Милан Асадуров
Който следва пътя (18)

17. Точката над i-то

— Да не би пак да завързахме времето на възел? — замислено рече Хък и се огледа иззад завесата.

— Защо? Тоя навлек ли те смущава? — посочи Настрадин ходжа драконът.

Бяха пристигнали в дома на Авицена, когото тук наричаха, както си му е редът, с истинското му име — Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина, но за зла участ не завариха домакина сам. С него пиеше чай прототипът на омразния на дракона заместник-началник на митничарската бригада на Фауст, дето навремето ги посрещна във Втората библиотека.

— Този досадник ще се роди след двеста години.

Какво търси тук сега?! — мрачно рече Хък.

— Може да го е пратил старият Хогбен? — подхвърли драконът и побърза и той да се огледа.

— Или пък баща ми лично ни е удостоил с честта да се дегизира като митничаря, защото естествено е забравил кога се е родил Настрадин ходжа? — заподозря поредната интрига на стария Хогбен Хък.

— И как ще разберем? — нервно потръпна драконът. — Ще трябва да намерим начин да го разкараме. Ако това е истинският Настрадин ходжа, работата е лесна, ама ако е проклетият ти баща…

— Всъщност няма никакво значение — по-бодро отвърна Хък, след като се замисли. — Ако е баща ми, той сигурно няма нужда да присъства на разговора ни с ибн Сина, за да разбере за какво сме си говорили.

— Давай да се показваме тогава — плахо го окуражи драконът.

Двамата влязоха с достойнство в скромната гостна на великия лекар, философ, естествоизпитател, поет и музикант. Настаниха са на дивана с възглавниците срещу него и Хък го поздрави официално, без да обръща внимание на Настрадин ходжа:

— Ас салям алейкум, дълбокоуважаеми Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина. Нека те постигнат милосърдието и благоденствието на Аллах.

— Уа алейкум ас салям, почитаеми хекиме. Нека да те благослови Аллах! Прочете ли „Китаб аш-Шифа“, почитаеми? — отвърна домакинът сякаш се бяха разделили вчера, а не в 1033 г.

— Да прочетох „Книга за изцелението“, дълбокоуважаеми. И вече захванах „Китаб ан-Наджат“ — „Книга за спасението“.

Авицена плесна два пъти с ръце. Драконът тъкмо си помисли, че домакинът вежливо аплодира ученолюбието на госта си, когато в стаята безшумно влезе млада стройна и гъвкава като антилопа африканка. Тя изящно крепеше в ръце поднос с чай. Девойката в ефирни дрехи на ориенталска танцьорка елегантно подреди чашите пред новите гости, сипа от благоуханната напитка, вдигна глава да ги покани и замръзна, щом съзря Хък.

Очевидно за първи път в живота си момичето от черния континент виждаше висок, рус мъж със сини очи. Тя се влюби от пръв поглед и три пъти се спъна докато излизаше заднешком от гостната.

— Откъде намери това двуглаво магаре, почитаеми хекиме? Скъпо ли плати за него? — ни в клин, ни в ръкав се обърна Настрадин ходжа към Хък.

— Баба ти е двуглаво магаре, почитаеми глупако! — тросна му се холографното чудовище.

— Стой мирен, моето момче! — опита се да го озапти Хък. — Остави възрастните хора да си поговорят. Дълбокоуважаеми Учителю — обърна се той към домакина, — що за лекар трябва да бъде този, който е призван да спаси някого от неизличима болест?

— Лекарят трябва да притежава поглед на сокол, ръце на девойка, мъдрост на змия и сърце на лъв, почитаеми.

— А как трябва да подходи лекарят към такъв тежък случай?

— Трябва да каже на болния: „Ние сме трима: ти, аз и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи“ — и домакинът плесна три пъти с ръце.

Прекрасната му африканска прислужничка отново влезе със ситни стъпки и сведен поглед, но този път носеше поднос с вино. Само когато минаваше покрай Хък, тя вдигна глава и го стрелна с маслиновите си очи.

— Че Аллах нали не дава да се пие вино?! — не се стърпя драконът шумно да изрази учудването си, защото главата му още тежеше от кумиса.

— Виното е разрешено на властниците — обясни Авицена на Хък, без да поглежда към дракона, — тъй като на тях всичко им е разрешено; на скитниците, тъй като на тях вече нищо не може да им навреди; и на мъдреците, тъй като те пият с мярка.

Гузен, драконът обидено наведе глави. Чак тогава Авицена се обърна към него:

— Обидите на учителя са по-добри от ласките на бащата.

— Учителю, а знаеш ли някоя отвара за неизличими болести? — някак обречено попита Хък.

