Крис Холм
Порода убиец (25)

25.

Енгелман чу предупредителните изстрели и се сепна. Ножът му се впи в шията на Хендрикс, поряза я, но без да проникне дълбоко. Енгелман се обърна към звука и Хендрикс реагира — извъртя се рязко и използва моментното стъписване на нападателя си против самия него. Инерцията извъртя Енгелман и той залитна назад — единият му крак беше на пода, другият беше вдигнат към Хендрикс.

Хендрикс се обърна и изрита Енгелман в коляното. Нещо изпука и Енгелман се свлече. В същия миг Хендрикс грабна със здравата си ръка пълна чаша от масата. Скоч, сода и лед полетяха като опашка на комета, когато Хендрикс заби ръба на чашата с всичка сила в лице то на Енгелман. Той опита да вдигне ръце, за да се предпази, но не успя.

Стъклото удари Енгелман в лицето и се счупи, от едното му око бликна кръв. Ръката на Хендрикс също се разрани от счупеното стъкло. Здравото око на Енгелман се обърна нагоре и той се отпусна — мъртъв или в безсъзнание, Хендрикс не знаеше.

И тогава Лиънуд започна да стреля.

Томпсън чу приглушено чат, чат, чат, чат на автоматично оръжие и се хвърли на пода. На сцената се разхвърчаха трески. Кръв изпръска тежката завеса на стената зад нея. Тълпата — която инстинктивно се бе скупчила, когато Томпсън стреля в тавана, — сега опитваше да избяга от Лиънуд и напираше във всички посоки, освен към него.

Гардът, който бе успял да разпознае Лиънуд, посегна към оръжието си. Куршумите го повалиха. Цивилните на сцената, които реагираха бавно или бяха твърде изненадани, за да залегнат, бяха надупчени. Двамата охранители край сцената също опитаха да стрелят по Лиънуд. И двамата паднаха преди пистолетите им да излязат от кобурите. Пълнителят свърши още преди първата празна гилза да падне на пода.

Томпсън, чиито сетива бяха нащрек, чу как Лиънуд пуска на пода изразходвания пълнител и как зарежда нов. Усети миризмата на опърлен мокет под изхвърлените гилзи.

— За бога, Томпсън! Какво става там? — извика Гарфийлд. — Не виждам нищо оттук!

— Лиънуд започна да стреля — изкрещя тя в отговор.

— Имаш ли възможност да стреляш?

Томпсън пропълзя до най-близката маса. Спускащата се до пода покривка я скриваше, но нямаше да я предпази от куршумите, ако Лиънуд я забележеше. Надигна се за миг и огледа хаоса — обърнатата маса, проснатите тела и счупените съдове, хората, които се опитваха да избягат. Дори не видя къде е Лиънуд.

— Не — отговори отчаяно. — Не виждам нищо.

— Опитвам да разчистя сцената — каза Гарфийлд, — но никой не отговаря. — Изкрещя нещо на някой друг, после добави: — Местните командоси са на пет минути. Дръж се. Идва помощ.

Лиънуд пусна още един откос и Томпсън се сгърчи.

— Тези хора са пушечно месо — каза тя.

— Чакай малко — отвърна Гарфийлд. — Хрумна ми нещо.

Томпсън си спомни Филаделфия и зашеметяващата граната. Бе извадил късмет тогава.

— Гарфийлд, каквото и да си намислил, недей да…

— Спокойно — прекъсна я той. — Просто ще…

Две хиляди балона във всички цветове на дъгата се спуснаха от тавана и покриха унищожението долу.