Милан Асадуров
Който следва пътя (9)

8. Възелът на времето

Гостите бяха наредени от едната страна на дългата маса и оживено разговаряха досущ като в картината „Тайната вечеря“, която Леонардо да Винчи беше нарисувал преди половин век в столовата на манастира Santa Maria delle Grazie в Милано. Сега обаче бяха в Лион. В средата на масата, на мястото на Исус, седеше домакинът — Жак д’Албон дьо Сент Андре, маркиз дьо Фронсак — който виртуозно съвместяваше многобройните си длъжности, сред които изпъкваха маршал на Франция, управител на Лион и посланик в Англия. До него се кипреше почетният гост, гвоздеят на вечерта, човекът който току-що се бе върнал от дълго пътуване в Италия, за да стане притча во язицах във висшето френско общество, новият любимец на светските дами, най-видният астролог и прорицател на всички времена Мишел дьо Нострадамус.

Тъкмо бяха седнали на масата, още не бяха си изпили аперитива, а почетният гост вече ужасно дразнеше домакина. Дори можеше да се каже, че направо бъркаше в червата му. За да го уязви и да му натрие носа пред дамите, домакинът любезно предложи:

— Драги ми господин дьо Нострадам, защо не оправдаете славата си, като направите едно пророчество за тази вечер. Нещо, което да видим с очите си и след години да разказваме на внуците си.

Домакинът упорито наричаше прорицателя Нострадам вместо Нострадамус, отказвайки да приеме латинизирането на родовото име, което беше белег, че носителят му има докторска степен. Нострадамус откликна незабавно, сякаш се беше подготвил предварително:

— Вие имате две угоени прасета, нали така драги маркизе?

— Точно така. Едно бяло и едно черно.

— Да знаете, че бялото прасе ще го изяде вълк, а черното ще ни го приготвят скоро за вечеря — тържествено предсказа великият прорицател и доволен огледа публиката, която взе да ръкопляска.

Домакинът тутакси извика главния си иконом и му нареди незабавно да заколят бялото прасе за вечеря.

— Запомни ли? Бялото, а не черното!

— Преди малко видях великият ясновидец да разговаря с готвача, така че не те съветвам да залагаш на домакина — прошепна Хък на дракона.

Разговорът се отмести към италианското пътешествие на почетния гост, по време на което той предсказа на младия монах Феличе Перети ди Монталто, че ще става папа. Някои дори започнаха да се обзалагат.

— Да не заложиш на грешния кон — пошегува се Хък, защото никой не виждаше дракона, пък и нещастникът беше беден като църковна мишка. — През 1585 г. Феличе наистина стана папа под името Сикст V.

Драконът тръсна глава, защото мразеше да го поучават как да си харчи парите, които нямаше.

— Хък, а защо каплите на този велосипед са срязани на осем места? — посочи той герба, извезан на мантията на Нострадамус, докато внимателно изучаваше гостите.

— Велосипедът още не е измислен, Трифоне. Това е семейният герб на Нострадам. Както виждаш, освен двете колелета с по осем спици на него има и две глави на черни орли.

— Да, ама каплите на колелетата са срязани.

— Така е. Веднъж и аз го питах. А той смотолеви нещо. Изглежда и Мишел не знае. Разбрах само, че той е наследил герба от дядо си, който бил евреин, но преди сто години приел римокатолическата вяра. Така че няма да се учудя, ако в края на краищата се окаже, че тази работа има нещо общо с Кабала.

— Хък, а защо там, в края на масата, един, който толкова прилича на теб, те гледа така изпитателно?

— Защото това съм аз от друг живот.

— Пак ли?! Това да не е Арчи? — оживи се драконът.

— Не. Не е Арчи. Когато умрях за втори път в обителта на Свети Иван Рилски през 1143 г., баща ми не изчака да ме погребат, а побърза да ме възкреси. Оказа се обаче, че не съм умрял съвсем. Един монах ме съживил с билки. И така благодарение на хомеопатията станахме двама. След време онзи, другият, тръгнал по гайдата на катарите и така се озовал във Франция. За първи път се срещнахме преди пет-шест години. Той работеше като помощник-аптекар при Нострадамус. Тогава им отворих очите как да правят „розовото“ хапче срещу чума. Ама те, разбира се, объркаха рецептата. Понякога се срамувам от себе си.

— А този Нострадам ти ли го научи да предсказва бъдещето?

— Не точно аз, а двойникът ми, който се подвизаваше под името Жан-Ами дьо Шавини. Работата е там, че имах глупостта да разкажа на този високомерен тип от кое време идвам и какво се е случило от неговото време до моето.

— Луд човек!

— Затова предсказанията на Нострадамус стигат до 2243 г. и там просто секват като пресъхнала река. Точно от тази година се върнах назад във времето да му стана секретар и да редактирам малко писанията му, че ме беше срам какви ги беше надробил двойникът ми с неговия преразказ на бъдещето. Трябваше малко да доближа предсказанията до действителността, за да не излагам фамилията.

— От лудото ви търчане насам-натам във времето направо сте го вързали на възел!

— Така е. Ама имаше полза. Открих, че Нострадамус е преписал почти целия сборник Mirabilis Liber qui prophetias revelationesque, necnon res mirandas, preteri tas, presentes et futuras, aperte demonstrat… и така нататък. Използвал е френското издание на тази прекрасна книга от 1522 г., защото е много рядко и трудно се намира. А то включва предсказанията на такива корифеи, като почнеш от сириеца Псевдо-Методий, живял през VII век, и минеш през Джоакино от Фиоре, Св. Каталдо от Таранто и още дузина надарени прорицатели, та стигнеш чак до Джеронимо от Ферара, дето в края на XV век му викаха Савонарола. А пък теорията за планетарните епохи се оказа, че господинът най-нагло е заимствал от трактата на Ришар Руса Livre de l’estat et mutations des temps, на който уж беше таен рецензент.

В това време слугите тържествено внесоха печеното прасе с резен лимон в устата.

— Искрено съжалявам, г-н дьо Нострадам, но този път не познахте! Ще се наложи да си хапнем бялото прасе! — гръмко възвести домакинът.

— Не съм сигурен, уважаеми маркизе! — загадъчно отвърна прорицателят.

— Как?! Нима се съмнявате, че моята прислуга не изпълнява безпрекословно заповедите ми?! — изуми се от нахалството на почетния си гост маркиз дьо Фронсак.

— Убеден съм, че са били принудени от форсмажорни обстоятелства — витиевато се измъкна великият предсказател.

— Изключено! — възнегодува домакинът.

— Нека проверим — кротко рече Нострадамус и доволен се облегна на стола.

— Доведете веднага главния готвач! — властно нареди маркизът.

След малко горкият човечец влезе разтреперан, поклони се ниско и не се изправи. Огромното му бяло боне така и си остана забито в пода.

— Кое прасе сготви, нещастнико?! — гръмогласно попита господарят му и доволен огледа гостите в очакване на правилния отговор.

— Чччерното… — изпелтечи готвачът и потръпна, сякаш го налагаха с бич.

— Каквооо?! — изуми се маркизът.

Настана неловка тишина. Накрая главният иконом събра кураж да обясни какво става, като се кланяше като метроном:

— Оказа се, че снощи вълк е изял бялото прасе, Ваше превъзходителство. Така се наложи с мое разрешение, готвачът да сготви черното, като го замаскира малко със сметана, за да не останат гостите без вечеря.

Публиката влюбено впери очи във великия прорицател и взе да ръкопляска. После за ужас на вечно гладния дракон печеното прасе изчезна от полезрението им барабар с публиката, която си точеше зъбите да го изяде.