Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (19)

18
Следобедна любов

от Фелиша

Каза ми, че трябва да отида там, за да взема някакви документи за клиент. През целия път тайно се надявах, че е запомнил, че „Карлайл“ е в списъка ми. Казах го, разбира се, като си представях, че слушаме Сътън Фостър в „Кафе Карлайл“^[1], а не че се любим в апартамент в хотела. Може би трябваше да съставя нов списък!

Отидох на рецепцията, както ми беше казал Артър, и попитах за г-н Уинтърс. Рецепционистът ми каза, че имало бележка за мен. Взех я и се отдалечих, за да я прочета. На нея беше написано само „апартамент 402“ с почерк, който познавах много добре, и с нарисувано сърчице в единия край на бележката. Това беше нещо ново за мен. Натиснах няколко пъти бутона за четвъртия етаж, но това не накара асансьора да се движи по-бързо.

Секунди след като влязох в стаята, вече бях гола под пухкав юрган. Артър ме целуна и слезе надолу. Напоследък постоянно дават тази сцена във филмите и в сериалите — как мъж прави орална любов на жена, а тя се отдава страстно на удоволствието. Сигурно има общо с възхода на феминисткото движение. Благодарих наум на младите феминистки за това, че се чувствам не толкова неудобно, но все пак се напрегнах. Не можех напълно да се отдам на усещането. Просто никога не се чувствах достатъчно удобно с някого, че да го оставя да прави това, а няколкото пъти, когато мъже са се опитвали все пак да го направят с мен, аз казвах едно: „Не, благодаря“. Не, благодаря — все едно отказвах да ми сложат масло на пуканките. Артър сигурно усети, че нещо не е наред, защото се върна нагоре, погледна ме в очите и ме целуна по устните.

— Какво има? — попита и отново леко ме целуна.

— Нищо — отвърнах аз, но и сама можеш да чуя притеснението в гласа си. Той също го чу.

— Хайде де, това съм аз — усмихна се той и се вгледа в очите ми, преди отново да поеме надолу, и този път се изгубих в усещането.

Час по-късно, докато го гледах как спи, осъзнах, че трябва да напусна работа. Това се превръщаше в нещо сериозно, поне за мен. Той все още не беше скъсал официално с Шери, но беше обещал, че ще го направи. В този момент отвори очи.

— Артър — казах аз много сериозно, — утре следобед имам среща с един мъж за работа.

— Леле, два дни подред — засмя се той.

— Не се шегувам, Артър. Не бива да работя повече за теб — въздъхнах аз. — Съдружниците трябва да спазват правилата.

Той се натъжи.

— Ако не работиш за мен, няма как да те виждам всеки ден. Не мисля, че ще го преживея.

Сега беше мой ред да се засмея.

— Та ти дори все още не си скъсал с Шери. Вчера ти се обади три пъти.

— Знам. Обажда ми се толкова често, защото не сме се виждали — въздъхна той тежко. — Просто се опитвам да го направя в подходящия момент. Не е от най-силните жени. Страх ме е, че ще я нараня.

Аз го погледнах и завъртях очи.

— Права си. Ще го направя следващата седмица. Виж се с човека за работата и следващата седмица вече няма да ни се налага да се крием.

Никога не съм била толкова щастлива — не съм изпитвала нещо, което беше едновременно толкова ново и толкова първично като усещане.

— Ще ми липсва това криене, никога преди това не съм се крил и трябва да призная, че е много забавно.

— Забавно е — засмях се аз — и съм сигурна, че няма да си намеря работа веднага.

— Така е — той погледна под одеялото и добави: — Сигурен съм, че всичко зависи от това дали ще ти дам препоръки.

И започнахме играта отначало.