уинстън, отколкото за размера на задника й. Нямах търпение за такива глупости и когато госпожица Уинстън осъзна това, заплаши, че ще ме уволни. Но не успя да ме уплаши.

Въпреки че стилистката й си замина — с личната си метла, сигурна съм — тя не пропусна възможността да направи работата ми още по-трудна. Миналата седмица актьорският състав беше поканен на фотосесия за предстоящата статия в „Ню Йорк Мегъзин“, посветена на най-добрите нови пиеси от театралния сезон. Разбира се, че „Тази южняшка пиеса“ беше включена. Инструкциите бяха „да се наконти“ и нейната холивудска стилистка беше заела на Джордана Малката черна рокля на Max Hammer, която „Уиминс Уеър Дейли“ бяха нарочили за „роклята на сезона“. Трябва да призная, че изборът беше добър. Беше красива, стоеше добре и в същото време не беше достигнала точката, в която да е прекалено преекспонирана в медиите. След снимките веднага я върнах с куриер на стилистката й и за разлика от психиката ми след разговорите ми с Джордана Уинстън и с екипа й, роклята беше в перфектно състояние. Но вчера ми казаха, че трябва да се направи втора фотосесия, защото тя бе уволнила главния актьор. Моята работа не беше единствената, която Джордана беше застрашила.

Горкият Остин Уилямс. Той беше напълно неизвестен и щеше да играе ролята на очарователния съпруг бунтар на госпожица Уинстън. Вчера го уволниха без очевидна причина. Поне само това се появи като информация в пресата. Единственото, което се знаеше, е, че актьорът Остин Уилямс ще бъде заместен от своя дубльор в пиесата. Истинската причина обаче беше очевидна още от първата репетиция — никому неизвестният Остин Уилямс беше звездата на пиесата. Усещаше се още щом стъпи на сцената. Грабваше те от момента, в който произнесеше първата си реплика и с всяка следваща все повече и повече човек не можеше да откъсне очи от него. В такъв смисъл, че не смееш да извърнеш очи, за да не пропуснеш някое негово движение, дъх, перфектната реплика с перфектния му южняшки акцент. Проблемът беше, че не трябваше той да е звездата. Госпожица Уинстън трябваше да е звездата. Но когато се появеше редом до този красив екземпляр, въплъщение на истинския актьорски талант, тя се превръщаше просто в декор. Скучна фигура на сив фон. Когато отвореше уста, измисленият й южняшки акцент все повече и повече се губеше като бледа луна след пълнолуние. Хората се обръщаха към прекрасния г-н Уилямс за утеха. Той крадеше от вниманието и спасяваше пиесата. Г-ца Уинстън очевидно не беше глупава, защото въпреки че всички около нея й казваха колко е прекрасна, тя разбираше, че няма да оцелее до г-н Уилямс.

Как разбрах това ли? Крясъците от гримьорната й бяха такива, че шивачите ми и аз буквално се заключихме в стаята за костюми. Това трая няколко дена. Продуцентите бяха напрегнати, режисьорът полудя, другите актьори започнаха да се мотаят в стаята за костюми, защото се намираше най-далеч от зверилника. Дубльорът на Остин, едно сладко момче, завършило „Джулиард“, дори започна да ми помага, като лепеше пайети. А вчера главният продуцент дойде да го търси. Изглеждаше все едно току-що се е върнал от бойното поле и каза на хлапето от Джорджия:

— Хлапе, твой ред е.

Хлапето подскочи, като събори една кутия с пайети.

— Мой ред да… репетирам? — попита той объркан.

— Твой ред да играеш в пиесата — брошурите за пиесата се печатат наново в този момент.

От „Ню Йорк Мегъзин“ в последния момент се съгласиха да направят отново фотосесията и аз се обадих на любимата си продавачка в Ню Йорк — Рути от „Блумингдейлс“, за да проверя дали може да ми помогне с роклята. Тя ми каза, че смята, че ще може, и се уговорихме да отида в магазина на следващия ден.

Когато отидох за роклята, Рути излезе от склада, за да ме поздрави, и да ми я подаде. Знаех си, че мога да разчитам на нея. Познавах я почти от самото начало на кариерата й в магазина. Вече не се срещат често такива добре възпитани, точни и истински нюйоркчани като нея, които не ти пробутват врели-некипели. Обичах да работя с Рути.

— Заповядай! — каза тя и ми подаде роклята. — Това е последният малък размер, за малко да я купи една клиентка точно след като говорих с теб по телефона вчера. Може би ще се наложи да я изгладиш, доста неща е видяла тази рокля, много хора минаха през нея — засмя се тя.

— Същото чувам и за актрисата, която ще я носи!

Рути се засмя още по-гръмко. Радвах се, че роклята не е в перфектно състояние. Не обичах да ми дават чисто нова дреха, а аз да я връщам в лош вид. Бях сигурна, че Джордана Уинстън ще я разтегне, изцапа, а после ще я захвърли на пода като парцал. Особено след като поиска да я задържи и за партито след премиерата на пиесата.

— Ще ти я върна в началото на следващата седмица. Съгласна ли си, Рути?

— Напълно — каза тя и добави: — Пожелавам ти късмет, Малка черна рокличке.