Милан Асадуров
Който следва пътя (21)

20. Полиелей на българката

— Внимавай как се държиш! — закани се с пръст на дракона Хък, щом се озоваха в двора на императорския дворец в Константинопол. — Тук имат право да стъпват само малцина избраници.

Великолепният архитектурен ансамбъл на двореца направи силно впечатление на дракона. Той зяпна с отворени уста пред изпълнената със спокойно величие и строгост катедрала „Света София“ с нейния огромен купол, прорязан от четиридесет прозореца и сякаш провесен на златна верига от небето.

— Тук ли ще учим, Хък? — с плаха надежда в гласа попита холографното чудовище.

— В тази школа — посочи Хък прекрасното самостоятелно крило на двореца с изящните сводове и куполообразния покрив до божия храм. — Когато аз учих в нея, тя се наричаше Аудиториум, а сега са я прекръстили на Магнаурската школа. По традиция там получават образованието си императорските деца и членовете на висшата византийска аристокрация.

Холографното чудовище се наду така, че едва не полетя като балон в стратосферата.

— А в отделни случаи — подчерта Хък — тук се допускат да учат и най-високопоставени чужденци, които се подготвят да стават царе или патриарси в родните си страни.

Добре че като опитен екскурзовод Хък спря навреме, защото драконът щеше да се пръсне всеки момент. Възторгът в очите на „къртицата“ беше безмерен. Хък почувства втренченият метален поглед на баща му да го пронизва под плешките като шило за лед. Мина му през ума, че шпионските умения на чудовището май зависеха от изпитваната радост. Колкото по-жизнерадостен и щастлив беше драконът, толкова по-способен шпионин на стария Хогбен ставаше. А дали „къртицата“ на баща му се представяше като калпазанин, когато тъгуваше. Непременно трябваше да провери. Но първо се налагаше да връчат „акредитивните си писма“ на император Михаил, за да доведат докрай операцията за заблуда на противника.

Михаил III беше свикал съвет по повод писмото, което му донесоха пратениците на моравския княз Ростислав: „Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни.“ Императорът нареди да повикат Константин Философ и като го накара да изслуша тази молба, рече му:

— Зная, Философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе.

— Макар и да съм уморен и болен телесно — отговори Философа, — с радост ще ида, ако имат букви на своя език.

А императорът му рече:

— Дядо ми, и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го намерили, как мога аз да го намеря?

— Да се пише беседа без букви, не значи ли да се пише върху вода? — риторично попита Философа.

А императорът заедно с вуйчо си Варда му отговориха:

— Ако ти пожелаеш буквите, бог може да ти ги даде, както дава на всички ония, които се молят без съмнение, и отваря на ония, които чукат.

Философът се оттегли и по стар обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. Хък и драконът дискретно го придружиха. Хък знаеше какво ще се случи по-нататък. Онзи, който слуша молитвите на своите раби, скоро щеше да му даде прозрение, и той веднага щеше да състави азбуката и първото, което щеше да напише с нея, щяха да бъдат евангелските думи: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“

Скоро обаче на дракона му стана скучно при умуващите граматици и се върнаха в двореца.

— Хък, както я кара, този достоен философ скоро няма да измисли славянските букви! — гузно рече драконът, докато оглеждаше любопитно обстановката в императорския дворец. — Да ти кажа честно, мислех, че разкошът тук ще е по-голям.

— Все пак сме в IX век, Трифоне. Не забравяй! — тъжно се усмихна Хък.

— В IX век, ама в Константинопол. Най-важният град в света по това време.

— Много си начетен! Откъде ги знаеш тия работи? — опита се да го иронизира създателят му.

— Подготвих се предварително преди да тръгнем насам — ухили си драконът. — Вместо да се сбогувам с Церберина, направих справка в глобалната мрежа. Тя съдържа отговорите на всички неща.

— Искаш да кажеш, че глобалната мрежа е точно толкова умна или глупава, колкото онзи, който формулира въпросите — не можа да скрие, че му е ядосан Хък.

— В добри ръце всеки лък стреля добре — не падна по гръб холографното чудовище.

— Щом си станал такъв многознайко, я кажи кои по-точно букви ще измисли след година Константин Философа.

— Глаголицата. Туй го знам. Питай ме нещо, дето не го знам!

— А кой му удари едно рамо да я измисли?

— Ами като гледам каква навалица беше в офиса му преди малко, доста хора трябва да са кандидати за тази слава — дълбокомислено рече холографното чудовище, загледано в една миниатюра на императрица Теодора, майката на император Михаил III.

Императрицата беше изобразена с корона, отрупана със скъпоценни камъни, които по естествен начин бяха привлекли погледите и на двете му глави. Хък реши да го извади от зловредния унес и за наказание го върна обратно към писмената:

— Като си толкова печен, я ми кажи графиката на глаголицата на кои други писмена напомня?

