Крис Холм
Порода убиец (42)

42.

Чудесен октомврийски ден във Вашингтон — въздухът е хладен и свеж, небето е безоблачно, листата на дърветата яркочервени и жълти на синия фон.

Националният парк беше пълен с туристи и местни — туристите снимаха листата и паметниците на техния фон, а местните се наслаждаваха на момента спокойствие сред трескавия хаос на града. Шарли Томпсън и Кейт О’Брайън се разхождаха ръка за ръка и се наслаждаваха на гледката.

„В такива моменти — мислеше си Томпсън — мога да реша, че събитията от миналия месец са се случили на някой друг“.

С О’Брайън живееха заедно от три седмици. Стана почти случайно — след „Пендълтън“ и смъртта на Гарфийлд, Томпсън просто не можеше да е сама. Апартаментът й беше твърде притихнал — и след като бе видяла какво се бе случило с Гарфийлд в неговия, изведнъж се почувства много уязвима. През деня всичко беше наред, но всеки път, когато главата й докоснеше възглавницата, на вратата започваха да чукат Лиънуд и Енгелман. Будеше се с писък, грабваше пистолета и…

Хубавият апартамент на О’Брайън се оказа лекарство против лошите сънища, а лекото дишане на Кейт, докато заспиваше, създаваше особен домашен уют. Първата нощ там Кейт й даде четка за зъби и чекмедже. След две седмици решиха Шарли да се пренесе изцяло при нея и да обявят връзката си напук на задниците от Бюрото.

Докато крачеха, О’Брайън посочи караваната за понички, които искаше да опитат — направени според желанията на клиентите.

— Искаш ли? Казват, че за ябълковите им понички си струвало да умреш.

— Разбира се — отговори Томпсън. — Вземи две. Аз ще запазя пейка.

О’Брайън се нареди на опашката, а Томпсън тръгна към близките пейки и се заоглежда за свободни места.

Спря я ръка, която я улови за китката — не грубо, но настойчиво.

Томпсън се обърна.

Беше Хендрикс.

Беше облечен така, че да се слива с есенната тълпа — обикновено яке, високи обувки, джинси. Бейзболна шапка, нахлупена, за да закрива очите. Мрачно, изпито, напрегнато лице.

— Знам, че твоят партньор е отвел Енгелман до Иви — каза той. — Заради него умря и най-добрият ми приятел.

Томпсън се огледа. Сърцето й сякаш спря. Въпреки многото хора наоколо никой не им обръщаше внимание. Бяха сред тълпа, но сами.

— И плати за това с живота си. Доста дръзко е да дойдеш тук — отбеляза тя предизвикателно. — Половината Бюро те издирва.

— Да ме издирва — отвърна той. — Дойдох, защото имам нужда от услуга.

Томпсън се засмя нервно.

— Услуга? — повтори с удивление. — От мен?

Дясната й ръка се плъзна към чантата й. Към пистолета вътре.

— Да.

— Добре — каза Шарли, за да го накара да говори, но и защото искаше да знае какво иска. — Да чуя.

— Искам да вкараш Иви и семейството й в програмата за защитени свидетели. Искам да й осигуриш безопасност.

— И как смяташ да стане това?

— Убеди я да свидетелства срещу мен — отговори Хендрикс. — След всичко, което й причиних, няма да е трудно. После, когато се съгласи, трябва да убедиш шефовете си, че има опасност за живота й. Че я заплашват хора като Енгелман. Аз.

— Чакай малко… заради това ли вдигна къщата й във въздуха? За да те намрази и да се съгласи да свидетелства?

— Иви е своенравна — отвърна Хендрикс. — Ако има избор, ще се заинати и ще защитава живота, който си е създала. Просто й отнех този избор. Направих каквото трябваше, за да гарантирам безопасността й.

— А защо мислиш, че ще ти помогна?

— Защото разбираш какво означава Иви за мен. Както аз разбирам какво означава сестра ти Джесика за теб. Или приятелката ти Катрин. Радвам се, че вече спиш по-добре, откакто си при нея, между другото.

Томпсън се зачерви от страх и гняв. Имаше чувството, че стомахът й е пълен с буболечки.

— Блъфираш — каза тя и се помоли Хендрикс да не види, че бавно дърпа ципа на чантата си. — Няма да посмееш да им навредиш.

Може би блъфирам. Може би не. Но картите в ръцете ти не са достатъчно силни, за да платиш залога и да разбереш.

— Ако ги докоснеш, кълна се, че…

— Спести си приказките — прекъсна я Хендрикс. — Не можеш да ми направиш нищо по-лошо от това, през което преминах. А тези, които обичаш… казах ти какво да направиш, за да са добре. Видя на какво съм способен, така че можеш да прецениш риска правилно, сигурен съм.

Томпсън замълча за момент. Мушна ръка в чантата си възможно най-незабележимо.

— Ами ако се проваля?

— Недей.

Томпсън чу О’Брайън да я вика някъде сред тълпата. Първо озадачена. После разтревожена.

— Кейт! — извика Томпсън и се обърна към гласа й — към възможната подкрепа.

Щом Кейт дотича, Томпсън извади пистолета си.

Кейт го видя, пусна поничките на земята и се наведе към кобура на глезена си.

— Шарли!? Какво стана?

Томпсън огледа оживената алея с обезумял поглед.

Но нямаше смисъл.

Майкъл Хендрикс беше изчезнал.