Милан Асадуров
Който следва пътя (7)

6. WC-то на сър Джон Харингтън

Следващите часове преминаха твърде спокойно, сякаш във Вселената се беше възцарил световен мир. Изтощени от дуела с магиите, лъвицата и баща му явно се дебнеха какъв ще е следващият номер на противника, защото никой не ги посети. Оставиха ги кротко да пребродят Азия надлъж и нашир, предвождани от отец Жербийон от Христовото войнство. Откриха останките от двореца на Кублай хан край Ксанаду, дето толкова обичаше да се появява в сънищата на разни хора по различно време. После се върнаха в Европа, за да отплават с Хенри Хъдзън да търсят Северозападния път до Индия. Всички знаеха по-прекия път по суша, ама турците го бяха запречили.

Взеха да свикват със скитническия живот и дори се забавляваха. Започнаха да възвръщат и физическата си форма. Тлъстинките, понатрупани от спокойния живот в Плодовитата пустота, се стопиха. Хък се притесняваше само за едно. Не можеше да разбере защо не го гложди мисълта за съдбата на близнаците. Някак инстинктивно усещаше, че с тях всичко е наред. Макар че плаваха край бреговете на Канада, имаше чувството, че е оставил децата в сигурни ръце и е заминал на лятна ваканция в тропиците. Дали чичо му имаше пръст в тая работа или тираничният му баща нарочно им приспиваше вниманието.

Както добре е известно от историята, не можаха да намерят Северозападния път за Индия и се върнаха в Лондон. Там ги чакаше писмо с покана да посетят графство Съмърсет.

— Хък, какво иска този префърцунен сър Джон? — попита драконът, докато разглеждаше поканата — изящен образец на английската традиция в типографията.

— Да се похвали — разсеяно отвърна Хък.

— И с какво толкова се натиска да се похвали префърцуненият сър Джон? — не го остави на мира холографното чудовище, пренебрежително размахвайки поканата като ветрило.

— Че е изобретил тоалетното казанче! — подметна Хък.

— Хайде, стига, бе! — искрено се изуми драконът. — Този префърцунен тип ли е измислил оная простотия, дето непрекъснато се разваля?

— Капризното казанче взе да се поврежда в по-късни времена в източния край на континента. А тук, на Запад, то още не е прокапало, защото сър Джон Харингтън току-що го е изобретил.

— Хък, ти имаш ли пръст в тая работа? — хитро светнаха очите на чудовището и то запокити поканата на писалището.

— Малко — скромно рече Хък.

— Така си и мислех! — констатира драконът.

— Всъщност първите тоалетни с течаща вода са се появили в Мохенджо-Даро на река Инд двайсет и шест века преди Христа! — започна лекцията с тон на млад учител, който за първи път преподава на първолаци, Хък.

— Хайде, стига, бе! — глътна си езика едната глава на дракона.

— Англичаните обаче претендират, че петстотин години по-рано, още по времето на неолита, течаща вода е отмивала екскрементите на жителите на Оркнейските острови в техните жилища. Но според специалистите на континента местните жители не са си построили тоалетни в къщите, а са направили землянките си в тоалетните.

— Хайде, стига, бе! — глътна си езика и другата глава на дракона.

— Днес си като развалена грамофонна плоча, Трифоне! — весело подметна Хък, доволен, че драконът вече не скучае. — По-късно тоалетни с течаща вода ползвали хората в Кносос на остров Крит, в Акротири, та даже и на остров Бахрейн. Да не говорим за нобилите в Римската империя и дори за простолюдието в Арабския свят след Христа.

— С други думи англичаните са изобретили водния клозет последни! — саркастично констатира драконът и презрително чукна с два пръста поканата на бюрото.

— Има нещо такова! Само че, който пише историята, той изтъква себе си, нали знаеш!

— И как префърцуненият сър Джон се изхитри да измисли казанчето? — полюбопитства чудовището.

— Изобщо не е префърцунен човекът! Престани да го обиждаш! И ти ако имаш девет деца, кой знае какви чудесии ще измисляш по цял ден. Отгоре на всичко сър Джон е кръстник на кралица Елизабет. От време на време височайшата дама посещава къщата им в Келстън и човекът един ден ми се оплака, че се чуди как да отстрани ужасната миризма на единайсет осрани дупета. Според по-сетнешните критерии за цивилизованост в къщата би трябвало да има поне единайсет бани и тоалетни, а те имат една миризлива дупка, та се наложи да му подхвърля една-две идеи, които уж са му хрумнали на него, ама ги е забравил. Той сам не се сещаше, защото е писател. А в книгите хората не ходят до тоалетната — усмихна се Хък, като си спомни за електронното копие на есето на Патрик Зюскинд „За любовта и смъртта“, което Ана-Мария наскоро му подари, защото оригиналът беше останал в библиотеката им на Земята. — Та сега затова ни кани човекът. Да демонстрира техническия си гений и да направи генерална репетиция за посещението на английската кралица.

— Значи Тифон Велики може да се срещне с кралицата?! — наду се като пуяк драконът и отново грабна поканата от сър Джон.

— Едва ли. Протоколът не предвижда чужди хора, дори да са важни особи като някои холографни дракони. Срещите на семейство Харингтън и кралицата са конфиденциални.

— Знаех си аз, че е скапан тоя Харингтън! — клюмнаха разочаровано главите на дракона и той отново гневно запокити височайшето приглашение.

Хък благо му се скара:

— Не е скапан. Престани! Казах ти, че човекът е писател. Написал е Метаморфозата на Аякс.

— Да, ама в наше време никой не си спомня за Метаморфозата на Аякс, а като чуят името на сър Джон Харингтън, всички си представят тъпата му вечно разваляща се машинария за чистене на лайна.

— Не си прав! Ще те заведа в Бъкингамския дворец, за да видиш и най-вече да помиришеш каква смрад е там в края на XVI век! Всеки ден велможите изливат тонове парфюми върху себе си, по ъглите и по тъмните места в страничните коридори, за да потиснат ужасната воня. А след няколко месеца сър Джон ще съгради първите тоалетни в кралските покои и, както обича да казва Ана-Мария, най-сетне и англичаните ще се присъединят към древните цивилизовани народи.

Явно зловонията му дойдоха множко и драконът реши рязко да смени темата. Той подхвана отново любимата му в последно време история за Тереса Людовика и лъвицата:

— Хък, а защо не помним предишните си животи, когато се прераждаме?

— Може би е защитна реакция на организма ни. Повечето хора не биха издържали на този товар. Даже в един живот да си бил мъдрец като Мавляна Джалал ал-Дин Руми или Таоа, ако в следващия живот си бил Берия или Менгеле, а в по-следващия — бостънският удушвач, товарът става непоносим.

— Аз пък не мога да си представя Ана-Мария да е била лош човек в някой предишен живот — замислено рече холографното чудовище.

— И аз — призна си Хък. — Но това не значи, че не е била. Затова е по-добре да не знаем. Нали помниш, че имах много приятели, на които любимата максима беше: „Прави от злото добро…

— … защото доброто няма от какво друго да се прави“ — довърши мисълта му драконът.

— Затова сега се приготви да тръгваме към графство Съмърсет, че дълъг път ни чака, приятелю. А по пътя ти обещавам добре да си похапнем, та да има после смисъл тържествено да дръпнем водата!