— Не, почитаеми. Неизличимите болести рядко се лекуват с отвари. Но мога да ти кажа какво трябва да пиеш, така че никога да не прихванеш неизличима болест.

— Непременно си я запиши, почитаеми. Това е Златната рецепта на ибн Сина, която дълго време ще бъде загубена — обади се и Настрадин ходжа. — Аз от години всеки ден пия от тази амброзия.

— Трябва да свариш една чаена чаша овесени ядки в пет чаени чаши вода, докато се получи каша — бавно заобяснява създателят на съвременната медицина, сякаш диктуваше. — После да прецедиш кашата и да добавиш в нея пет чаени чаши варено мляко и пет лъжици мед. Четири пъти на ден трябва да пиеш по половин чаена чаша от тази божествена напитка и никога няма да хванеш неизличима болест.

— А пък аз знам една отвара за болки в ставите! — възкликна отегчен драконът. — Един светец ми я каза!

Двамата старци се оживиха, защото като всички по-възрастни хора си имаха проблеми със ставите. Това вдъхнови холографното чудовище и за отмъщение то тутакси взе бавно да им набива като поука в главите рецептата:

— Вземате равни части брезови листа, корен от троскот, корени от репей, трицветна теменуга и малинови листа. Смесвате ги и добре ги разбърквате. Всяка сутрин след първото ритуално измиване на ръцете — уду — отделяте една шепа от билковата смес, запарвате я в пет чаени чаши вряла вода и я оставяте да кисне. След второто уду прецеждате отварата и я изпивате на три-четири порции през деня, най-добре на гладно. Ако ви горчи, можете да прибавите малко жълт кантарион, бъзов цвят и джинджифил на вкус. Те засилват действието на главните билки и превръщат тази отвара и в чай за удоволствие. Не като този китайски боклук — несправедливо подметна накрая чудовището и развали доброто впечатление, което беше направил.

— Време е да си вървим, момчето ми. Стига сме досаждали на дълбокоуважаемия домакин и неговия почитаем гост. Най-добрите посещения са кратките.

Щом излязоха от гостната на Авицена, африканската прислужничка внезапно изникна отнякъде, залепи се за Хък, за миг се притисна в него, докато пъхаше в ръката му нефритен нож в позлатена кания, после прошепна: „Намушкай я право в сърцето!“, скорострелно го целуна, сякаш го клъвна по бузата, и изчезна в мрака, тъй както ненадейно се появи.

Драконът гледаше опулен и дори не успя да гъкне. Малко преди да се откъсне някое от ченетата му, той се окопити и попита:

— Хък, каква беше тая работа?

— Точката над i-то.

— Ъ?! — беше единственият звук, който успя да се изтръгне от устата на чудовището.

— Помниш ли какво ми каза тибетският лама от Двореца на майката и сина? — риторично попита Хък, щом излязоха от къщата на Авицена, и сам си отговори: — „Погледни в себе си!“ Значи аз ще разреша проблема с болестта на лъвицата. Не някой друг, а аз. Същото каза и Мавляна. Той даже ми препоръча не само да погледна в себе си, но да се превърна в огледало и добави „Любовта е безусловна доброжелателност.“ Значи едното средство за прекършване на тумора е любовта. А какво рече Оелун? „Жена ти трябва да сучи мляко от лявата гърда на Майката на всички неща.“ Нали знаеш коя е Майката на всички неща?

— Знам, разбира се! — взе да идва на себе си заинтригуваното чудовище. — Нищото!

— Точно така. Нищото! Значи трябва да закараме лъвицата в Нищото. Ама ти добре знаеш, че простосмъртните не могат да ходят живи в Нищото. А какво ми каза светецът от Рилската пустиня?

— Не знам, Хък! — чистосърдечно си призна драконът.

— Правилно. Не знаеш, защото тогава все още не беше на върха! Свети Иван Рилски ми рече: „За да станеш безсмъртен, първо трябва да умреш.“ Значи Ана-Мария трябва да умре…

— Глупости! И без това тоя гаден октопод, дето я гризе отвътре, ще я завлече в гроба! — възнегодува чудовището.

— Прав си — кимна Хък. — Тя трябва да умре много преди туморът да я превърне в развалина. — И точно тук тази мила африканка сложи точката на i-то, като ми тикна нефритения нож в ръцете с думите: „Намушкай я право в сърцето!“ Помниш какво каза Авицена, нали:

„Лекарят трябва да притежава поглед на сокол, ръце на девойка, мъдрост на змия и сърце на лъв.“

— Ти си луд! Извратен изверг! Нима смяташ да убиеш Ана-Мария — холографното чудовище се тресеше от ужас, като си представяше агонизиращата си благодетелка.

— Не! Смятам да я спася… — тъжно се усмихна Хък. — Но преди това трябва да я намерим.