Милан Асадуров
Който следва пътя (11)

10. Primus circumdedisti me

Утрото беше омайно както винаги в тропиците. Шейсет човека слязоха от корабите и тръгнаха с лодки към съседния остров Мактан.

— Хък, къде отиваме?

— Да се бием с хората на Лапу-Лапу.

— Че какво са ни направили тия лапачи? Да не би да са ни изяли храната разбойниците недни?

— На нас нищо не са ни направили, но са съседи, сиреч традиционни врагове, на нашия любезен домакин раджа Хумабон.

Крайбрежните рифове обаче попречиха на десанта на остров Мактан. Четирийсет и девет души скочиха във водата и прецапаха през нея на разстояние повече от два изстрела с лък, докато стигнат до брега. Единайсет души останаха да пазят лодките. Щом нападателите стъпиха на пясъка, повече от хиляда и петстотин туземци на три групи се нахвърлиха върху тях със силни крясъци. Битката беше неравностойна. Мускетарите и стрелците с лъкове стреляха отдалеч около половин час, но неуспешно.

— Хък, тая работа не отива на добре — констатира холографното чудовище, без да е гениален военен стратег. — На един от нашите се падат по трийсет диваци. С тия мускети до никъде няма да я докараме. Трябват ни няколко „калашника“.

— Няма откъде да ги вземем. Другарят Калашников още не ги е изобретил.

Когато разпознаха капитана, толкова много от местните туземци се насочиха към него, че шлемът на главата на дон Фернандо два пъти бе уцелен от стрела. Един от местните хвърли бамбуково копие към лицето на капитана, но храбрият дон Фернандо де Магелан незабавно го уби със своята пика, която остана в тялото на туземеца. Тогава капитанът понечи да изтегли сабята си, но успя да я извади само наполовина, когато бе ранен от бамбуково копие в рамото. Щом местните видяха това, всички се нахвърлиха върху него. Един от тях го рани в левия крак с ятагана си. Дон Фернандо падна по лице и туземците веднага се нахвърлиха върху него с копия и ятагани.

Ох! Убиха нашия образец, нашия светилник, нашия утешител и нашия истински пътепоказател! — завайка се младият италианец Антонио Пигафета, който с перо и хартия в ръка усърдно документираше в лодката драматичните събития на живо.

— Хък, ти къде си в тая лудница, че не те виждам? — попита го дракона, който по инерция се беше скрил зад едно дърво, макар че естествено никой дори не усещаше присъствието му.

— Ей там съм. Виждаш ли Хуан Себастиан де Елкано? — посочи Хък отдалечаващия се от брега отряд, който беше дал тринайсет жертви, една от които особено свидна. — Онзи високият русоляв мъж в последната лодка, дето стърчи на кърмата, макар че е седнал.

— Значи не Магелан, а ти пръв обиколи света! Така ли? — заразпитва драконът, макар да беше слушал историята десетки пъти. — И кралят те удостои с личен герб, на който имаше голямо земно кълбо с девиз „Primus circumdedisti me“, които ще рече „Ти първи ме обиколи“.

— Не бях сам — скромно потвърди Хък. — Общо осемнайсет души завършихме живи и здрави експедицията. Аз просто бях последният капитан. Други седемнайсет късметлии се върнаха по-късно.

— А тръгнахте 291 човека! — благо прозвуча един глас край тях и ги стресна.

— Таоа, какво правиш тук? Това не е твоето време, нито твоят остров! — зарадва се Хък, а драконът се хвърли да прегърне стария полинезийски шаман, но мина през него и тупна на земята.

— Не мога да остана дълго, синко. Дойдох да те предупредя, че баща ти е приготвил капан на Ана-Мария в пещерата…

И Таоа изчезна така внезапно, както се появи.

Хък и драконът се умълчаха. Хората на Лапу-Лапу се бяха оттеглили, нарамили труповете на жертвите. И нападателите едва се виждаха в далечината. Плажът опустя. И старият Хогбен изглежда си имаше други грижи, защото беше забравил за тях. Времето сякаш спря.

За първи път от много дни насам нямаше какво да правят. Хък се съблече и се излегна на плажа под тропическото слънце. Драконът седна до него и двете му глави взеха да се озъртат като камери за наблюдение на военен обект. Но нищо не помръдваше на сушата. Само прибоят плахо нарушаваше тишината в рая.

Драконът не издържа. Това спокойствие го вбесяваше:

— Хък, след като съм бил с теб и вече съм пряк участник в този най-грандиозен подвиг на всички времена, сега ще имам ли право да поръчам да ми извезат твоя герб на моя анцуг?

— Не знам — усмихна се Хък. — Аз вече преотстъпих това право на един приятел.

— Как можа, бе, Хък! — втрещи се холографното чудовище. — На кого отстъпи с лека ръка тая заслуга, която по право се полага на мен?

— На Енрике.

— Тоя пък кой е? И откъде се пръкна?!

— Малаецът Енрике беше роб на Магелан.

— Каквооо?! Отстъпил си моето право на някакъв нещастен миризлив роб?! — възмущението на дракона нямаше граници.

— Човекът си го беше заслужил. Работата е там, че дон Фернандо беше купил малаеца преди десет години от някакви търговци на роби от Суматра. Той го покръсти в Малака, малаецът прие името Енрике и вярно служи на дон Фернандо по време на битките в Африка, следва го, когато изпадна в немилост в Португалия, и участва в успешната подготовка на флота за околосветската експедиция. Затова дон Фернандо записа в завещанието си, че след смъртта му Енрике трябва да бъде освободен. Довечера обаче съветът на капитаните ще откаже да го освободи…

— Така му се пада!

— … и Енрике ще избяга — довърши мисълта си Хък и млъкна.

После демонстративно извърна глава, за да покаже ясно на дракона, че не одобрява поведението му.

— Защо спря? Така и не разбрах с какво тоя Енрике е заслужил моето право да ходя с личен герб „Ти първи ме обиколи“ на анцуга?

— Ами защото доста преди мен и останалите тоя Енрике първи беше обиколил земното кълбо! — натърти на „първи“ Хък през рамо.

— Как така?! — изуми се драконът от неочаквания удар.

Хък най-сетне успя да придаде по-благ вид на ухилената си физиономия. Той отново се обърна към събеседника си и невинно взе да описва перипетиите около света на верния роб на Магелан.

— Доколкото си спомням, някъде през 1511 г. Енрике бил отвлечен на остров Себу от търговците на роби и бил откаран на запад към Малака, оттам с дон Фернандо той стигнал покрай нос Добра надежда до Португалия, а сетне отплава пак на запад с нашата експедиция, мина през Магелановия проток и се върна на своя остров, като затвори кръга, пристигайки от изток. Така седемнайсет месеца преди нас Енрике първи обиколи света, макар и не в едно, а в няколко последователни плавания. Историята обаче не оценява справедливо подвизите на робите…

— И на драконите… — тихо добави холографното чудовище и се умълча, самотно преживявайки съкрушителната загуба.

След малко времето наистина спря и уморените герои заспаха на плажа.