Крис Холм
Порода убиец (12)

12.

Ървинг Франклин допи четвъртия си „Ред Бул“ и захвърли празната кутия на улицата. Лицето му беше зачервено. Зъбите му тракаха. Кофеинът бръмчеше във вените му. Когато тръгна от мястото си край входа, най-близкият бияч подвикна:

— Къде, по дяволите, си тръгнал, Ифи?

Франклин го изгледа с презрение. Сто килограма тъпо зло. Нямаше да се задържи дълго, след като той поемеше нещата — и това щеше да стане по-скоро, отколкото тоя тип или някой друг от Пророците си мислеха.

— Спокойно, Тай. Трябва да пусна една вода. И без това няма да дойде никой.

Тай огледа пустата улица, сви месестите си рамене и изсумтя:

— Побързай.

Франклин извади цигара и запали. Топъл дим и хладен ментов аромат изпълниха дробовете му, сърцето му малко се успокои. По това време на нощта всички заведения в района бяха затворени, а тоалетните на парка бяха в територията на Малкия мошеник. Нямаше начин да рискува да го гръмнат само за да се изпикае на закрито, когато можеше и на улицата. Издиша кълбо дим и прекоси „Анахайм“, за да отиде до тясната сервизна уличка между магазина за мебели и затворения пазар на ъгъла.

Когато момчето се отправи натам, Хендрикс — седеше под козирката на вход, от който имаше добра види мост към парка — стана и го последва. Усети погледите на Пророците, когато прекоси с нестабилна походка улицата, така че сви леко настрани от Франклин и преодоля желанието да погледне към него. Веднага щом успя сви в пряката и изчезна от полезрението им.

Стъпките му отекваха силно, докато се преструваше на пиян, но веднага след това станаха тихи. Знаеше как да остане незабелязан при много по-трудни условия от тези. Изтича по тротоара и затърси пряка или проход към съседната улица.

След втората сграда имаше ниска метална ограда — с катинар на портата — около малък паркинг. Той я прескочи ловко и тръгна по диагонал между колите, към Франклин.

„Може би въпреки всичко ще успея да спася това хлапе“, каза си.

Енгелман наблюдаваше с интерес как Франклин пресече „Анахайм“ — и интересът му се превърна във възбуда, когато видя бездомникът от отсрещната страна също да се раздвижва. Беше стоял неподвижно толкова дълго, че го беше забравил. Приличаше повече на декор, отколкото на човек. Бездомниците, които спят по улиците, са знакови за Южна Калифорния, както палмите и крещящите графити. Погледите се плъзгат по тях, без да ги забелязват, поради което ролята е чудна дегизировка за човек, който държи да се скрие.

За съжаление паркингът, на който беше колата на Енгелман, беше на отсрещната страна на улицата, което означаваше, че Франклин и бездомният изчезнаха от очите му веднага щом пресякоха. Той запали двигателя, благодарен за първи път, че американската идея за лукс не е икономичността, а спокойствието машината беше толкова тиха, че никой от младежите в парка не му обърна внимание. Излезе от паркинга, сви в първата пряка вляво и продължи съвсем бавно по тъмната уличка, като се взираше в тъмнината, за да открие Франклин — или обекта.

Франклин влезе в първия тесен проход, който започваше от сервизната уличка, и спря зад един контейнер за боклук. Разкопча си ципа и почна да пикае.

В същия момент зърна движение с крайчеца на окото си. Обърна се сепнат и се окапа.

Тлеещото огънче на цигарата му му пречеше да вижда добре в тъмнината, в която след миг се очерта човешка фигура. Цигарата падна от устните му и изсъска в локвата пред краката му. Той посегна към кръста си, за да извади пистолета, който наскоро бе купил, но той не беше там. Беше в чекмеджето с чорапите му в къщата на баба му, защото Пророците не искаха касиерът им да носи оръжие.

— Здрасти, Ифи.

— Айша? — По тялото му първо премина чувство на облекчение, после неудобство. — Защо се промъкваш зад мен така? Мамка му! Помислих, че ще ме оберат в тъмна уличка с изваден инструмент.

Закопча торбестите си къси панталони и небрежно ги избърса отпред с опакото на ръката си.

— Съжалявам, Ифи. Исках… исках само да кажа „здрасти“.

Франклин я огледа. Слаба като клечка, с парцаливи дрехи. Хлътнали очи. Пожълтяла кожа, която изглеждаше жълто-сива на уличното осветление. Ръцете й от китките до лактите бяха осеяни с белези от игли.

— Да бе. Искаш да се друсаш.

Айша заби поглед в обувките си.

— Трябва ми само малко, за да изкарам до заплата.

— Искаш да кажеш, докато сводникът ти ти даде твоя дял.

— Стига, Ифи. Не се познаваме от вчера. Ще ти се отблагодаря — каза тя, пристъпи към него и посегна към чатала му.

Франклин я блъсна и тя падна. Удари се лошо и изскимтя.

— Раз карай се, кучко! Не съм ти вече онова тъпо негро, дето едно време ти даваше стока без пари. Сега съм тежка категория, ясно? По-добър съм от теб. И недей повече да идваш да ми скимтиш с глупостите си — на тебе вече няма да ти дам даже да ми духаш.

Вдигна крак, за да я изрита. Тя изпищя и закри лицето си с ръце, но не направи нищо, за да го спре.

Някъде наблизо се чу кашляне. Франклин се обърна и видя бездомника — стоеше в началото на прохода, очертан от уличната светлина.

Франклин се сепна — заради публиката — и свали крака си.

Когато очакваният ритник не дойде, Айша погледна между пръстите си и очите й се разшириха, когато видя кой я е спасил.

Бездомникът каза:

— Изчезвай.

Айша се изправи безмълвно, с мокро от сълзи лице, и побягна. Франклин погледна първо бездомника, после нея и се замисли дали да не я настигне и да й даде урок.

Бездомникът пристъпи към него и каза:

— На твое място не бих го направил.

Франклин замръзна. Макар че никога не би го признал, дори пред себе си, нещо в гласа на мъжа го плашеше.

Останаха така — в неловко мълчание, — докато звукът от стъпките на Айша не се стопи в нощта. Тогава Франклин наду гърди в опит да спаси наранената си гордост.

— Какво ме зяпаш, мамка ти? — попита, като се постара да го каже заплашително.

— Не те зяпам — отговори мъжът. — Изобщо.

И изчезна в тъмнината.

Докато Енгелман се движеше бавно на запад по 11-а, от уличката вляво изскочи млада чернокожа жена и се блъсна, разплакана, в калника на колата му. Той спря моментално и се вгледа в тъмнината, откъдето бе изскочила. Зърна Франклин на петдесетина метра по-нататък, до контейнер за боклук, сам. След миг момчето се обърна и тръгна назад, към парка.

Енгелман обиколи квартала, но никъде не видя бездомника. Обиколи още веднъж, за всеки случай, после се върна на паркинга. Изглежда, Франклин бе напуснал поста си заради тази млада жена, а събуждането на бездомника беше само съвпадение.

Продължи да следи момчето още два дни. Още два дни никой не се доближи до него. На третия ден двама здравеняци от италиански произход го измъкнаха от дома на баба му, докато тя ги умоляваше да престанат, и го застреляха отпред, на улицата — две чаткания, в главата и сърцето, както подобава на професионалисти. Бяха си професионалисти.

Ървинг Франклин престана да е следа.