Крис Холм
Порода убиец (17)

17.

— Здрасти, Шаз — поздрави Ханк Гарфийлд пред отворената врата на пълния с папки претрупан кабинет на Шарли Томпсън, дълбоко в бетонното чудовище, което е сградата „Дж. Едгар Хувър“ във Вашингтон. — Имаш ли секунда? Трябва да видиш нещо.

Томпсън не беше във възторг от прякора, който й бе сложил новият й партньор — нито от това, че я изчака да заговори по телефона, за да я прекъсне, — и беше доста сигурна, че го прави нарочно. От друга страна, не беше стигнала дотук в Бюрото, като оставя задници като Гарфийлд да й опъват нервите, така че вместо да му направи удоволствието да го поправи каза на Джес, че ще й се обади по-късно, и попита партньора си:

— За моя призрак ли се отнася?

— Съжалявам, че те разочаровам — позасмя се той, но не всички пътища водят към твоята малка обсесия. Както може би знаеш или не знаеш, в тази страна има и други лоши момчета, които ФБР трябва да арестува.

По дяволите! Беше минала седмица, откакто следата в Маями изстина, но Томпсън таеше надежда някой от мрежата доверени информатори да е чул или видял нещо и да се свърже с тях. Беше сигурна, че някой би трябвало да помага на този тип — да го финансира, въоръжава, да му нарежда какво да прави. А всяка организация, достатъчно дръзка, за да извършва подобни удари — да не говорим за силата, нужна, за да го осъществи, — би трябвало да оставя някакви следи. Но нямаше нищо. Всичко това толкова я влудяваше, че започваше да вярва на шегите на Гарфийлд, че се опитва да хване Батман.

Протегна ръка към големия плик в ръката на партньора си.

— Какво е това?

Той й подаде плика. Вътре имаше фотокопие на пътнически манифест от комерсиална авиолиния и няколко зърнисти черно-бели снимки от охранителни камери, на които се виждаше едър мъж с мустаци, който крачи през залата на летището леко приведен, като че ли иска да се скрие, което показваше, че си дава сметка за камерите, но не му харесва да го снимат.

— Този, когото виждаш, е наемен убиец, казва се Лиън Лиънуд — обясни Гарфийлд. — Появил се е един от псевдонимите му и ни изпратиха списъка с пътниците.

— Името ми е познато — каза Томпсън. — Този тип има зловеща репутация. Как така няма забрана да лети?

— Освен репутацията му нямаме нищо срещу него. Заподозрян е поне за десет убийства през последните пет години, но макар да оставя жертвите си плувнали в кръв, не е оставил нито една сносна улика. Ако обаче се е раздвижил, имаме шанс да го хванем в крачка.

— Къде са направени снимките?

— Сейнт Луис Интернешънъл. Кацнал е късно тази сутрин.

— Някаква идея коя е целта?

— Не засега. Предполагам, има поръчка в града. Накарах Атуд и Прескот да проучат нещата.

Томпсън поклати глава.

— Ударът няма да е в Сейнт Луис. Лиънуд е професионалист. Никога не би летял до града, в който планира удар. Най-вероятно ще стане някъде наблизо, но не прекалено. Нека Атуд и Прескот преслушат Канзас Сити, Луивил, Нашвил, Мемфис, Чикаго — навсякъде, където имат уши и е на ден път с кола. И нека агентите ни по места пуснат тези снимки на фирмите за коли под наем, с особено внимание към тези, които са близо до летището, но не и във него. Той ще иска да прекъсне следата си и мога да се обзаложа, че няма да рискува да го запомни някой шофьор на такси. Най-вероятно ще тръгне от летището пеша. Дай им и пълен списък с псевдонимите на Лиънуд — след като пристигне, ще смени името си.

— Нещо друго, шефе? — попита Гарфийлд, ядосан, че партньорката му го командва по този начин, но също и защото не се беше сетил сам за тези неща.

Томпсън се замисли за момент, погледът й се плъзна по купчините непрочетени папки на бюрото й, които чакаха нейното внимание, но не го заслужаваха — поне три четвърти от тях.

— Да — каза тя накрая. — Всъщност две неща. Първо: запази билети за нас двамата за следващия полет до Сейнт Луис. Ще опитаме да проследим Лиънуд на място.

— А второ?

— Второто, Хенри, е, че ако някога пак ме наречеш по друг начин, освен Шарли, Шарлот или специален агент Томпсън, с моя верен пистолет ще се погрижим колегите да те наричат Хенри Едната топка. Схващаш ли?

Гарфийлд преглътна.

— Да… специален агент Томпсън.

— Добре — каза тя и му се усмихна мило. — А сега действай. Трябва да го хванем тоя тип.