— Ха, този път ме хвана. Не питах смотания ВИП за такова нещо — ядоса се драконът, който, без да ще, си призна кой му е източникът на информация. — А той нали е тъп, не се сети сам да ми каже!

— От мен да знаеш, че на повечето хора глаголицата им напомня по очертанията си на етиопското писмо, в някои елементи прилича на еврейското, а в други — на гръцкото скорописно писмо. Истината обаче е съвсем друга. Аз скоро ще разкажа на Философа как Свети Месроб Машдоц създаде арменската азбука в далечната 406 г. в родовия замък на рода Мамигонян, само стотина години след като арменците приеха християнството.

— Този сигурно ти е роднина? — зарадва се драконът и Хък усети погледът на баща му пак да се впива в плешките му.

— Остави. Това не е толкова важно — скромно отвърна Хък и се почеса по гърба. — Всъщност подходът на Месроб Машдоц към арменската азбука ще послужи на братята за образец. И тъкмо благодарение на този подход в глаголицата ще има три основни елемента: кръст, триъгълник и кръг. Я да видим според тебе какво олицетворява кръстът?

Драконът се замисли:

— Амиии… трябва да е…

Хък направи кръст с пръсти, за да поощри мисловния процес на чудовището.

— Ммм… Християнството?

— Браво момчето ми! А триъгълникът е символ на…?

— Светата Троица! Това е по-лесно. А кръгът сигурно е Нищото — събрал кураж, самоуверено възкликна драконът.

— Не точно Нищото, макар че и така може да се каже. Кръгът изразява безкрайността, вечността на Създателя, който ще внуши буквите на Философа. С тези три основни знака символи глаголицата, създадена от Константин Философ, се явява своеобразна възхвала на баща ми…, която той изобщо не заслужава.

Хък съзнателно опипа почвата с „дистанционното управление“ на дракона, но не усети никаква реакция. Контролът зависеше само от емоциите на дракона, а той беше спокоен.

— Затова ли тя е излязла от употреба, а се е наложила кирилицата, дето е създал Климент Охридски? Нали той беше? — невинно демонстрира колко е веща по въпроса „къртицата“ на стария Хогбен.

— Това е дълга история. Баща ми обвинява мен за тази работа. Защото навремето финансирах операцията по докарването на учениците на двамата братя от Моравия в България. Освен това твърди, че за да му направя напук, съм вложил много пари и в създаването на кирилицата, защото глаголицата твърде много го възхвалявала. А аз нямах вече пукнат грош, защото бях вложил всичките си финансови авоари в заговора да свалим онова лакомо говедо Шарл Дебелия от трона на Свещената римска империя.

Драконът се засмя и Хък отново почувства почти физически вперения поглед на баща си. С каква ли магия беше притъпявал досега сетивата му. Време беше да опита да натъжи холографното чудовище, за да провери теорията си за влиянието на чувствата върху шпионските умения на „къртицата“. Той знаеше един перфектен начин да съкруши сърцето на дракона. Просто трябваше да го отведе в императорското певческо училище — същото, което след пет столетия щеше да завърши Свети Йоан Кукузел Ангелогласния.

„Достойно есть“ в изпълнение на седем монаси в черни раса доста впечатли чудовището. Но старият Хогбен продължаваше да наднича зад гърба на Хък. Тогава той взе крути мерки. Хък прегърна дракона и го пренесе във времето на Ангелогласния. Както и очакваше „Полиелей на българката“ разплака чувствителната душа на дракона още на петнайсетата секунда. И втренченият взор на стария Хогбен мигновено угасна. Неволната „къртица“ интуитивно беше намерила начин как да елиминира своя кукловод. „Браво, драконче!“ — помисли си Хък, докато чакаше прекрасната мелодия — истински балсам за душата — да свърши.

— Златен си ми! — потупа по рамото разплаканото чудовище Хък, когато „Полиелей на българката“ се сля с вечността. — Хайде да се махаме оттук, докато старецът не се е усетил. Да вървим да се записваме в Магнаурската школа преди някой да ни е взел местата, че бройките са ограничени. Но първо ще минем покрай дома.

Трябваше да минат през Плодовитата пустота, за да вземат безжичните слушалки на дракона. Хък веднага пусна в тях дигиталния запис на „Св. Йоан Кукузел — Православни песнопения“. Настрои го, щом свърши „Разбойника благоразумнаго“, да започне пак отначало с „Хвалете Господа с’небес“. И този път драконът се разплака на петата секунда. Сигурен, че баща му вече не може да го проследи, Хък отведе дракона в Магнаурската школа. И тъй като си ревеше, обсебен от прекрасните гласове, дето звучаха от квадрофоничните слушалки в ушите му, го настани в едно кресло до бъдещия цар Симеон Велики и отпраши за столицата на третата от южните китайски династии Лян.